По следите на злото

89

— Кажи на шофьора да кара покрай Еко Парк — каза Лушън, прекъсвайки Хънтър по средата на стихотворението. — Докато стигне до булевард "Сънсет", точно пред вас.

Кожата на Хънтър настръхна. Той погледна наляво и видя, че се движат успоредно на парка. После веднага изви тяло и погледна назад. Лушън сигурно ги следеше. Нямаше как иначе да знае толкова точно къде се намират.

Усилието му обаче беше безуспешно.

Превозните средства зад тях бяха плътно наредени едно до друго и се движеха в колона. Хънтър видя само шофьора в колата непосредствено зад тях — "Мерцедес Бенц", шофиран от възрастна жена, която изглеждаше на шейсет и пет години. Хънтър инстинктивно се извъртя наляво на задната седалка и после надясно, опитвайки се види колите зад мерцедеса.

Не можа.

— Наред ли е всичко, мой човек? — попита шофьорът, който забеляза, че Хънтър се върти неспокойно на задната седалка.

— Да, всичко е наред — отговори Хънтър и се обърна напред. — Може ли да отидем до булевард "Сънсет", моля?

— Разбира се, мой човек.