По следите на злото

26

Тренировъчната академия на ФБР се намираше в база на военноморските сили на шейсет и четири километра южно от Вашингтон, окръг Колумбия, във Вирджиния. Конгломератът от взаимно свързани сгради, които образуваха ръководния й център, изобщо не приличаше на правителствен тренировъчен обект, а по-скоро на разраснала се прекалено бързо корпорация някъде в Силициевата долина. Морски пехотинци стояха на всяка пресечка, въоръжени с мощни пушки, и пазеха всяка сграда в комплекса с площ петстотин четиридесет и седем акра. Навсякъде можеше да се видят новобранци с тъмносини анцузи с големи златисти букви ФБР на гърба като студенти в двора на университет.

Кабинетът на директора Ейдриън Кенеди беше на последния етаж на втората най-висока сграда в комплекса. Беше просторен, без да е импозантен. Имаше старомодно махагоново писалище, две тъмнокафяви кресла "Честърфийлд", пухкав килим, който изглеждаше достатъчно удобен, за да спиш върху него, и огромна библиотека с най-малко стотина тома с кожени корици. Стените бяха украсени с дипломи в рамки, награди и фотографии на Кенеди с политици и членове на правителството.

От прозореца на кабинета си директорът разсеяно гледаше улиците долу, когато мобилният му телефон иззвъня на бюрото. Екранчето показваше кой му се обажда.

— Робърт? — попита той, когато доближи телефона до дясното си ухо.

— Ейдриън… — Хънтър не загуби време в любезности. — Къде са тетрадките на Лушън?

Въпросът изненада Кенеди.

— Какво?

— Изследванията на Лушън — поясни Хънтър. — Тетрадките, които взехме от скривалището му в Ню Хампшър… Къде са? Къде ги държиш?

Кенеди проумя въпроса след няколко секунди.

— Ами… тук са — най-после отговори той. — Държим ги в частната библиотека на НЦАНП… Защо?

— В Куонтико ли си? — попита Хънтър.

— Да. И пак те питам, защо?

Хънтър набързо му разказа за телефонното обаждане на Лушън.

— Страница сто трийсет и три? — Тонът на гласа на Кенеди не можа да прикрие озадачеността му.

— Точно това казах — отвърна Хънтър.

— Да, но от коя тетрадка? — попита Кенеди. — Има ме…

— Петдесет и три. Знам.

— В коя точно тетрадка трябва да погледна?

— Лушън не каза.

— Не, разбира се. Защо да улеснява нещата за нас?

— Ще трябва да събереш колкото можеш повече хора да ти помогнат, Ейдриън. Имаме… петдесет и седем минути.

— Добре, но какво, по дяволите, да търся на страница сто трийсет и три, Робърт?

— Това е въпросът за "спасяване на живот". Не знаем.

— Много ми помогна, няма що.

— Лушън каза, че в изследването му липсват някои неща. Възможности, които още не е изследвал. Били повече от една, но за целите на малката му игра той се нуждае само от една. Отговорим ли правилно, получаваме гатанката.

— Да, Робърт, вече ми каза всичко това — отговори Кенеди. Дрезгавият му глас стана малко по-твърд. — Повтарянето няма да го изясни. Пак не знаем какво трябва да търсим.

— Може да ви помогнем — предложи Хънтър.

— Как?

— Може да преснимаш няколко страници от различни тетрадки и да ми ги изпратиш по имейла или на телефона…

— Няма да стане, Робърт — прекъсна го Кенеди. — Това ще ни отнеме твърде много време.

— Защо?

— Протокол за сигурност — обясни Кенеди. — В частната библиотека на НЦАНП не се разрешават мобилни устройства. Нито дори моето. Всички трябва да ги предадем на входа, преди да влезем вътре. И изнасянето на каквото и да е от библиотеката изисква моя подпис за одобрение, както и на Майкъл Олдридж, който е заместник изпълнителен директор на НЦАНП. Никога не бихме…

— Ясно, разбрах — прекъсна го Хънтър.

— Ще трябва да го направим само тук и ще помогне, ако знаем какво търсим.

— Цялото "научно изследване" на Лушън се основана на убиване на хора, нали така? — започна да размишлява на глас Хънтър. — С всяко убийство той променя нещо — ниво на насилие, метод на действие, ниво на мъчение и така нататък — и го прави, защото се опитва да изживее какво психическо въздействие ще има това върху ума на психопата. Предвид това, мисля, че трябва да търсим нещо, свързано с акта на убиване. Какво не е изпробвал Лушън? Какъв метод на действие или мъчение, или пък нещо друго не е опитал?

— Откачената му енциклопедия е от петдесет и три тома, Робърт — отвърна Кенеди. — Ти не си ги чел всичките, но аз съм ги чел. Той е правил всичко — удушаване, травма с тъп предмет, прерязване на гърло, обезглавяване, разчленяване, източване на кръв, набиване на кол, разпъване на кръст, премахване на важен орган, докато жертвата все още е жива, гладна смърт, обезводняване, дори трепанация на череп. Списъкът е безкраен, Робърт. Лушън е изтезавал жертвите по всеки възможен начин. Изнасилил е някои. Ял е плътта им… Каквото се сетиш, правил го е… Ако ти хрумне нещо, за което не си чувал, той вероятно го е опитвал.

— Не и според него — отговори Хънтър. — Събери хора да прегледат страница сто трийсет и три на всяка тетрадка. Отбележете всичко, което може да е свързано с убиване — метод на действие, почерк, тип жертва, място, странен метод на мъчение… каквото и да е.

— Проблемът е, че тъй като всъщност не знаем какво точно търсим, може да приключим с петдесет и три различни вероятности, може би дори повече — каза Кенеди.

— Знам — отвърна Хънтър. — И затова, въпреки че имаме петдесет и четири минути преди Лушън отново да се обади, бих искал списъка след четиридесет и четири минути. Така ще имам десет минути да го прегледам и да видя дали ще измисля нещо.

— Добре — съгласи се Кенеди. Не искаше да губи повече време. — Залавям се. Ще ти се обадя след четиридесет и четири минути.