По следите на злото

52

— Еха, страхотен бум беше, нали? — попита Лушън.

Чуха го всички, тъй като Хънтър веднага беше включил обаждането на високоговорител. Той и цялата група бързо се отдалечиха на разстояние от шума и хаотичното движение на огнеборци и полицаи на мястото на експлозията.

— О, извинявай — продължи Лушън с ироничен тон. — Забравих, че ти не си бил там да го видиш, Скакалец. Но сега си там, нали? Затова предполагам, че като гледаш сградата… Е, искам да кажа онова, което е останало от нея, можеш да си представиш колко грандиозен е бил "големият бум".

В гласа на Лушън нямаше абсолютно никаква нотка на съжаление. Нито тъга. Той говореше за взривяването като за банална сцена от филм или маловажна глава от книга, а не реално варварство, което самият той беше измислил и осъществил.

— Кучи син — избухна Уест с блеснали от гняв очи. Хънтър не успя да изключи навреме звука на телефона. — Само почакай да те пипна.

Хънтър погледна Уест, поклати глава и беззвучно оформи с устни думите:

— Не го прави.

— О, здравей, ти там — каза Лушън с развеселен глас. — Чувам, че на нашия купон има нов гост, Скакалец, при това ядосан. Е, може ли да попитам кой е този вбесен индивид? — Той не им даде време да отговорят. — Не, не, не отговаряй. Нека отгатна. Мммм… мисля, че е… някой от Маршалската служба. Познах ли?

— Точно така, гадно копеле. — Уест се ядосваше все повече с всяка изминала секунда.

Хънтър отново го погледна и поклати глава.

На Уест обаче изобщо не му пукаше.

— Аз съм маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Разбра ли, боклук? Тайлър Уест. — Той повтори името си много бавно. — По-добре запомни това име, защото аз ще щракна белезниците на китките ти.

— Сериозно?

— Можеш да заложиш лайняния си задник.

Лушън се засмя развълнувано.

— Очаквам с нетърпение този момент, маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Правилно ли го произнесох?

Преди Уест да отговори, Хънтър изключи звука на телефонното обаждане.

— Приключи ли? — попита Робърт. — Защото това не помага. Каквото и да му кажеш, няма да го смутиш, но той вече влиза в главата ти. Не го ли разбираш? Не се разправяй с него и млъкни, Тайлър.

Уест вдигна ръце в знак, че се предава.

— Проблемът, който имаш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, е един от главните фактори, които разделят хора като теб от хора като мен или дори като Робърт — продължи Лушън, който определено не беше приключил. Той замълча за момент, за да засили напрежението. — Емоциите ти. Очевидно е, че не контролираш чувствата си и им позволяваш да те завладеят, да повлияят на преценката ти и да диктуват думите ти и предполагам, че понякога диктуват дори действията ти. За човек с твоята позиция това е голям, огромен недостатък и ако не се избавиш от него, неизбежно ще се провалиш.

Уест погледна стъписано Хънтър.

— Тази отрепка ми дава съвети за кариерата ми? — прошепна той.

— Искаш ли да знаеш защо е толкова лесно за човек като мен да убие някого и да отмине, без да чувства вина, съжаление или тъга? — попита Лушън.

— Не, откъде да знам — ядосано отговори Уест.

Лушън се засмя.

— Виждаш ли? Пак започваш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Позволяваш емоциите да обвият мислите ти, да надделеят над мозъка ти и да говорят вместо теб, защото кого заблуждаваш? Всички знаем истинския отговор на този въпрос: разбира се, че ще го правиш. Ти си служител на закона и аз ти предлагам привилегирована информация. Информация, която един ден може да помогне на някой като теб да хване някой като мен. Предлагам ти знания, които няма да намериш в книгите и изследванията или някъде другаде. Знания, които само психопатите носят заключени дълбоко в съзнанието си, макар че ще призная, че повечето психопати не го съзнават. Аз обаче съм различен вид психопат.

Уест имаше такъв вид, сякаш се готвеше да прекъсне Лушън, но Хънтър, Гарсия, капитан Блейк и Холбрук разбраха какво предстои и му направиха знак да мълчи.

— Аз съм учен — продължи Лушън. — Изследовател, учен на ума, ако щеш. Аз съм психопат, който изследва психопати. Изучавам методите им… триковете им… мислите им… действията им… всичко и затова имам познанията, които ти предлагам в момента. Както веднъж каза Робърт, аз съм психопат по избор, не по природа, и това ме прави най-опасния съществуващ вид психопат, защото аз "искам" да убивам, а не съм тласкан към това от някакъв неконтролируем вътрешен подтик, и това означава, че всичко, което правя, е планирано.

Думите на Лушън сякаш смразиха нощния въздух в Лос Анджелис.

