По следите на злото

46

Хънтър грабна телефона, без да поглежда екранчето, защото очакваше, че се обажда екипът за проучвания с някакви новини, но не бяха те.

— Изгубихте ли се или какво, по дяволите? — попита маршал Уест. Тонът му беше двайсет процента озадачен и осемдесет процента гневен. — Къде сте?

Робърт въздъхна.

Уест не дочака отговор и продължи:

— Полицаите от Пасадина са свършили страхотна работа тук. Всички са изведени от сградата и са на безопасно място отвъд периметъра. Има още пет минути до детонацията и сапьорският взвод е тук и търси бомбата.

— На погрешно място сте — с твърд и строг тон каза Хънтър.

— Моля? — попита Уест. — Я повтори?

— Направили сме грешка в тълкуването на гатанката — обясни Хънтър. — Набелязаната мишена на Лушън не е църквата "Изключителната любов на Исус". Вие и сапьорският взвод сте на погрешно място.

— Шегуваш ли се, по дяволите? Защото не е смешно, Робърт.

— Не се шегувам. Сбъркали сме. — Хънтър млъкна и се поправи: — Аз сбърках. Гатанката не говори за църква или учебно заведение, а за бар.

— За какво? Бар? Какъв бар? За какво говориш, по дяволите, Робърт?

— Все още не знаем кой бар. И затова трябва да затворя. Нямаме много време. — Хънтър прикова със странен поглед Гарсия. — Обади се на Карлос и той ще ти обясни всичко.

Гарсия едва не се задави.

— Какво?

— Трябва да затварям — каза Хънтър и прекъсна разговора.

Три секунди по-късно иззвъня мобилният телефон на Гарсия. Той погледна екранчето — маршал Уест.

— Страхотно — измърмори Карлос и отговори на обаждането.

Пет секунди след това иззвъня телефонът на Хънтър. Този път се обаждаше екипът за проучвания.