По следите на злото

43

Две необозначени полицейски коли с включени сирени се изстреляха като ракети от паркинга на Главното управление на полицията. В първата кола бяха Холбрук и Уест, следвани непосредствено от втората с Хънтър, Гарсия и капитан Блейк. Зад волана беше Карлос, но не защото беше по-добър или внимателен шофьор, а защото имаше по-надежден и бърз автомобил от Робърт.

— Карай по Норт Хил Стрийт вместо по магистралата за Санта Фе — каза капитан Блейк от задната седалка, когато Гарсия зави по Западна първа улица. — Преди два дни поставиха блокади по магистралата. Движението е натоварено по всяко време, всеки ден. Кошмарно е — с включени сирени или не.

— Не знаех за блокадите — отвърна Карлос, — но и без това щях да мина по "Норт Хил".

— Е, те не го направиха — каза Барбара и посочи черното камаро на Уест, което бързо се отправи към магистралата.

Гарсия зави надясно пред Съдебната палата "Стаили Моск" и мина по надлеза към Китайския квартал, без да се съобразява със знаците "Стоп" и светофарите. Натовареното движение не беше проблем и той с лекота увеличи на сто и двайсет в зона с ограничение деветдесет километра в час.

— Колко души мислите, че ще присъстват на богослужението тази вечер? — попита капитан Блейк.

— Нямам представа — отговори Карлос.

— Но ще има деца, нали? — настоя тя. — Въпреки че ще бъде вечерно богослужение, там ще има деца.

Хънтър и Гарсия не отговориха. Мълчанието им беше красноречиво.

По полицейското радио на таблото на колата на Гарсия те можеха да слушат какво прави полицията на Пасадина. Най-близката до набелязаното място патрулна кола все още беше на две минути път оттам.

— Как е възможно все още да са на две минути? — попита капитан Блейк. — Обадих се на диспечера с код "червено" преди четири минути.

— Такъв е градът, в който живеем, капитане — отговори Хънтър. — В Лос Анджелис пицата пристига по-бързо от линейката или ченгетата, а кокаинът, разнасян по домовете — по-бързо и от пицата.

— Каква бъркотия.

— Сто процента — съгласи се Гарсия.

Те се включиха в Аройо Секо Паркуей и прелетяха като болид от "Формула 1" по моста над река Лос Анджелис. Когато наближиха парка "Сикъмор Гроув", най-после чуха новината, че патрулните коли на полицията на Пасадина са пристигнали пред църквата "Изключителната любов на Исус". Часовникът на таблото на хондата "Сивик" на Гарсия показваше 20:02.

— Имат осем минути да изведат всички навън и отвъд периметъра — каза капитан Блейк. — Тринайсет минути до избухването на бомбата.

Следващата новина, която чуха по полицейското радио, беше, че сапьорският взвод е на по-малко от една минута от църквата.

— Осем минути не са достатъчно — отбеляза Гарсия. — Може да не успеем да спасим сградата, но ако полицаите от Пасадина действат бързо, ще изведат всички навреме, няма проблем.

— Да се надяваме — каза Барбара.

Докато се приближаваха към края на Аройо Секо Паркуей, Хънтър съзря четириметров билборд вдясно, но едва след една-две секунди възприе правилно изображението и след още една секунда и половина мозъкът му започна да работи, на пълни обороти.

Той изведнъж изви тяло, за да погледне назад и да се опита отново да види билборда, но вече го бяха отминали. Рязкото му и неочаквано движение стресна капитан Блейк.

— Какво има, по дяволите, Робърт?

Едва тогава тя забеляза израза в очите му и изражението на лицето му. Нещо не беше наред.

— Робърт, какво не е наред?

Хънтър не отговори. Извади мобилния си телефон, отвори търсачката в интернет и написа нещо. Резултатът се появи за 0.56 секунди.

Лицето му пребледня.

Той бързо написа ново търсене — 0.53 секунди.

— О, боже мой! — възкликна Хънтър, когато видя резултата.

— Робърт, какво става, по дяволите? — попита и Гарсия. — Какво има?

Хънтър извърши още едно търсене, за да бъде абсолютно сигурен.

— Не, не, не… не може да бъде… — промълви той и примигна веднъж. Умът му работеше с два пъти по-висока скорост, за да маневрира отново в тъмния лабиринт на гатанката на Лушън. Този път Хънтър намери изхода, без да се блъсне в нито една стена, и сърцето му едва не се пръсна в гърдите. — Трябва да спреш колата.

— Какво? — намръщи се Карлос. — Робърт, какво става, мамка му? Какви ги говориш?

— Сбъркали сме — отговори Хънтър. — Изтълкували сме погрешно гатанката. Как можах да го пропусна, по дяволите? — Той се ядоса на себе си.

— Какво си пропуснал, Робърт? — попита Гарсия.

— Всички улики в гатанката на Лушън. — Блуждаещият израз в очите на Хънтър изчезна и се замени със страх. — Отиваме на погрешно място.

— Какво? — Челюстта на капитан Блейк увисна от изумление. — Как така на погрешно място?

— Сега разбрах за какво говори Лушън в гатанката — Отвърна Хънтър. — И не е църква. Отправили сме се към погрешно място.