По следите на злото

19

— Лушън е пристигнал със самолет на международното летище в Лос Анджелис? — учуди се Гарсия поглеждайки с присвити очи Ейдриън Кенеди.

Джипът най-после се измъкна от задръстването бързо се насочи към международното летище "Дълес".

— Когато беше арестуван последния път — отговори Хънтър вместо Кенеди, — в едното му скривалище бяха намерени различни лични карти, шофьорски книжки и дори паспорти. Всичките бяха истински… Принадлежаха на жертвите мъже, които внимателно е подбирал по ръста, телосложението, цвета на кожата, възрастта и приликата във външния вид, въпреки че за него външният вид не е толкова важен.

— Как е възможно?

— Това е особеното на Лушън — обясни Хънтър. — Той е майстор в промяната на външния вид. Експерт е с грима и течния латекс и това означава, че ако има достъп до подходящи материали, може да се направи да изглежда какъвто иска. Да заприлича на човека на снимката в нечий паспорт или шофьорска книжка, не е толкова трудно за някого с неговите умения.

— Лушън винаги планира предварително — намеси се Кенеди. — Според онова, което открихме чрез тетрадките му, той никога не запазва една и съща самоличност повече от дванайсет месеца… и никога не остава по-дълго на едно и също място. Постоянно се мести насам-натам и винаги възприема нова самоличност. И колкото по-често го прави, толкова по-добър става в това, дотолкова, че може да те спре на улицата и да говори с теб, а ти изобщо няма да разбереш, че е той. И така… за да отговоря на въпроса ти, детектив Гарсия, да мине през проверката на вътрешен полет, където отегченият служител на авиолинията едва поглежда снимката на личната ти карта, е като разходка в парка за Лушън.

Докато се приближаваха към летище "Дълес", над джипа прелетя "Боинг 747", отправил се към пистата за кацане, и стъклата издрънчаха.

— Не мога да отлагам повече, Робърт — заяви Кенеди и отново взе мобилния си телефон. — Ще трябва да уведомя главния прокурор и Маршалската служба, че сме установили, че бележката, която беше намерена в килията на Лушън в лечебницата на затвора, е адресирана до теб. Освен това ще трябва да им разкажеш за телефонното обаждане, което току-що получи. Ако в момента Лушън наистина е в Лос Анджелис, цялата операция по издирването му ще трябва да се премести.

Хънтър не отговори, защото нямаше какво да каже.

Кенеди отново се свърза с един от номерата в списъка си за бързо набиране. Този път човекът, който отговори от другия край на линията, беше Питър Холбрук, специалният агент, оглавяващ екипа на ФБР, който работеше съвместно с Маршалската служба на Съединените щати. Разговорът беше кратък и по същество. Кенеди му каза за новата жертва в Тенеси, Алиша Камбъл, и че имат потвърдена информация, че в момент Лушън е в Лос Анджелис.

Той приключи разговора и Гарсия се подсмихна.

— Двамата говорите за този тип Лушън така, сякаш му се възхищавате. Той не е рок звезда, а психопат, и доколкото разбрах от онова, което чух, страда от заблуди. Добре, умен е, бива го с грима, учил е психология и знае как да хипнотизира хората. И какво от това? Освен експертните умения в гримирането, от които не съм сигурен дали се нуждаем, ние можем да правим всичко, което може и той. — Карлос млъкна и размисли. — Е, поне ти можеш. — Той кимна към партньора си. — Аз не умея да хипнотизирам хората. Все едно. — Тонът му отново стана сериозен. — Няма начин този тип да победи, Робърт. Той е самотен играч, който, изглежда се е отправил на мисия да ти отмъсти. Проблемът му е, че няма да се изправи срещу самотен противник в "играта", която иска да играе. — Гарсия сви пръсти, за да опише кавички във въздуха. — Лушън ще се изправи срещу ФБР, Маршалската служба на Съединените щати и лосанджелиската полиция. Наречи ме луд, но винаги бих приел предизвикателството му.

— Харесва ми как разсъждаваш — отбеляза Кенеди. На лицето му беше изписано одобрително изражение.

— И така, както аз го виждам — продължи Гарсия — Лушън току-що направи първата си голяма грешка.

— Каква грешка? — попита Кенеди. Одобрителното му изражение се превърна в замислено.

— Че е дошъл в Лос Анджелис — отговори Хънтър. Макар да знаеше точно за какво говори Карлос, той не споделяше ентусиазма на партньора си.

— Именно — съгласи се Гарсия. — Сега той е в Лос Анджелис, на наша територия, в нашия дом. Ние познаваме улиците и кварталите и имаме контакти навсякъде. Умен или не, този тип току-що скочи в тигана… в нашия тиган.

— Не мога да не се съглася с логиката на партньора ти, Робърт — каза Кенеди.

— Да, разбира се — отвърна Хънтър. — Ние познаваме улиците и кварталите на Лос Анджелис и имаме контакти, но ти забравяш нещо, Ейдриън.

— Какво?

— Вие сте държали Лушън в затвора три години и половина — отговори Хънтър. — Изучавали сте го три години и половина. Убеден съм, че сега го познавате малко по-добре. Карлос е прав — Лушън наистина е самотник, но по свой избор. Той никога не би разчитал на някого. Няма доверие на никого.

— Не разбирам мисълта ти — рече Кенеди.

— Искам да кажа, че Лушън никога няма да обикаля улиците на Лос Анджелис, търсейки партньори, оръжия, наркотици или нещо друго. Сам намира начин да си набави онова, което му трябва. Каквото и да планира, няма да разчита на друг да го извърши. Няма да се държи подозрително и няма да се издаде с нищо.

— Да — съгласи се Кенеди, — но все пак мисля, че детектив Гарсия има право. Може да имаме предимство, което Лушън пренебрегва.

— Ти все още не разбираш, нали, Ейдриън? — Хънтър поклати глава.

Кенеди явно нямаше представа какво има предвид той.

— Какво не разбирам, Робърт?

— Дори ако арестуваме Лушън в момента — поясни Хънтър, — седем невинни вече загубиха живота си заради твоето его. Седем души за два дни, Ейдриън. — Въпреки че беше ядосан, гласът на Хънтър все още беше спокоен. — Знаеш на какво е способен… и сега е на свобода и се разхожда из голям град като Лос Анджелис. — Хънтър млъкна, за да позволи на Кенеди да осмисли думите му. — Нямаме представа какво е планирал и никой не може да предвиди още колко невинни хора ще загинат и на още колко животът ще бъде разбит, докато го хванем… ако изобщо го заловим. Ти направи това, Ейдриън. Не разбираш, че "играта", която иска да играе Лушън… каквото и да се случи от сега нататък…! Вече сме я загубили.