По следите на злото

45

— Робърт, какви ги говориш, по дяволите? — попита капитан Блейк. Тонът й беше настоятелен, а гласът й — агресивен и в същото време изпълнен със страх.

— Карлос, спри — заповяда Хънтър, който продължаваше да държи телефона в ръката си. — Веднага.

— Мамка му, какво става, Робърт? — попита Гарсия, бързо отби встрани от пътя и спря. — По-добре ни кажи нещо, приятелю. Имаме единайсет минути до крайния срок.

Хънтър обаче не слушаше. Той вече говореше по телефона с екипа за проучвания на отдел "Свръхтежки убийства" и даваше нови инструкции. За трийсетина секунди Хънтър обясни на водача на екипа какво иска да направят.

Въпреки че слушаха внимателно телефонния разговор на Хънтър, Гарсия и капитан Блейк не го разбраха съвсем добре.

— Какво беше това, по дяволите, Робърт? — попита капитан Блейк веднага щом Хънтър затвори.

— Гатанката на Лушън — отвърна той. — Там не става дума за църква или друго място за богослужение, както решихме. Лушън има предвид бар някъде в Лос Анджелис. И не е бивша църква, библиотека или учебно заведение, нищо бивше.

— Да — рече Гарсия. — Чухме какво каза на екипа за проучвания. Но не разбираме. Защо промени решението си? И как се досети ей така изведнъж? — Карлос изщрака с пръсти.

— Преди няколко секунди — започна да обяснява Хънтър — минахме покрай голям билборд в края на Аройо Секо Паркуей. Тогава промених решението си и най-после осъзнах, че гатанката на Лушън е проклета игра на думи. И че е насочена пряко към мен.

— Игра на думи, насочена към теб? — попита Карлос. — Объркан съм.

— Първата грешка, която направихме — продължи Хънтър, — беше, че изтълкувахме погрешно първата част на гатанката и се насочихме в погрешна посока. Именно това е искал Лушън. — Робърт вдигна ръка, за да покаже, че разбира, че трябва да обясни по-добре какво иска да каже. — Решихме, че в първата част на гатанката Лушън говори за място, което по-рано е било нещо друго, но вече не е, помните ли? Предположенията бяха, че мястото може да е учебно заведение, библиотека или дори църква.

— Да, разбира се, че помним — обади се капитан Блейк от задната седалка. — Нали бяхме там.

— Проблемът е, че Лушън не използва думите "но вече не" — продължи Хънтър. — Това беше тълкуване на агент Холбрук, но тъй като прозвуча приемливо, всички ние го приехме и се придържахме към него.

— Какво? — Гарсия погледна партньора си така, сякаш беше извънземен.

Робърт, който беше запомнил наизуст цялата гатанка, отново цитира първата част.

— Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат, но не тук. Където трябва да намериш стихове, но не тук. Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания, но не тук. Лушън не каза "но вече не", а "но не тук".

— И каква е разликата? — попита капитан Блейк. И тя изглеждаше малко объркана.

— Разликата е, че "но вече не" показва, че на онова място се е случвало нещо, но вече не се случва — поясни Хънтър. — "Но не тук" предполага, че нещо би трябвало да се случи на онова място, но не се случва. Сигурен съм, че това е игра с името на заведението.

Озадачеността, изписана на лицата на Гарсия и капитан Блейк, не намаля.

Хънтър продължи да обяснява:

— Ами ако някъде в Лос Анджелис има бар на име "Църквата", "Колежът" или "Библиотеката"?

Израженията на другите станаха замислени.

— Хората би трябвало да мълчат в църква — добави Робърт, — но не тук — не в "тази" църква. — Той описа с пръсти кавички във въздуха, за да наблегне на мисълта си. — Защото в случая "църква" е името на заведението. Това не казва, че по-рано хората в тази сграда са мълчали, а вече не мълчат, но ние помислихме, че гатанката означава това.

След няколко секунди Гарсия и капитан Блейк проумяха новата теория на Хънтър.

