По следите на злото

40

Над Лос Анджелис най-после се беше спуснала нощ, която донесе със себе си дълъг воал от блещукащи звезди и естествена пълна луна, по-внушителна от всеки холивудски филм за върколаци, произведен с компютърна графика. Температурата навън беше малко под седемнайсет градуса по Целзий, но тъй като нямаше вятър, въздухът на улиците, особено в бетонната джунгла, каквато беше центърът на Лос Анджелис, беше топъл и задушен. И все пак, в сравнение с температурата и въздуха в кабинета на Хънтър и Гарсия, улиците в центъра на града бяха като райска градина.

За да избегнат погледите и мислите за частите, върху които не разсъждаваха, двата екипа бяха написали своите части на отделни листове. Хънтър и Уест бяха до бюрото на Хънтър, а Гарсия, капитан Блейк и Холбрук бяха наобиколили работното място на Карлос. Двата екипа работеха мълчаливо и стояха с гръб към голямата дъска, на която Холбрук беше написал цялата гатанка.

Странно беше как работи мозъкът, когато възприема времето, докато е под напрежение. Струваше им се, че са работили само няколко секунди, докато всъщност бяха изминали близо седем минути.

Уест стоеше до Хънтър и не само че мълчеше през цялото време, срещу което Робърт нямаше нищо против, но и цялото му поведение леко се бе променило. Той беше станал някак стеснителен.

— Наред ли е всичко? — прошепна Робърт.

Уест кимна непохватно и отмести поглед от листа на бюрото.

— Сигурен ли сте? — настоя Хънтър. Разбираше, че напрежението, под което бяха, лесно може да промени поведението на някого, но макар да не познаваше добре Уест и независимо от това дали беше имал работа с бомбена заплаха, Хънтър знаеше, че като маршал, Уест е свикнал да работи под смазващо напрежение. Това беше част от служебните му задължения.

Уест най-после се предаде. Смутено стисна устни, поклати глава и погледна в очите Хънтър.

— Няма да ви лъжа, детектив — каза той. — Изобщо не ме бива по тази част. Още от малък. Замери ме с каквото искаш и ще отвърна на удара. Замери ме с гатанка и умът ми блокира. Не знам защо. Но винаги става така.

— Имате ли някакви нови предположения? — попита Холбрук, който току-що беше погледнал часовника си за пореден път. — До крайния срок остават трийсет и осем минути.

Хънтър и Уест се обърнаха към другата група.

— Измислихме други два варианта за първата част — отговори Робърт.

— Наистина ли? Какви? — попита капитан Блейк.

Хънтър отново привлече вниманието на всички към цялата гатанка на дъската до южната стена, но посочи само първата част.

Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат, но не тук. Където трябва да намериш стихове, но не тук. Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания, но не тук.

— Освен учебно или образователно заведение — каза той, — мислим, че Лушън може би има предвид библиотека.

Всички се умълчаха за момент и се втренчиха в първите три реда на дъската, сякаш ги виждаха за пръв път.

Ще ме намериш на място, където хората трябва да мълчат — библиотека.

Където трябва да намериш стихове — библиотека.

Където трябва да идват да учат ученици, жадни за знания — библиотека.

Едно по едно, обезпокоените изражения на лицата на всички бързо се промениха в съгласие. Имаше логика.

— А какъв е вторият вариант? — побърза да попита Холбрук, преди останалите да започнат да обсъждат "библиотека" като правилния отговор за първата част на гатанката.

Хънтър погледна Уест, който едва забележимо повдигна рамене.

— Мислим, че също така има вероятност Лушън да говори за църква — каза Робърт.

Този път Гарсия, капитан Блейк и Холбрук не насочиха вниманието си към дъската, а се спогледаха разтревожено.

— Нещо не е ли наред? — попита Хънтър.

— Предполагам, че Лушън не е религиозен — рече Карлос.

— Съвсем не — потвърди Робърт. — Тъкмо обратното, винаги е мразил страстно религията.

Думите на Хънтър разтревожиха още повече екипа на Гарсия.

— Християнството ли имаш предвид, или религията като цяло? — попита Холбрук.

— Религията като цяло — отговори Хънтър. — Защо? Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че си блъскаме главите, Робърт — отвърна Гарсия, — и единственото място, за което и ние се сетихме и което може би по някакъв изопачен начин отговаря на втората част на гатанката, е място за богослужение… за молитви… църква.