По следите на злото

30

Специален агент Дарил Дженсън заедно с шестнайсет млади новобранци във ФБР и осем специални агенти се срещна с Ейдриън Кенеди в частната библиотека на НЦАНП четири минути след телефонния им разговор. Без да издава много дори на Дженсън, Кенеди обясни задачата на всички по възможно най-добрия начин.

— Ако се съмнявате за нещо — каза той на групата — добавете го в списъка си. Не се колебайте. Не разсъждавайте твърде дълго. Нямаме време. Ако решите, че сте попаднали на нещо, което трябва да е в списъка, запишете го. Не го подчертавайте и не го оцветявайте с маркер в източника, за да се върнете на него по-късно. Това не е гимназиален изпит. В тетрадките не трябва да се драска нищо при никакви обстоятелства. Абсолютно никакви. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

Кенеди погледна часовника си.

— Имаме трийсет и осем минути да свършим работата, дами и господа, и времето е от абсолютно решаващо значение, затова хайде да го направим. Всеки да вземе по две тетрадки и да започваме.

Кенеди обаче, изглежда, подцени трудността на работата. Първото, което той забрави да вземе под внимание, беше, че страниците в тетрадките не бяха номерирани. Лушън не си беше направил труда и това означаваше, че всеки агент и кадет трябва да брои страница по страница, докато стигне до сто трийсет и третата. За да избегне грешка, всеки ги преброи по два пъти, но броенето веднага повдигна първия въпрос

— Дали листът се броеше като две страници, отпред и отзад като в книга, или за една?

Лицето на Кенеди пребледня като на призрак, когато млада жена кадет зададе въпроса само няколко секунди след като взе едната тетрадка.

Директорът Кенеди беше свикнал да поема отговорност, но това беше решение, което не беше готов да вземе сам.

— Един момент — каза той и бързо излезе от библиотеката.

Хънтър не очакваше, че Ейдриън ще му се обади толкова скоро. Бяха изминали по-малко от осем минути, откакто се беше свързал с директора на НЦАНП, за да му каже за въпроса на Лушън, но също като Кенеди и той беше забравил, че Лушън не е номерирал страниците на тетрадките. Кенеди му обясни проблема и Хънтър се опита да мисли като Лушън.

Лушън беше коварен негодник, нямаше съмнение в това. Поради тази причина Робърт се замисли за вероятността да е добавил някаква уловка към първата част на играта си на думи и да е избрал необичайното — да брои листовете поотделно, а не отпред и отзад като в нормална книга, но не видя абсолютно никакъв смисъл Лушън да прави първото препятствие по-трудно, отколкото вече беше. Не, реши Хънтър, ако се опита да ги измами, Лушън щеше да го направи в гатанката, не във въпроса, защото щеше да иска да разтегли играта колкото е възможно повече. Нямаше да му е забавно, ако противниците му се запънат на първата половина. Той искаше те да изиграят цялата игра и Хънтър да стигне до гатанката, защото поне за Лушън веселата част щеше да започне тогава.

— Бройте всеки лист за две страници — каза Кенеди, когато се върна в библиотеката. — Отпред и отзад.

Групата работеше от трийсет и една минути и това означаваше, че Кенеди има само седем минути, преди отново да се обади на Хънтър със събраните отделни списъци. Самият Кенеди наближаваше края на втората си страница. Дотук списъкът му се състоеше само от три неща — думата "сърце", за която се съмняваше, но можеше да означава, че Лушън се готви да изтръгне нечие сърце; думите "фатален" и "шок", не заедно, но в едно изречение, и тъй като никой не знаеше какво всъщност търсят, Кенеди реши да добави "фатален шок" към списъка си. Последни записа думите "кървава баня".

— Сър — прекъсна го един агент, който идваше от масата, на която седеше. Агентът държеше една от тетрадките на Лушън и беше пъхнал показалеца на дясната си ръка между две от страниците. — Извинете, че ви безпокоя, но току-що попаднах на нещо, от което ме побиха ледени тръпки. Помислих си, че може би ще искате да го видите веднага.

— Какво? — попита Кенеди и остави писалката си.

— Това. — Агентът сложи на бюрото му тетрадката, която носеше, и показа единайсетия ред от края на страницата. — Ето тук, сър.

Кенеди се наведе и прочете написаното. В стомаха му зейна бездънна яма.

— Мамка му!