По следите на злото

29

Частната библиотека на НЦАНП заемаше половината от първото ниво на етажа на сутерена под сградата, в която се намираше кабинетът на Ейдриън Кенеди. Веднага щом приключи разговора с Хънтър, Кенеди изскочи от кабинета си, отново допрял мобилния телефон до дясното си ухо.

— Дарил — забързано каза той, когато специален агент Дарил Дженсън отговори на обаждането.

Дженсън работеше в НЦАНП от девет години. Той беше завършил право, имаше докторска степен по психология и беше един от малцината, които в последните три години бяха получили достъп до енциклопедията на Лушън. Освен това беше разпитвал Лушън пет пъти, след като го бяха заловили.

— Колко агенти и кадети можеш да събереш за пет минути? — попита Кенеди. Неотложността в гласа му беше осезаема.

— Зависи за какво, сър — отговори Дженсън. — Вътрешна или външна задача?

— Вътрешна и изключително спешна. Искам ти и агентите да се срещнем в частната библиотека на НЦАНП след пет минути, за предпочитане по-скоро. Времето е от критично значение.

— За вътрешна задача мога да събера колкото хора искате, сър. Каква е по-точно?

— Ще ти обясня, когато се видим в библиотеката — отвърна Кенеди и бързо се опита да изчисли бройка в движение. Енциклопедията на Лушън съдържаше петдесет и три тома. Кенеди искаше работата да се свърши бързо, но от друга страна, не желаеше твърде много хора да имат достъп до тетрадките. Знаеше, че страниците са изписани на ръка, с гъст и ситен почерк, който на места се разчиташе трудно.

— Колко агенти искате да събера, сър? — попита Дженсън.

Кенеди реши, че прочитането на една-две страници от някоя тетрадка на Лушън, няма да издаде толкова много за цялото изследване, и погледна часовника си. Трябваше да се обади на Хънтър след четиридесет и три минути.

— Можеш ли да събереш група от двайсет и четирима, включително ти? — попита той.

Двайсет и четирима плюс Кенеди и Дженсън означаваше, че всеки ще трябва да прочете само по две страници някъде за четиресетина минути. Задачата не беше невъзможна.

— Добре, двайсет и четирима — отвърна Дженсън.

— Ще се видим в библиотеката след три минути, най-много четири.

— Дарил — рече Кенеди, преди Дженсън да затвори. — Ако вземеш кадети, избери новобранци, които изпълняват заповеди и не задават въпроси.

— Разбрано, сър.