По следите на злото

90

Когато Гарсия най-после успя да завие към изход 5А, червената точка на екрана на мобилния му телефон беше минала покрай Еко Парк и бе завила наляво по булевард "Сънсет". Един повреден камион във външната лента го беше забавил значително въпреки сирената и проблясващите сини и червени светлини.

— Къде си, Питър? — попита той, след като уведоми всички за бавния си напредък.

— Настигам го — отговори Холбрук, — но също много бавно. Сега съм може би на половин час.

Карлос стискаше волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му бяха започнали да побеляват. Той беше най-близо до Хънтър, но дори ако пътят беше чист, пак му оставаха най-малко осемнайсет-двайсет минути до него. Ако животът на партньора му зависеше от това да стигнат до него, а Гарсия беше сигурен, че това ще се случи, все още не бяха достатъчно близо.

— Мислите ли, че трябва да изпратим две патрулни коли да ги пресрещнат? — попита той. — Все още сме твърде далеч и имам лошо предчувствие.

— Не можем — пръв отговори Уест.

— Защо? — попита Гарсия и натисна клаксона, за да привлече вниманието на шофьора на жълтия форд мустанг пред него, който, изглежда, не забелязваше проблясващите му сини и червени светлини.

Фордът най-после се дръпна встрани.

— Защото нямаме визуално потвърждение, че Робърт е с Лушън — отвърна Уест. — Те може да не са заедно в едно и също превозно средство, Карлос.

Гарсия присви очи, като се замисли за това.

— Ами ако Лушън му дава инструкции по телефона или по някакъв друг начин? — продължи Уест. — Не знаем дори дали Робърт е в своята кола.

Гарсия се беше изненадал толкова много, че проследяващото устройство на Хънтър се беше включило, и толкова много се тревожеше за партньора си, че не беше помислил за това.

— Не, не знаем — отговори той. — Но мога да разбера…

Гарсия беше прекъснат от друго постъпващо обаждане. Този път беше капитан Барбара Блейк.

— Почакай. Капитанът е на линията — каза той на Уест и прие обаждането й.

— Карлос, какво става, по дяволите? — Гласът й прозвуча по-скоро загрижено, отколкото ядосано. — С теб ли е Робърт? Един полицай току-що намери якето му, телефона, ключовете за колата, портфейла, значката и пистолета му, оставени върху предния капак на патрулна кола долу на паркинга. Какво става?

Това ясно отговори на въпроса дали Хънтър кара собствената си кола или не.

Гарсия бързо й обясни какво се е случило и добави капитан Блейк към конферентния разговор по телефона.

Тя веднага предложи да изпратят две патрулни коли до мястото, което показва червената точка.

Уест й обясни същото, което беше казал на Гарсия.

— Сега знаем, че Робърт не шофира своята кола — отвърна капитан Блейк. — Това очевидно показва, че Лушън го е хванал.

— Не непременно — отговори Уест. — Лушън може да е принудил Робърт да вземе друго превозно средство и да изпълнява инструкциите му — обясни той. — Може да го е принудил да вземе такси или дори патрулна кола. Налице ли са всичките? Проверихте ли?

Мълчанието на капитан Блейк отговори на въпроса му.

— Лушън може да си е осигурил помощта и на трето лице — продължи Уест. — Може да е изпратил някакво превозно средство да вземе Робърт — такси или фирма за шофьори. Не знам, но има много вероятности Лушън и Робърт да са в отделни превозни средства или дори на различни места. Не можем да рискуваме. Не и на този етап. — Уест млъкна, за да си поеме дъх, и след това продължи със съчувствен тон. — Виж, капитане, ти и Карлос имате много по-лична връзка с Робърт, отколкото Питър и аз. Наясно съм с това и разбирам притесненията ти. Няма да те лъжа. Животът на Робърт е в голяма опасност, но той е шеф на отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция. Животът му е в опасност всеки път, когато стане от леглото и отиде на работа. Същото се отнася и за всички нас. Това е естеството на работата ни и всички сме дали клетва да защитаваме хората и да им служим.

Нито Гарсия, нито капитан Блейк можеха да оспорят логиката на Уест.

— След бягството от затвора на Лушън преди осемнайсет дни — добави Уест — всички работим точно за този момент — момента, когато ще можем да се доближим до него, защото, както каза Робърт, Лушън е най-близкото нещо до призрак, което някога ще видим. Ако той не беше решил да се свърже с Робърт… да търси отмъщение, мисля, че нямаше да имаме шанс да го заловим отново. Това е единствената ни възможност досега и ако се провалим… нещо ми подсказва, че никога повече няма да имаме шанс.

След като изпревари жълтия "Форд Мустанг", Гарсия напредваше бързо, но все още беше на дванайсет минути от Хънтър.

На екрана на мобилния си телефон той видя, че червената точка зави наляво по булевард "Сънсет" и после пак наляво по Лемойн Стрийт. Когато Лемойн Стрийт се сля с Парк Авеню, точката престана да се движи.

— Спря — съобщи Гарсия. — Проследяващото устройство спря да се движи.

— Къде? — попита капитан Блейк. Тя беше единствената, която нямаше приложение за проследяване, инсталирано в телефона. — Къде спря?

— Пред северния вход на Еко Парк — отговори Гарсия. — Близо до езерото Еко Парк. На паркинга.

Всички млъкнаха за момент.

— Почакайте — обади се Холбрук. — Отново се движи… по затревената площ. Робърт върви пеша.

Вниманието на Гарсия започна да прескача от пътя пред него към телефона му, сякаш гледаше най-бързия тенис мач в историята.

— Питър е прав — каза той. — Робърт се движи по тревата по посока на езерото.

Карлос отново насочи вниманието си към пътя. Изпревари един мотоциклет и настъпи газта.

Беше на десетина минути от партньора си.