По следите на злото

39

Мобилният телефон на маршал Тайлър Уест иззвъня в джоба му и той отговори светкавично на обаждането, сякаш животът му зависеше от това. Слуша десетина секунди, затвори очи и въздъхна тежко.

— Добре, благодаря — каза той и сложи край на разговора. — Засекли са обаждането на Лушън до място близо до метростанция "Литъл Токио" — съобщи той на присъстващите в кабинета на Хънтър и Гарсия. — И ме уведомиха, че е само на една спирка от Юниън Стейшън, която е най-оживената метростанция в цял Лос Анджелис, нали така?

Карлос и капитан Блейк кимнаха едновременно. Робърт, от друга страна, се беше съсредоточил върху гатанката на Лушън на дъската. Беше започнало да го тревожи нещо друго — начинът, по който Лушън беше разделил играта на думи.

— Мислите ли, че мишената му може да е Юниън Стейшън? — попита Уест. Тонът му преливаше от безпокойство.

— В момента горе-долу почти всяко място в града може да е мишената му — отговори Гарсия. — Няма да имаме представа, докато не отговорим на откачената му гатанка.

— Сградата на Юниън Стейшън била ли е някога училище, колеж… някакво образователно заведение? — попита Холбрук.

— Не — категорично отговори Хънтър. — Винаги е била пътнически терминал, откакто е отворила врати някъде в края на трийсетте години на миналия век.

— Ами наоколо? — попита Уест. — Има ли близо до Юниън Стейптън нещо, което може да отговаря на първата част на гатанката? Място, където по-рано са ходели ученици, но е било превърнато в нещо друго, може би магазин, кино, нощен клуб…

— Няма да намерим отговора на гатанката по този начин — заяви Хънтър.

Всички млъкнаха и го погледнаха.

— По кой начин, детектив? — попита Уест.

— Търсейки място, където са ходели ученици — някакво "учебно заведение".

— И защо? — попита Холбрук. — Мислех, че всички сме съгласни…

— Защото точно така иска да мислим Лушън — прекъсна го Хънтър.

Всички зачакаха, но той не добави нищо повече.

— Не ни трябва, нито имаме време за друга гатанка от теб, Робърт — намеси се капитан Блейк, която много добре знаеше как работи умът на Хънтър. — Затова, моля те, би ли пояснил какво искаш да кажеш? — Тя погледна часовника си. — Вече изминаха десет минути от разговора с Лушън. Остават ни петдесет.

— Мисля, че анализът на агент Холбрук за структурата на гатанката е правилен — започна Хънтър. — Тя е разделена на три части. Първата, изглежда, ни казва какво е било по-рано мястото на Лушън, втората — какво е станало, и третата — как да гледаме на всичко.

— Да, вече установихме това, много благодаря. — Търпението на Уест явно се изчерпваше. — Какво искате да кажете, детектив?

— Искам да кажа, че няма реална необходимост Лушън да разделя гатанката на три части — отвърна Хънтър. — Това е един от психологическите му трикове.

Последните думи на Хънтър накараха всички да замръзнат на местата си.

— Психологически трик? — попита капитан Блейк. — Как така, Робърт?

— Замислете се — обясни Хънтър. — Необходимо ли е Лушън да ни казва какво е било в миналото набелязаното място? Не, нали? Трябва само да ни каже втората част на гатанката — какво е мястото сега, не какво е било. Какъв е смисълът да ни казва какво е било по-рано? — Той повдигна рамене. — За да ни помогне? Да ни даде по-добър шанс да открием правилния отговор? По-добър шанс да го спрем? По-добър шанс да стигнем до бомбата?

Хънтър видя, че всички се обезпокоиха и замислиха.

— Въпреки това — продължи той — Лушън започва гатанката, като ни казва три неща, които са ставали на това място, но вече не стават. — Хънтър се изправи и се приближи до дъската. — Знаел е, че първо ще разберем тази част, по две елементарни причини. Първо… — Той направи гримаса, която говореше "Очевидно е". — Тази част е първа в гатанката и второ — видимо е по-лесна от втората част, или поне така изглежда.

— Тогава мислите, че той лъже? — попита Уест. Гласът му не беше толкова агресивен, колкото преди няколко секунди. — Смятате, че ни е казал фалшива първа част на гатанката само за да ни отклони от правилната посока? Да ни накара да повярваме, че мястото е било училище или нещо подобно, когато всъщност изобщо не е така. Може би мястото дори не е имало предишен живот?

— Ако е така — намеси се Холбрук, — тогава какво пречи на Лушън да лъже за цялата гатанка? Всичко може да е измишльотина, особено частта, която уж ни подсказва какво е мястото.

