По следите на злото

2

Националният център за анализ на насилствени престъпления, НЦАНП, беше специализиран отдел на ФБР, замислен през 1981 и най-после официално създаден през юни 1984 година. Главната му мисия беше да оказва помощ на правоприлагащите агенции в разследването на необикновени или повтарящи се насилствени престъпления не само на територията на Съединените щати, но и по целия свят.

Директорът на НЦАНП, Ейдриън Кенеди, координираше разследванията или от щаба на отдела, който се намираше в тренировъчната академия на ФБР близо до град Куонтико във Вирджиния, или от просторния си кабинет на най-горния етаж на прочутата сграда "Дж. Е. Хувър" в североизточен Вашингтон. Тази сутрин обаче, както бе пожелала съдбата, когато мобилният телефон иззвъня във вътрешния джоб на сакото му, Кенеди не беше в нито един от двата си кабинета. Той беше отлетял за Лос Анджелис, за да приключи разследване за серийни убийства на ФБР съвместно с лосанджелиската полиция.

— Погребението на специален агент Лари Уилямс ще бъде след два дни — каза Кенеди, обръщайки се към детективи Робърт Хънтър и Карлос Гарсия от лосанджелиската полиция. Естествено дрезгавият му глас, влошен от десетилетия пушене, прозвуча уморено. — Ще се състои във Вашингтон. Помислих, че ще искате да знаете, в случай че можете да дойдете.

— Ще уредим нещата и ще бъдем там — отвърна Хънтър. И неговият глас звучеше уморено. Големите торбички под очите му издаваха колко малко е спал през последните няколко дни.

Гарсия кимна в знак на съгласие.

— Определено ще бъдем там. Уилямс беше страхотен агент.

— Един от най-добрите ми агенти — потвърди Кенеди. В гласа му се долови тъга. — Той ми беше и добър приятел.

— Беше чест да работим с него — добави Робърт.

Кенеди замълча. Погледът му беше унесен и разфокусиран, сякаш размишляваше за нещо. В същия момент служебният му мобилен телефон завибрира в джоба му. Той вдигна показалеца на лявата си ръка, за да помоли детективите да му дадат минутка, и после доближи телефона до ухото си.

— Ейдриън Кенеди — каза директорът на НЦАНП и слуша няколко секунди. Първите две секунди изражението на лицето му се промени в озадаченост, две секунди по-късно — в отказ да повярва, и накрая — в шок.

— Как така е изчезнал?

Въпросът му накара Хънтър и Гарсия да го погледнат с очакване.

— Кога се е случило? — В гласа на Кенеди се прокрадна нотка на безпокойство.

— Какво става? — попита Карлос и се намръщи.

Кенеди направи знак на детективите да почакат.

— Как е възможно, по дяволите? — Той повдигна рамене и безпокойството в гласа му бързо се превърна в гняв. — Защото поправи ме, ако греша, но той не беше ли в затвор с максимални мерки за сигурност?… Тогава как затворник, държан във федерален затвор с максимални мерки за сигурност, успява най-спокойно да избяга от строго охранявана сграда, минава през външния периметър и портата и се озовава на свобода, без да бъде спрян? Що за скапана, аматьорска охрана имаме там?… Моля? Къде е бил прехвърлен? — Ядосаният поглед на Кенеди срещна разтревожените очи на Хънтър само за частица от секундата. — И все пак мерките за сигурност би трябвало… — Кенеди млъкна по средата на изречението. — Колко надзиратели е убил?

Когато чу отговора, ръката му се стрелна към челото и той започна да масажира слепоочията си с палец и показалец.

— Заложил е капан в контролната стая? — Очите му се отвориха широко от изумление. — Как е възможно да е поставил клопка в контролната стая? Какво е използвал?… Как, за бога, се е сдобил с… — Кенеди отново млъкна, когато най-после осъзна, че на този етап вече няма абсолютно никакво значение "как". — Добре. Искам незабавно да го обявите за общонационално издирване — заповяда той. — И да стане наистина незабавно, ясен ли съм? Изпратете бюлетин до всяка правоприлагаща служба и полицейски участък в страната, колкото и да е малък. Искам всички да бъдат мобилизирани за тази задача… абсолютно всички. Освен това искам да уведомиш Департамента на правосъдието, че това ще бъде съвместно издирване на беглец между Маршалската служба на Съединените щати и Федералното бюро за разследване, разбираш ли? Няма да го търсят сами. — Кенеди ядосано си пое дъх. — И искам името на директора на затвора. Някой ще плати за тази некомпетентност, можеш да се обзаложиш… Има и още? Какво друго може да има?

Той се заслуша за петнайсетина секунди.

— Почакай, почакай. — Кенеди прекъсна човека, който му се обаждаше. — Ще трябва да повториш. Поеми си дъх, успокой се, по дяволите, и повтори онова, което току-що ми каза, но този път бавно.

Кенеди погледна Хънтър и изражението на лицето му отново се промени, този път в изтерзано.

— Сигурен ли си? — попита той по телефона. — Добре. — Ще трябва да ми изпратиш визуално потвърждение, при това веднага, чуваш ли?… Да, веднага.

Кенеди прекрати разговора и за да не хвърли мобилния си телефон към стената, отново си пое дълбоко дъх и го задържа в дробовете си колкото можеше по-дълго.

— Какво става, Ейдриън? — разтревожено попита Хънтър.

Директорът на НЦАНП не отговори.

— Ейдриън, какво става, по дяволите? — повтори Робърт.

Изразът в очите на Кенеди, когато най-сетне погледна Хънтър, беше блуждаещ и разсеян, но детективът забеляза и нещо друго, което не можа да определи.

— Той е изчезнал, Робърт — най-после отговори директорът на НЦАНП. — Избягал е. Измъкнал се е от строго охраняван федерален затвор, сякаш там не е имало никого. Убил е трима надзиратели и двама медицински помощници от лечебницата.

— Кой е избягал? — попита Гарсия. Озадачеността покриваше лицето му като маска. — Не може да е убиецът, когото току-що заловихме. — Той погледна партньора си и поклати глава. — Той още не е осъден и това означава, че не е бил в строго охраняван федерален затвор, въпреки че мястото му ще бъде там.

— Не, не е убиецът, когото току-що сте заловили — потвърди Кенеди.

— Тогава за кого става дума? — настоя Карлос.

Кенеди пак отмести поглед към Хънтър. Очите му все още изразяваха това, което детективът не беше успял да разгадае преди няколко секунди. Този път обаче Робърт го прочете като отворена книга. Погледът казваше "Съжалявам".

Хънтър почувства, че в стомаха му се образува мрачна бездна, защото не беше необходимо да пита. Той се досети чие име ще каже Ейдриън.

Гарсия, от друга страна, все още нямаше представа за кого говори директорът на НЦАНП, но ясно видя размяната на погледи между Кенеди и партньора си.

— Кой е избягал? — отново попита той.

— Лушън — най-после разкри Кенеди.

Хънтър затвори очи и тежко въздъхна.

— Лушън? — попита Карлос, местейки поглед между Робърт и Ейдриън. — Кой е Лушън?

Хънтър отвори очи, но не каза нищо.

— Лушън Фолтър — поясни директорът Кенеди.

Когато изрече на глас името, поведението му коренно се промени. Сега имаше вид на разкъсван от терзания.

Гарсия никога не беше виждал партньора си такъв, какъвто беше в момента. Ако не го познаваше добре, той би се заклел, че Хънтър изглежда уплашен.

— Кой, по дяволите, е Лушън Фолтър?