По следите на злото

44

Лушън влезе в сградата и намери свободно място на по-малко от пет крачки от младата двойка, която беше видял навън. Сложи раницата си на пода и я бутна под стола си, за да не му пречи. Въпреки сериозността на онова, което се готвеше да направи, той не показваше признаци на нервност и изглеждаше спокоен и отпуснат като човек, който седи на верандата си в неделен следобед.

Провери колко е часът и бавно огледа присъстващите. Искаше да запомни колкото може повече лица и да ги запомни такива, каквито бяха в момента — някои щастливи, други сериозни, трети тъжни, но всичките абсолютно несъзнаващи какво ще им се случи след малко повече от десет минути.

Мястото се изпълваше и бъбренето на гласове ставаше все по-силно. Лушън долови разговор до входната врата. Група от четирима мъже обсъждаха баскетболен мач от снощи. Никой от тях не беше доволен. "Ел Ей Лейкърс" явно бяха загубили отново, този път от "Минесота Тимбърулвс", при това с двайсет и една точки.

Разговорът на пет крачки пред Лушън беше също така отегчителен. Младите мъж и жена обсъждаха каква хартия да използват за поканите за сватбата си, която, доколкото чу, щеше да бъде след по-малко от три месеца. Бъдещият съпруг настояваше за по-евтина хартия и се опитваше да убеди годеницата си, че трябва да спестят колкото могат повече пари от по-дребните неща и да използват спестеното за по-хубав меден месец. Бъдещата съпруга държеше на най-скъпата възможност за избор, която им бяха дали. Доводът й беше, че не желае гостите да си помислят, че искат да минат евтино. Лушън почувства, че го заболява главата от безсмисления им разговор. Време беше да се съсредоточи върху предстоящата си задача.

— Извинете — каза той на двамата млади, навеждайки се към тях. — Много съжалявам, че ви прекъсвам, но се питах дали може да наглеждате раницата ми само за минутка, докато изтичам до тоалетната. Тук се изпълва с хора и не искам да загубя мястото си. Няма да се бавя.

— Разбира се, приятелю, няма проблем — отвърна мъжът и дружески кимна на Лушън.

Жената го погледна и му предложи стеснителна, но много очарователна усмивка.

— Много ви благодаря — рече Лушън, взе раницата си от пода, сложи я на стола си, за да пази мястото му, и премести стола малко по-близо до двойката. — Ей сега се връщам.

Лушън тръгна и младите мъж и жена продължиха да обсъждат поканите за сватбата си. Никой от тях не забеляза, че вместо да завие надясно по посока на тоалетните, Лушън свърна наляво, мина покрай групата, която обсъждаше баскетболния мач, и излезе навън.

Той отново погледна часовника си. До крайния срок оставаха четири минути.