По следите на злото

1

Сутринта повреден камион бе блокирал един от хлъзгавите пътища по Маршрут 58 и Тайлър Уийвър измина петнайсетте километра от дома си до работното си място точно за двайсет и осем минути и трийсет и една секунди — дванайсетина минути повече от обикновено. Паркирането на колата и придвижването от паркинга за персонала до служебния вход му отне още една минута и двайсет и две секунди. Проверката на охраната, регистрирането, оставянето на чантата в шкафчето му и отбиването до тоалетната добавиха още осем минути и четиридесет и девет секунди към времето му. Да си вземе кафе от стаята за персонала и да извърви дългия коридор с формата на буквата "L", който водеше до контролната стая, му отне още една минута и двайсет и седем секунди. Това означаваше, че надзирателят в контролната стая на лечебницата във Федералния затвор "Лий" с максимални мерки за сигурност във Вирджиния Тайлър Уийвър измина пътя от вратата на дома си до най-лошия ден в живота си точно за четиридесет минути и осем секунди.

Докато завиваше зад ъгъла и погледът му се спря на квадратната контролна стая пред него, Уийвър почувства, че гърлото му се стяга и сърцето му учестява ритъма си в гърдите му. Помещението с големи бронирани стъкла никога не оставаше без хора, но от мястото, където беше, Уийвър не видя никого и това го разтревожи. Вторият факт, който го притесни, беше, че блиндираната врата на контролната стая е широко отворена, нещо абсолютно забранено от правилника, но онова, от което по гърба му полазиха ледени тръпки на страх и го накара да изпусне чашата с кафето и да се замоли на Бога това да е само ужасяващ кошмар, бяха размазаните петна кръв, които видя от вътрешната страна на стъклата.

— Не, не, не…

Гласът му се засилваше, докато Уийвър ускоряваше крачка и накрая побягна в най-бързия спринт в живота си. С всяка стъпка голямата връзка ключове, окачена на колана му, се удряше в дясното му бедро и издрънчаваше силно.

Той стигна до контролната стая за четири секунди и кошмарът се превърна в реалност.

На пода в огромна локва кръв лежаха надзиратели Варгас и Бейтс. Главите и на двамата бяха извити назад под странен ъгъл, разкривайки нараняванията на гърлата им — дебели, груби разрези по цялата ширина, които бяха разкъсали вътрешната югуларна вена, обикновената каротидна артерия и дори щитовидния хрущял.

— Мамка му!

В отсрещния край на стаята, на един от въртящите се столове, се беше свлякъл прегърбен в неестествена поза медицинският брат Франк Уилсън, двайсет и четири годишен американец от азиатски произход, който наскоро беше завършил университета "Ол Доминиън" в Норфолк, Вирджиния. Гърлото му беше прерязано толкова жестоко, че беше истинско чудо, че не е обезглавен, но за разлика от Варгас и Бейтс, очите му все още бяха отворени и изпълнени с ужас. Беше странно, като се имаше предвид ъгълът, под който беше клюмнала главата му, че Уилсън сякаш се беше втренчил право в Уийвър и дори след смъртта молеше за помощ. Трите тела бяха съблечени по бельо. Оръжията на надзирателите липсваха.

— Господи! Какво се е случило тук?

Объркан и потресен, Уийвър трябваше да прекрачи трупа на Варгас, за да стигне до главното командно табло и бутона за тревога в средата. Той стовари дясната си длан върху бутона и целият комплекс моментално се изпълни с оглушителния вой на сирени.

В лечебницата в западното крило на затвора имаше осем килии и според инструкциите за деня там трябваше да нощува само един затворник — онзи в килия номер едно. Погледът на Уийвър веднага се стрелна към изпръсканите с кръв монитори над централното табло и по-точно към крайния вляво, който предаваше картина от килия номер едно.

Килията беше празна и вратата й — широко отворена.

— Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Уийвър почувства, че краката му се огъват. Той беше надзирател в лечебницата на федералния затвор "Лий" от девет дълги години и през това време не беше избягал нито един затворник.

— Мамка му! — изкрещя с всички сили Уийвър. — Как се е случило това?

Той огледа още веднъж контролната стая. Не беше виждал толкова много кръв и въпреки рисковете в професията надзирател в затвор с максимални мерки за сигурност никога не беше губил колега по време на работа.

— Мамка му!

Уийвър изведнъж спря. Мозъкът му най-после регистрира нещо, което беше пропуснал дотогава.

От издърпано донякъде чекмедже точно зад главното командно табло примигваше слаба бяла светлина.

— Какво е това, по дяволите?

Отново се наложи да прекрачи трупа на Варгас, за да отиде там. Дясното му стъпало докосна пода и се подхлъзна на кръвта. Уийвър инстинктивно протегна ръце напред, отчаяно търсейки нещо, за което да се хване. Лявата му ръка не намери нищо, но дясната се вкопчи в полуиздърпаното чекмедже. Докато Уийвър се опитваше да се задържи, кракът му се плъзна още по-напред. В резултат на това той хвана още по-силно чекмеджето и го издърпа докрай.

Въпреки пронизителния писък на сирените Уийвър чу странното изщракване, което се разнесе, когато чекмеджето се отвори.

Това беше последният звук, който чу. После главата му се взриви в смесица от кръв, кости и сиво вещество.