По следите на злото

41

Този път очите на Хънтър и Уест се насочиха към дъската и втората част на гатанката.

Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора, но ще намериш и мълчаливия мъж. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели. Вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители.

Без да губи време, Холбрук започна да обяснява какво имат предвид.

— Позволете ми да разделя втората част на отделни изречения и изреченията — на секции. Така ще бъде по-лесно за разбиране. — Той посочи на дъската. — Вместо мълчаливи хора ще намериш шумни хора. Както всички знаем, църквите се промениха много от едно време. Много от тях правят всичко възможно да се приспособят към съвременното общество. В някои църкви молитвените служби протичат като купон, на който хората пеят и танцуват като на карнавал.

Уест нервно се почеса под брадичката. Не беше ходил в такива църкви, но знаеше за тях и ги беше виждал по телевизията.

— Ще намериш и мълчаливия мъж — продължи Холбрук. — "Мълчаливият мъж", за когото говори Лушън, може да е свещеникът или пасторът, който ръководи богослужението на набелязаното място. Може би въпреки че ръководи богослужението, по една или друга причина той не участва в подобната на купон атмосфера. Той е "мълчаливият мъж". — Холбрук направи пауза, за да позволи на Хънтър и Уест да осмислят думите му. — Освен това не забравяйте, че говорим за място, където Лушън е бил, но ние не сме били — добави агентът на ФБР. — Той знае дали там има хора, които са по-тихи или по-шумни от други, а ние не знаем. Ние играем на "сляпа баба".

— Продължавай — каза Уест.

— Добре, следващото изречение. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели. Някой от вас запознат ли е с Библията?

— Не дотолкова, че да помня наизуст стихове — отговори Хънтър, който се досети какво ще им каже Холбрук.

— Чел съм я някога — отвърна Уест и не добави нищо повече.

— Това може да е малко вероятно — каза Холбрук — но още веднъж, всичко в тази гатанка е хипотеза, но в Псалм петдесет и шест, осми стих, пише: "Ти си преброил скитанията ми; тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?".

Хънтър се замисли. Знаеше, че Лушън презира всеки аспект на религията, но християнството винаги беше любимата му мишена, когато изразяваше на глас чувствата си на тази тема. Освен това Робърт беше сигурен, че Лушън не знае наизуст Библията, но с помощта на интернет не би му отнело повече от няколко минути да намери Псалм 56:8.

— Има и друг начин да тълкуваме това — обади се Гарсия. — Поправете ме, ако греша, но мисля, че повечето религиозни книги — Библията… Тората… Коранът и така нататък — са написани предимно в стихотворна форма, която прилича на поезия. — Хънтър и Уест кимнаха. — Всичките тези книги са предназначени да… "повдигат духа", "да ни дават надежда", "да ни учат на истинския смисъл на живота", в каквото всеки си избере да вярва — продължи Карлос. — Всичките са тясно свързани с болка, тъга, загуба и смърт, с борба и саможертва в името на един по-добър свят… и всичките предизвикват сълзи. — Гарсия млъкна и отново посочи дъската. Вместо смях на поети ще намериш сълзи на писатели.

Уест озадачено повдигна вежди.

— Последният ред на втората част на гатанката — отново заговори Холбрук и посочи дъската, като искаше да продължат нататък колкото е възможно по-бързо — вместо жадни за знания ученици ще намериш евтини учители, може да се отнася за нелепите подигравки с религията, които виждаме навсякъде днес. Шарлатани се преструват на свещеници, пастори, преподобни, гуру, духовни водачи… каквито е необходимо да бъдат, за да измъкнат трудно спечелените пари на уязвими хора. Обикновени хора… бедни хора… хора, които отчаяно се нуждаят да вярват в нещо.

В стаята настъпи тишина.

— Щом Лушън наистина мрази религията, както казваш — обърна се капитан Блейк към Хънтър, — особено християнството, тогава мисля, че може би попаднахме на нещо. Много вероятно е мишената му да е някое място за богослужение — например църква.

— И обърнахте ли внимание на времето? — попита Холбрук.

Хънтър погледна часовника си.

— Деветнайсет и четиридесет и пет.

— Той има предвид колко остава до крайния срок на Лушън — обади се Уест.

— Не — възрази Хънтър.

— Не — потвърди Холбрук.

Уест ги погледна объркано.

— Днес е неделя — каза Хънтър. Този път думите му бяха изпълнени с безпокойство. — Броят на църквите в Лос Анджелис и околността, които предлагат неделно богослужение в осем вечерта, е немислим.

Уест затвори очи и отметна назад глава.

— Мамка му!

— Проблемът е, че ако сме прави, как, по дяволите, ще разберем за коя църква говори Лушън? — попита Гарсия.

— Трябва да съпоставим нещата, с които разполагаме — каза Хънтър, — и да се надяваме, че ще ни доведат до определено място.

— Точно така — съгласи се Холбрук. — Трябва да търсим църква или друго място за богослужение, което по-рано е било училище или друго учебно заведение, библиотека или дори пак църква.

— Страхотно — иронично подхвърли Карлос и посегна към телефона на бюрото си. — Звучи като фасулска работа. — Той бързо се обади на екипа за проучвания на отдел "Свръхтежки убийства".

Холбрук погледна колко е часът. Имаха двайсет и осем минути до крайния срок.

— Ще накарам и екип на ФБР да работи по следата — каза той и извади мобилния си телефон.

Хънтър седеше пред компютъра си и вече беше започнал да търси в интернет. Гарсия също. Холбрук досадно се беше навел над рамото му.

Капитан Блейк беше до бюрото на Хънтър, но за разлика от Холбрук, стоеше на разстояние. Знаеше, че Робърт е много по-добър от нея в търсенето по интернет.

