По следите на злото

62

След пет дълги дни на дебнене на жертвата Лушън реши, че най-доброто време да действа, е в някой делничен ден, между един и шест следобед. Той беше открил, че в тези часове жертвата обикновено е сама в дома си и в съседните къщи няма никого. Това силно намаляваше риска да бъде забелязан. Планът му да я доближи беше елементарен — щеше да почука на вратата й.

Къщата на жертвата се намираше по средата на къса и отдалечена улица в Дауни, на двайсет и един километра югоизточно от центъра на Лос Анджелис, известен като родното място на космическата програма "Аполо". Самата къща беше скромна в сравнение с другите имоти на улицата — едноетажна, с алея за коли, но без гараж, без плувен басейн, с малък заден двор и — най-хубавото от всичко — без защитна ограда и аларма. Освен това жертвата имаше навика да оставя прозореца на спалнята си незаключен през деня и понякога дори нощем. Ако беше решил да влезе с взлом в къщата на жертвата, вместо да използва подхода с "посетител", Лушън нямаше да има абсолютно никакъв проблем да го направи, но когато видя табелата "Продава се" три къщи по-нататък, планът много бързо се оформи в главата му.

След като формулира плана за подхода, му остана само да избере най-добрия ден да го осъществи. И той избра понеделник, осем дни след бомбения взрив.

Същата сутрин прекара известно време, работейки върху съвсем нова самоличност, някой, който би се вписал в конкретния тип жител, какъвто би привлякъл град като Дауни — добре облечен, образован, учтив, от горната прослойка на средната класа, стремящ се към кариера. Като професия, Лушън реши този път да се представи за адвокат. Името Джеймс Мичъл заимства от един от старите си преподаватели в "Станфорд". Предисторията му не беше сложна — роден и израснал в Манхатън, Ню Йорк. След завършване на гимназията е приет в Колумбийския университет, който завършва сред първите пет процента в групата си. Петнайсет години е работил в една и съща адвокатска кантора в Ню Йорк Сити — "Лейтъм и Уоткинс". След развода му Голямата ябълка бързо се е превърнала в "Кисела ябълка" и той започнал да търси възможности на друго място. Появило се трудно за отказване предложение на "Гибсън, Дън и Кръчър", една от най-известните и преуспяващи адвокатски кантори в страната, чийто главен офис се намираше в прочутия "Уелс фарго Сентър" в центъра на Лос Анджелис.

Лушън беше сигурен, че няма да се наложи да се впуска в някоя от тези подробности с жертвата, но те му помогнаха да се подготви за ролята и по-добре да си представи човека, който искаше да бъде. Освен това детайлите като цяло засилваха вълнението по време на фазата на залавянето.

Също както беше правил безброй пъти дотогава, Лушън застана пред огледалото и изпробва различни погледи, пози, маниери… споявайки всичко в една самоличност, докато получи идеалния персонаж за задачата. Този път му отне само един час, за да стигне до адреса.

Акцентът му беше неутрален, типичен нюйоркски, но говореше изразително и убедително като отличник, завършил право в Колумбийския университет. Тонът му беше спокоен, мек и приятен, но в същото време уверен. За външния си вид Лушън беше избрал външността на "средностатистически адвокат" — къса тъмнокестенява коса, светлокафяви очи, модни мустаци, орлов нос, заострена брадичка и очила с тънки рамки, които му придаваха леко интелектуален вид. За очите пак използва контактни лещи, а носът и брадичката му бяха експертно променени с протезна пяна. Мустаците не се вместваха в първоначалния образ, който имаше предвид, но той почерпи вдъхновение от спомена за Истинския Джеймс Мичъл, професор по когнитивна невронаука в университета "Станфорд".

Когато най-сетне приключи, Лушън бавно се огледи в огледалото — профила отляво, профила отдясно, анфас, главата нагоре, главата надолу и устата широко отворена. Нямаше пропуски, дефекти и пукнатини в грима му. Липсваше само подходящото облекло и външният му вид беше готов. И Лушън имаше точно каквото му трябваше.

Докато следеше жертвата си из града, той видя два тоалета на витрината на магазин за дрехи втора употреба, които беше сигурен, че ще му потрябват рано или късно, и най-хубавото беше, че му бяха точно по мярка. Единият беше светлосин костюм с двуредно закопчаване и тъмна папийонка. Съчета го с бяла риза и черни обувки и за последен път се огледа в огледалото.

Лушън беше изчезнал. От огледалото го гледаше Джеймс Мичъл, адвокат от кантората "Гибсън, Дън и Кръчър".