— Затова защо не опитаме отново, маршал на Съединените щати Тайлър Уест? И това е последният шанс, който ти давам. Искаш ли да знаеш защо е толкова лесно за човек като мен да убие някого и да отмине, без да чувства вина, съжаление или тъга?

Всички кимнаха на Уест, който изскърца със зъби от гняв, сякаш току-що го бяха наръгали с нож в гърба. За него да позволи на следващите две думи да се отронят от устата му беше поражение.

— Да, искам.

— Чудесно — каза Лушън със спокоен глас. — Това е духът, който търся. Е, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, след като ме помоли толкова учтиво, нека поне веднъж да ти доставя удоволствие. Причината защо е толкова лесно за някои психопати да убият човек и после да отминат, абсолютно лишени от всякакви емоции, е, че веднага щом моментът отлети, ние вече си преразказваме историята, транспонирайки убийството.

Уест направи гримаса, която говореше: "Какви ги бръщолеви този побърканият, по дяволите?".

Лушън отговори, сякаш видя изражението му.

— Това, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, означава, че изведнъж актът на убиване вече не е "наш" акт на убиване, а принадлежи на някакво измислено, нереално същество… образ на въображението ни… чудовище, което не можем да контролираме. — Той направи кратка пауза, за да остави слушателите напълно да осмислят думите му. — А как можеш да чувстваш вина за нещо, което не контролираш? В нашето психопатско съзнание реалността се превръща в художествена измислица, небивалица, фантасмагория. Актът на убиване става игра, която играем, сценарий като "каубои и индианци", когато бяхме малки. Играл ли си я? Не е реалност. Щом приключим, всичко изчезва. Вече не сме индианци, каубои или убийци. Всичко остава на площадката за игра.

— Сериозно ли говори, да му го начукам? — прошепна Гарсия, като сложи длан на устата си, за да не стигнат думите му до телефона на Хънтър.

— Не е изненадващо, че този похват не се ограничава само до психопатите — продължи Лушън. — Съвсем не. Методът все още се използва широко по света от правителства и военни, особено по време на война. Как мислиш, че всичките тези военнопрестъпници по света — Чечения, Сирия, Ирак, Аушвиц, Конго, Америка, каквото се сетиш — могат да отминат, след като са убили хиляди мъже, жени и деца на бойното поле и в концентрационни лагери, и пак да спят нощем като човек след буйна оргия?

Никой не се осмели да отговори.

— Сигурен съм, че ако искаш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, после Робърт може да ти обясни всички подробности, но този метод се нарича "дисоциация", разграничаване. Може би не си го чувал. — Иронията се завърна в тона на Лушън. — Така те и ние — психопатите и убийците — се дистанцираме от преживяванията, след като сме отнели живот… или животи. Ние превръщаме акта на убиване от реалност в нещо, което не чувстваме толкова реално, например някакъв разказ или статия във вестник. Сигурен съм, че вече знаеш това, но човешката памет е много променлива и лесно се лъже. Ние помним нещата такива, каквито искаме да ги помним, независимо как са се случили в действителност. Правим го достатъчно пъти и накрая стигаме до точка, където доброто и злото изгубват всякакво значение, защото вярваме онова, което искаме да вярваме. Достатъчно красива картина ли обрисувах за теб, маршал на Съединените американски щати Тайлър Уест? Защото такъв е днешният свят.

На лицето на Уест беше изписано нещо средно между отвращение и замисленост.

— Но аз имам един допълнителен трик — реши да добави Лушън. — Нещо, което се случва преди акта. Преди да убия някого, трябва само да затворя очи за миг. Искаш ли да знаеш защо го правя, маршал на Съединените американски щати Тайлър Уест?

Всички отново кимнаха на Уест.

— Да — отговори той.

— Не те чух добре. Може ли да повториш, моля?

Уест имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да се пръсне от гняв.

— Да, искам да знам защо го правиш.

Лушън се изсмя отново, този път непочтително и безразлично.

— Разбира се, че искаш. — Смехът продължи. — Отговорът е елементарен. Правя го, защото в мен има място, където всичко е тъмно и мрачно… където всичко е мъртво… и за да отида там, трябва само да затворя очи.

Уест погледна Хънтър, сякаш най-после беше разбрал Лушън, и прошепна:

— Той е абсолютно побъркан.

— Може би трябва да помолиш ФБР да ти позволят да прочетеш някои от научните ми изследвания, маршал на Съединените щати Тайлър Уест. Без излишна суета мога да кажа, че четивото е доста добро. Все едно, лекцията свърши. Мисля, че трябва да се върнем на най-важното, и това отново ме води при теб, Скакалец. За пореден път съм разочарован от теб. Мислех, че ще решиш гатанката навреме. — Лушън направи пауза — Всъщност не знам дали си разгадал всичко. Така ли е, или единствената причина ти и маршалът на Съединените щати Тайлър Уест да сте на мястото на експлозията е, че щом бомбата е избухнала, тайната на мястото е била разкрита?