Уест се обади на Дерек Танър, водача на сапьорския взвод, и му каза да подготви екипа си за действие с предизвестие от няколко секунди.

Атмосферата в кабинета на Хънтър и Гарсия се повиши до напрежението на най-високото ниво на заплаха за националната сигурност "Дефкон 1". Минутите летяха като секунди и "напрегната" атмосфера беше меко казано.

— Колко време остава? — попита Карлос и избърса капките пот от челото си.

— Двайсет и четири минути — отговори Уест.

— По дяволите! — Гарсия се облегна назад на стола и прокара пръсти през косата си.

— Може ли да опитам? — попита Холбрук и кимна към компютъра му.

— Давай — отвърна Карлос и стана.

Агентът на ФБР зае мястото му и веднага написа нов критерий на търсене. Натисна ENTER и страницата с резултатите се зареди за 0.49 секунди.

Холбрук започна да разглежда резултатите, когато капитан Блейк забеляза изражението на лицето на Хънтър.

— Откри ли нещо, Робърт? — попита тя и пристъпи по-близо до бюрото му.

Въпросът й привлече погледите на останалите към Хънтър, който беше сложил лакти на бюрото и бе приковал очи в екрана на компютъра. Имаше вид на човек, който току-що е бил хипнотизиран.

— Какво намери? — попита Уест и бързо се премести зад стола на Хънтър.

— Близо до Мемориалния парк в Пасадина има църква — започна Робърт. — На това място е от десет години, но сградата, която използват, е трийсетгодишна.

— Какво е била преди това църквата? — попита Холбрук.

— Лютеранска църква — отговори Хънтър.

Агентът на ФБР скочи на крака и се втурна към бюрото на Робърт.

Гарсия го последва.

— Но това не е всичко. Вижте тук. — Хънтър щракна на линк на уебстраницата, която беше отворил, и голяма снимка на сградата, използвана от църквата, изпълни екрана. Архитектурата беше нетрадиционна във всяко отношение. На фасадата имаше комбинация от странно оформени прозорци със стъклопис и метални греди, които придаваха някак психеделичен вид на високата постройка — дванайсет-тринайсет метра. Отвън остроъгълната й форма на буквата "А" внушаваше, че може да се види само покривът й, а останалото е скрито под земята. Като финален щрих, стъпалата, които водеха към входното преддверие на църквата, бяха осветени от червени, бели и сини неонови светлини като цветовете на американското знаме.

— Търси не очевидното, а нестандартното — каза Холбрук, цитирайки последната част на гатанката на Лушън. — Ако това не е нестандартна на вид сграда, тогава не знам какво друго може да бъде, особено за място за богослужение.

— Има и още нещо — добави Хънтър. — Забелязахте ли името на църквата?

Едва тогава всички насочиха вниманието си към най-горната част на уебстраницата. Църквата се наричаше "Изключителната любов на Исус".

Капитан Блейк почувства, че кожата й настръхна.

— Не може да бъде.

Търси не очевидното, а нестандартното, и ще намериш нещо специално. Ще намериш изключителното.

— Това трябва да е — заяви Холбрук с въодушевен глас и огледа присъстващите.

— Да — съгласи се Уест. — Няма начин да е случайно съвпадение.

— Имат ли богослужение тази вечер? — попита капитан Блейк.

Хънтър щракна на бутона "назад", за да се върне на началната страница на сайта на църквата.

— Да — отговори той, докато четеше часовете на богослуженията, които бяха изредени в горния десен ъгъл. — Едното започва в осем. — Робърт погледна часовника си. — След шест минути.

— А колко остава до крайния срок?

— Двайсет и една минути — отговори Холбрук. — Бомбата ще се детонира петнайсет минути след началото на богослужението.

— Къде в Пасадина? — попита Уест, който вече беше доближил мобилния телефон до ухото си.

— Ъгълът на Холи Стрийт и Маренго Авеню — отвърна Хънтър.

Докато Уест говореше с водача на сапьорския взвод, капитан Блейк вдигна телефона на бюрото на Хънтър и се обади на диспечерите на лосанджелиската полиция.

— Аз съм капитан Барбара Блейк от отдел "Обири и убийства" на лосанджелиската полиция — каза тя веднага щом отговориха на обаждането й. Въпреки настоятелния й тон думите й бяха изречени ясно и отчетливо. — Обаждам се с код "червено". Инструктирайте полицията в Пасадина да изпрати всички налични патрулни коли на ъгъла на Холи Стрийт и Маренго Авеню. Мястото е църква на име "Изключителната любов на Исус". Цялата сграда трябва незабавно да бъде евакуирана, чувате ли? Цялата сграда. Всички да бъдат изведени в безопасна зона, която да е на не по-малко от трийсет метра от самата сграда. Никой да не се приближава… никой… освен сапьорския взвод, който вече пътува натам… Да, казах сапьорски взвод, съсредоточете се. Полицията на Пасадина има… — Капитан Блейк погледна Хънтър.

— Двайсет минути до крайния срок — каза той.

— Петнайсет минути — каза капитанът на полицейския диспечер, — за да изведе всички от сградата и отвъд периметъра от трийсет метра. Разбрахте ли? Петнайсет минути. Направете го веднага. — Тя остави телефона.

— Да тръгваме — извика Уест от вратата.

— За колко време можем да стигнем до Пасадина? — попита Холбрук, когато всички изскочиха от кабинета на Хънтър и Гарсия.

— С включени сирени и по това време в неделя вечерта — отговори Карлос и наклони глава настрана, — вероятно ще стигнем за петнайсетина минути.

Уест кимна.

— Мамка му, на косъм.