По следите на злото

97

Експлозията се чу на всички съседни улици. Всъщност звукът от взрива се разнесе на четиристотин метра във всички посоки. Също както беше направил и преди, Лушън бе изчислил всичко до последния детайл и с аналитична точност — необходимото количество пластичен експлозив, броя на галоните бензин, разстоянието между Хънтър и него, колко бързо ще гори бензинът, скоростта на ударната вълна… всичко.

Лушън искаше мястото да се взриви и мигновено да се запали, но и да ограничи разрушенията предимно до склада и офиса вътре. В неговите очи не беше необходимо да прави огромно зрелище. Това беше между Хънтър и него и нищо друго и никой друг нямаше значение. Не и за Лушън.

Щом беше активиран приемащият мобилен телефон в елека с експлозиви, му бяха необходими само нула цяло и две десети от секундата, за да изпрати електрически сигнал до детонатора, забит в едната от петте пръчки пластичен експлозив в елека. Електрическият сигнал възпламени детонатора, който на свой ред произведе предостатъчно горещина, за да вдигне температурата в сърцевината на пластичния експлозив до стойността, необходима за детонирането му.

И всичко се взриви точно както беше планирал Лушън.

Солидните дъски, които беше заковал на старите вътрешни прозорци, бяха яростно изтръгнати от стените и разпръснати из целия склад. Покривът над епицентъра на експлозията беше взривен високо във въздуха и обсипа склада със значително количество горящи плочи и метални отломки, които запалиха растителността наоколо. Но точните изчисления и несравнимият зъл гений на Лушън бяха най-очевидни вътре в пространството на офиса, където стояха двамата с Хънтър.

Поради близостта между експлозивите и бензина, горещината, произведена от ударната вълна на взрива, мигновено разтопи пластмасовите туби и стигна до течното гориво в тях по-бързо от куршум. В резултат на това целият офис на горния етаж едновременно беше погълнат от огнена вълна, достатъчно гореща, за да разтопи метал.

Хънтър беше прав — никое живо същество не можеше да избяга от офиса.