— Не — поклати глава Хънтър. — Лушън не би видял причина да го прави, но първата част на гатанката определено е включена, за да ни отклони от правилната посока, само че не по начина, за който мислите.

В стаята отново настъпи объркване.

— Лушън е психопат до мозъка на костите — поясни Робърт. — Той наистина вярва, че превъзхожда всички ни, особено интелектуално. Не би прибягнал до евтини номера като лъжи или съчиняване на фалшива гатанка. Гатанката е вярна.

— Но вие току-що казахте, че първата част определено е включена, за да ни отклони от правилната посока — настоя Уест.

— Да, но не защото е фалшива. Целта й е да ни обърка, да ни накара да разсъждаваме прекалено много. — Хънтър вдигна ръка, за да спре въпросите, защото знаеше, че нещата стават малко сложни. — Нека обясня.

— Моля ви — каза Уест.

— Агент Холбрук предложи много правдоподобен отговор за първата част на гатанката за колко минути? Три, може би по-малко?

Холбрук кимна.

— Наричай ме Питър, моля.

— И така, Лушън прави първата част на гатанката малко по-лесна от останалите — продължи Робърт. — Но не твърде лесна, за да не изглежда очевидно. Искам да кажа, че… Питър успя да стигне до приемлив приблизителен отговор на първата част, но не и специфичен. Ако отговорът на първата част наистина е някакво "учебно заведение", тогава няма как да бъдем сигурни дали по-рано мястото е било училище, колеж, класна стая или друго. Съдейки само по гатанката, най-близкият отговор, до който можем да стигнем, е приблизителен — "някакво учебно заведение". — Хънтър направи кратка пауза. — Следите ли мисълта ми?

Всички кимнаха замислено.

— Давайки ни определено време — продължи Робърт, — Лушън засили напрежението прекомерно и тук започва да действа психологическият трик, за който говорех. Тъй като сме на таймер, ние машинално ще пришпорим нещата, за да стигнем колкото можем по-бързо до правдоподобен отговор на всяка от трите части на гатанката… — Хънтър посочи първата част на дъската. — "Някакво учебно заведение" — ние просто ще го приемем. Едва ли ще търсим алтернативни отговори, защото първо, нямаме време, и второ, нашият отговор ни се струва добър и затова се придържаме към него. Това ще ни доведе до втория проблем. Онова, което бих нарекъл коз в психологическия трик на Лушън.

Този път, вместо да кимнат, останалите озадачено повдигнаха вежди.

— Нарича се подсъзнателно внушение — обяви Хънтър и побърза да добави обяснение. — Без да имаме отговор за втората част на гатанката и без да знаем дали отговорът ни на първата част е правилен, ние вече се опитваме да съчетаем двете части. — Той кимна към Уест и Холбрук. — Това бяха въпросите ви преди малко, нали? Дали сградата на Юниън Стейшън някога е била училище, колеж или някакво друго образователно заведение. Дали близо до гарата е имало нещо, което отговаря на първата част на гатанката — място, където са ходели ученици, но е било превърнато в нещо друго.

Смисълът на думите на Хънтър изведнъж стана много по-ясен за всички.

— Разделяйки гатанката — добави Робърт — и правейки първата част привидно по-лесна от останалите, Лушън се е надявал, че ние ще се досетим за отговор първо за нея — и ние го направихме. Без да съзнаваме, той засажда семе на предположение в подсъзнанието ни.

— И от този момент нататък — взе думата Холбрук, когато разбра за какво говори Хънтър, — ние започваме да съпоставяме всеки отговор, който измислим за втората част на гатанката, с онзи, който смятаме за правилен — "някакво учебно заведение" — и ако вторият отговор не съответства на първия, го отхвърляме.

— Точно така — съгласи се Робърт. — Първата част на гатанката подсъзнателно ни тласка да разсъждаваме прекалено много върху втората. В момента, както каза Карлос, набелязаното място може да е къде ли не в града, не само сграда, която по-рано е била училище или нещо подобно. Освен това дори не знаем дали сме на правилния път с този отговор. Приехме го веднага, защото звучи много логично, но не потърсихме нито една алтернатива.

— Затова вместо да гледаме на цялото нещо едновременно, защо не разделим гатанката? — предложи Гарсия, обръщайки се към партньора си. — Ти и Уест ще работите само върху първата част. Вижте дали ще измислите нещо друго освен "някакво учебно заведение". Питър, капитан Блейк и аз ще мислим върху втората част и ще се опитаме да открием отговор за нея. След това ще сравним отговорите си и ще видим дали ще намерим мястото.

— Звучи като план — съгласи се Уест.

Хънтър, капитан Блейк и Холбрук кимнаха.

— Добре — рече Карлос и погледна часовника си.

— Имаме четиридесет и шест минути до крайния срок. Хайде да открием проклетото набелязано място.