Хънтър не отговори.

— Не разбра ли какво означават всичките онези имена на уискита… всичките онези улики?

Уест и Холбрук погледнаха въпросително Хънтър. Те все още не знаеха как е разгадал гатанката.

— Или се хвана на номера? — попита Лушън.

Сега на лицата на всички се изписа недоумение.

— Църквата, Скакалец — обясни Лушън, който предположи, че последвалото мълчание се дължи на това, че никой не знае за какво говори. — Църквата "Изключителната любов на Исус" в Пасадина. Помисли ли си, че съм сложил бомбата там?

Капитан Блейк затвори очи и изруга със стиснати зъби.

— Направил си го, нали? Хванал си се на номера.

Хънтър почувства, че в стомаха му зейна кратер.

Лушън пак се изсмя, но този път прозвуча искрено.

— Ако искаш, вярвай, Робърт, но това не беше планирано. Поне отначало. Всичко ми хрумна в последната минута. Когато започнах да пиша гатанката, осъзнах, че в първата част може много лесно да става дума за църква или нещо подобно. И това ми подсказа идея.

Хънтър видя, че Уест отново се ядосва, и веднага вдигна ръка, за да му направи знак да мълчи.

Уест преглътна гнева си.

— Знаеш ли, че в Лос Анджелис има близо три хиляди и петстотин религиозни места за богослужение? — попита Лушън. — Адски голям брой, не мислиш ли? И това на свой ред ми даде адски много възможности за избор. Трябваше да открия само една, с която да работя. Вярно, отне ми малко повече време и се наложи да пренапиша гатанката няколко пъти, но в крайна сметка мисля, че свърших страхотна работа, какво ще кажеш? — Лушън изчака няколко секунди. — Какво ще кажеш, маршал на Съединените щати Тайлър Уест, добра работа ли свърших? Всички ли се отправихте към църквата "Изключителната любов на Исус" в Пасадина, докато бомбата беше зад младите мъж и жена, които изглеждаха много влюбени и седяха на маса близо до бара в "Уиски Атенеум"?

— Безсърдечно копеле — каза Уест, но Хънтър вече беше изключил звука на телефона си, защото видя, че той ще избухне.

— Все едно — продължи Лушън. — Мисля, че това е достатъчно за днес, нали? Убеден съм, че в момента всички имате много работа. Трябва да пишете много доклади… да съберете много части от тела. Засрами се, Скакалец. Трябваше да решиш гатанката. Трябваше да спасиш онези хора. Ти си виновен, приятелю мой.

Хънтър зарея поглед в земята. Не можеше да погледне другите в очите.

— Губиш уменията си, Скакалец.

Линията прекъсна.

— Накрая той говореше абсолютни глупости — каза капитан Блейк, която застана пред Хънтър. — Знаеш го, нали? Ти не си виновен за варварството.

Докато Хънтър връщаше телефона в джоба си, всички забелязаха трима добре облечени господа със зализани прически, които се приближиха към охраната по оградения периметър. Единият попита нещо полицая на линията, който посочи малката им група.

— Предполагам, че е време за "обяснения" — каза Хънтър.

— Страхотно, мамка му — отбеляза Уест.

— Кои са те, по дяволите? — попита Гарсия.

— Агенцията за национална сигурност, Бюрото по алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества и вероятно Департаментът за вътрешна сигурност — отговори Хънтър. — От Отдела за борба с тероризма. Взривяването на бомба на обществено място се смята за терористичен акт — обясни той. — А всеки терористичен акт застрашава сигурността на нацията.

— Фантастично — рече Гарсия. — Лушън успя да въвлече да го преследват лосанджелиската полиция, ФБР, Маршалската служба и сега АНС, Бюрото по взривните вещества и Вътрешна сигурност. Сега трябва само да настъпи по мазола и Агенцията за борба с наркотиците и циркът ще бъде пълен.

— АНС и "Вътрешна сигурност" няма да преследват беглец от затвора — каза Уест. — Това е наша работа, но Бюрото по взривните вещества може да иска да участват. Робърт е прав — ще трябва да обясняваме много и от сега нататък… — Той врътна глава към тримата новодошли. — "Големият брат" със сигурност ще ни държи под око и ще следи напредъка ни.

— Тези тримата вероятно няма да са единствените, на които ще трябва да даваме обяснения — добави капитан Блейк и посочи черен линкълн навигейтър, който спря пред оградения периметър. — Ето го кмета и се обзалагам, че директорът на полицията и губернатори на Калифорния ще дотърчат по петите му. — Тя погледна Хънтър и поклати глава. — Никак няма да е забавно.