— Добре — съгласи се Карлос, макар че все още изглеждаше малко объркан. — Разбирам донякъде играта на думи с името на заведението. Има логика, но защо сега твърдиш, че набелязаното от Лушън място е бар? Защо бар?

— Тук е ролята на билборда, за който говорех — отговори Хънтър. — Там имаше реклама на уиски. Накара ме да се замисля и затова потърсих отговори в интернет.

— Отговори на какво? — попита капитан Блейк и повдигна рамене.

Хънтър цитира втората и третата част на гатанката на Лушън.

— Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели. Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители. Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното. — Робърт направи гримаса, сякаш беше ядосан на себе си. — Това са имена на различни марки уиски. Току-що проверих.

— Какво? — На лицата на Гарсия и Барбара отново се изписа пълно объркване. — Кои са имена на уискита?

Все още с телефона в ръка, Хънтър отново отвори страницата с резултатите от първото търсене, което беше извършил само преди секунди, и ги прочете на глас:

— "Мълчаливият мъж" е ирландско сингъл малцово уиски — обясни той и превъртя на втората страница с резултати. — "Сълзи на писатели" е леко и сладко тройно дестилирано ирландско уиски. "На учителя" е блендиран скоч и в сравнение с повечето блендирани шотландски уискита е относително "евтин". — Хънтър премина на третата страница с резултати. — "Нещо специално" също е блендирано шотландско уиски, което се продава в доста нестандартна бутилка. — Робърт им показа снимката на екрана на мобилния си телефон и после продължи към последната страница с резултати. — "Изключителното"[14] е блендирано шотландско уиски, от което има три вида — малцово, блендирано и зърнено. — Хънтър остави телефона си и отчаяно въздъхна. — Всичките са имена на уискита. Билбордът, който видях, беше реклама на "На учителя". Това ме накара да се замисля.

Гарсия се облегна на седалката и преглътна сухо. Мозъкът му работеше два пъти по-бързо от обикновено, за да свърже точките.

Капитан Блейк имаше вид на хипнотизирана.

— Лушън знае колко много се наслаждавам на уискито — продължи Хънтър. — Гатанката беше съставена изключително за мен. Въпреки че не бях чувал три от онези уискита, гатанката му се фокусира върху тема, по която той знае, че си падам. Това е начинът му да ми каже, че трябва да я реша аз, и никой друг. — Робърт млъкна, за да си поеме дъх. — Помните ли бележката, която беше намерена в килията на Лушън в лечебницата на затвора?

— Донякъде — отговори Гарсия. — Но не дума по дума.

— Аз я помня. "Трябваше да ме убиеш в онзи самолет, когато ти дадох възможност, стари приятелю. Този шанс отлетя. Сега е мой ред. Бъди готов, Скакалец, защото ще играем една игра." Играта, която иска да играе Лушън, не е срещу силите на реда, а срещу мен. Той ми го каза и по телефона, когато отговорихме правилно на първия му въпрос, че съм спечелил правото да чуя страхотната малка гатанка, която е измислил специално за мен. — Хънтър ядосано поклати глава. — Как може да съм толкова глупав, да ме вземат дяволите?

— И сега ти помоли екипа за проучвания…

— Да ми намерят всички барове в Лос Анджелис с имена "църква", "библиотека", "училище" или нещо подобно — обясни Робърт, — но по-точно уиски барове. С изключение на "На учителя", всички други уискита, които е споменал Лушън, се намират ужасно трудно. Те наистина се срещат рядко и се произвеждат в ограничени партиди и това означава, че ги има само в специализирани барове, не във всяко заведение в Лос Анджелис, където се сервира алкохол.

— Ами ако Лушън говори в общ смисъл? — попита капитан Блейк. — Той може да е потърсил уискитата в интернет и да ги е използвал, защото са служели на целта на гатанката му.

— Не и Лушън — възрази Хънтър. — Сигурно е ходил в бара и е видял бутилките на рафтовете или в менюто с напитките. Вероятно дори ги е пил само за да се забавлява.

Гарсия погледна часовника си.

— Имаме шест минути.

И в същия момент телефонът на Хънтър иззвъня.