По следите на злото

78

Хънтър почувства, че силите го напускат, докато стоеше на прага.

В трапезарията имаше толкова много кръв, че беше трудно да се повярва, че жертвите са само две, но невероятното количество кръв, с която бяха изпръскани подът, стените, мебелите, завесите и дори таванът, беше само малка част от ужаса пред очите им.

В средата на стаята имаше маса за хранене за шестима с по два стола от двете страни и по един в двата края. Родителите на Трейси бяха на двата стола в края. Лушън ги беше сложил седнали, сякаш ядяха последната си вечеря заедно. Майката беше облечена с червена копринена рокля и седеше в северния край на масата, а бащата — с черен костюм на тънки райета — седеше срещу съпругата си.

На пръв поглед можеше да бъдат разпознати само по дрехите, защото нямаха лица… и телата им нямаха глави.

Джордж и Памела Адамс бяха жестоко обезглавени. В горната част на торсовете бяха останали гротескно отсечените вратове, от които се виждаха мускулна тъкан, артерии, вени и прерязаните им гръбначни стълбове. Оголената им плът беше започнала да става тъмнокафява поради процеса на окисляване, но все още изглеждаше малко влажна и това показваше, че раните са нанесени по някое време през последните шест часа.

Съдейки по количеството кръв навсякъде и особено пръските на тавана, Хънтър и Гарсия разбраха, че родителите на Трейси не само са обезглавени в тази стая, но и че Лушън го е направил, докато и двамата все още са били живи.

— Това преминава… — Въпреки че се опита, Гарсия не можа да намери думи.

На масата пред всеки обезглавен труп имаше чиния и винена чаша и именно тук се срещаха извратеното и злото. Лушън беше сложил главите им в чиниите.

Пред госпожа Адамс в чиния, препълнена с кръв, беше поставена напълно неузнаваемата глава на съпруга й. Главата беше неузнаваема, защото кожата на лицето беше подпухнала, покрита с мехури и после изпечена до хрупкава текстура с цвят на въглен и това обясняваше противната миризма в къщата. Хънтър и Гарсия бяха доловили същата миризма на мястото на експлозията преди няколко дни — миризмата на изгоряла човешка плът.

Очните ябълки на господин Адамс се бяха пръснали в очните кухини и бяха останали два зловещи тъмни кратера там, където някога си били сините му очи.

На масата в чинията пред обезглавения труп на господин Адамс с лице срещу него беше поставена главата на госпожа Адамс. Но за разлика от неговата, нейната глава изобщо не беше обгорена.

Червената коса на госпожа Адамс, в същия цвят като на дъщеря й, беше пригладена назад и разпусната около чинията върху подгизналата от кръв покривка на масата. Някога красивите й зелени очи бяха станали млечни и бяха започнали да хлътват навътре в черепа, но бяха широко отворени и втренчени в безжизнения торс на съпруга й.

Очите й сякаш бяха фотографирали последния й земен дъх и бяха застинали с израз на неподправен страх и ужас, но решителността на Лушън да шокира не свършваше със сервирането на главите им. Той беше дал на обезглавените тела прибори — вилица в лявата ръка и нож в дясната. Вилиците бяха забити дълбоко в ръцете им, а ножовете — напъхани в устата на главите. От вратата, където стояха Хънтър и Гарсия, изглеждаше така, сякаш обезглавените трупове се готвеха да отрежат парче от главата на брачния си партньор.

— Лушън е изпекъл една от главите? — попита Гарсия с шепнещ глас и тон, изпълнен с недоверие. — Защо го е направил?

Хънтър нямаше отговори… нито глас. Чувстваше се напълно безсилен. Не можеше да откъсне поглед от потресаващата сцена пред очите си. Единствената мисъл в главата му беше… Трейси.

— Питър е прав — добави Карлос, говорейки за онова, което се беше опитал да им каже навън специален агент Холбрук. — Няма начин да позволим на Трейси да влезе тук, Робърт. Тя не трябва да запомни така родителите си. Това ще я съсипе.

— Е, какво имаме тук?

Въпросът се чу зад тях и двамата детективи разбраха на кого принадлежи гласът — доктор Сюзан Слейтър, един от най-добрите криминалисти в Калифорния. Тя беше работила с Хънтър и Гарсия по няколко предишни случая.

— Съдейки по миризмата — продължи доктор Слейтър, — някой е горял… при това лошо.

Хънтър се обърна към нея. Погледите им се срещнаха и тя видя отчаянието и мъката в очите му. Никога не го беше виждала такъв.

— Робърт, добре ли си?

— Сюзан — отговори той и погледна куфарчето й. — Искам да ми направиш една услуга.