По следите на злото

82

"Файв Стар Бар" се намираше на Южна главна улица 267, само на една пряка от сградата на Главното управление на полицията. В пет и половина следобед хората си тръгваха от работа в очакване на предстоящия уикенд и заведението беше започнало да се пълни, когато Хънтър и Гарсия влязоха там. Висока тъмнокоса сервитьорка с пиърсинг на носа и устните ги настани в дъното, през две маси от сцената.

— За групата, която ще свири по-късно ли сте дошли, момчета? — попита тя и им даде по едно меню.

— Кой ще свири тази вечер? — попита Хънтър.

Сервитьорката погледна първо наляво и после надясно, сякаш се тревожеше, че ще я чуе и някой друг, и тихо заговори:

— Ще бъде таен концерт на група на име "Димоушънъл".

Робърт учудено повдигна вежди.

— Шведската група?

Сервитьорката не прикри изненадата си, защото той изобщо нямаше вид на човек, който слуша детметъл.

— Чували ли сте ги?

— Да, разбира се — отговори Робърт. — Имам два от албумите им. — Той забеляза изражението на лицето й и реши да обясни. — Аз съм от старата школа. Предпочитам албуми пред компактдискове и компактдискове пред дигитални записи, когато е възможно.

Сервитьорката се усмихна.

— И аз.

— Значи "Димоушънъл" ще свирят тайно тук тази вечер? — попита Хънтър и кимна към малката сцена.

— Да — развълнувано отговори сервитьорката и пак се усмихна. — Ще започнат в десет. Трябва да останете. Чух да изпробват звука по-рано днес и направо взривиха покрива. Нямам търпение. И така, ще ви дам две минути да разгледате менюто, момчета, и се връщам.

— "Димоушънъл"[17]? — попита Гарсия, когато сервитьорката се отдалечи.

— Да — кимна Хънтър. — Те са детметъл група от Швеция и наистина са добри.

— Детметъл? Това много по-различно ли е от… "лайф метъл"[18]?

Хънтър не се засмя.

— Само си прахосвам шегите с теб — рече Карлос. — Е, какво ще пиеш?

— Вода.

Гарсия остави менюто, погледна Хънтър и се намръщи.

— Вода? Шегуваш ли се? Петък вечер е, Робърт, краят на една адска седмица. Спешно се нуждаеш от питие, както и от храна. Какво ще кажеш за шотландско уиски? — предложи Карлос, защото знаеше, че Хънтър не е почитател на бирата.

— Уискито не върви с бургери — отвърна Хънтър.

— Да, така е — съгласи се Гарсия. — Тогава си избери нещо друго. Нещо, което да ти помогне да се отпуснеш поне малко.

— Добре — отстъпи Робърт. — Ще си поръчам… чаша вино.

— Така е по-добре. Бяло или червено?

— Червено.

— Червено да бъде.

Сервитьорката се върна при масата им.

— Е, решихте ли вече?

— Аз ще пия бира — отговори Гарсия. — Каквато и да е, но той иска червено вино.

— Добър избор — каза сервитьорката и отново се усмихна на Хънтър. — Някакви предпочитания? Имаме доста добра селекция от долината Напа, включително малбек, зинфандел и каберне совиньон, но любимото ми е пино ноар, което получихме миналия месец. Леко е, но в същото време много ароматично и изумително пивко.

— Добре — каза Хънтър.

Сервитьорката взе и поръчката им за вечеря — чийзбургер и пържени картофи за Гарсия и само чийзбургер за Хънтър.

— Знаеш ли как е Трейси? — осмели се да попита Карлос.

Хънтър отмести поглед встрани за момент.

— Както се очакваше — отговори той — психически ще й отнеме известно време да се оправи. Тя беше много близка с родителите си, особено с майка си, но ще се възстанови. Трейси е много силна жена. Необходимо й е време, но добрата новина е, че няма да вижда онези образи в кошмарите си.

— Това е хубаво.

Хънтър се съгласи, като кимна.

Сервитьорката донесе питиетата им. Гарсия отпи от бирата, но Хънтър не докосна виното си.

— Робърт — рече Карлос, който забеляза тъгата в очите на партньора си. — Казвал съм ти го и преди и ще го повторя още хиляда пъти. Ти не си виновен за нищо от това, знаеш го, нали?

— Да, знам — отговори Хънтър и най-после отпи малка глътка вино. — Дори да се бях опитал да предугадя хода на Лушън и да се досетя, че той ще стори зло на някой близък до мен… някой, на когото държа, щях да реша, че това ще бъде Трейси, не родителите й. Както ти казах, дори не ги познавах и не ги бях виждал. Не бих ги включил в кръга на близките ми хора. И дори да се бях досетил какво ще направи Лушън, той щеше да намери друг начин да ми отмъсти.

— Трейси е не само силна жена, Робърт. Тя е и много интелигентна и трезвомислеща. Вярно, в момента страда, но това е разбираемо. Скоро ще се съвземе и когато го направи, няма да те обвинява. Трейси е достатъчно умна, за да го разбере. Само и дай време.

Високата тъмнокоса сервитьорка заведе един афроамерикански господин на съседната маса и после се обърна към Хънтър.

— Е, как е виното?

— Фантастично — отговори той. — Благодаря за съвета.

— Поръчката е готова — извика някой през прозорчето на кухнята.

— Мисля, че е вашата поръчка, момчета. Ей сега ще я донеса — каза сервитьорката и се върна след по-малко от трийсет секунди. — Заповядайте, чийзбургер и пържени картофи и само чийзбургер.

— Защо не дойдеш да поседиш с Ана и мен тази вечер? — попита Гарсия, когато започнаха да се хранят. — Може да гледаме някой филм, но пак е по-добре, отколкото да си сам.

— Може би някой друг път — отговори Хънтър и остави бургера си, след като отхапа само два залъка. — Но може да се върна тук за концерта.

Гарсия кимна.

— "Димоушънъл", нали? Детметъл?

— Точно така. Не съм ги гледал на живо, а те са страхотна група. Освен това, както казах, те са от Швеция и не идват много често на турне в Съединените щати, затова възможността е чудесна. Вероятно ще се върна в кабинета или първо ще отскоча до вкъщи. Концертът ще започне чак в десет.

— Разбирам — съгласи се Гарсия. — И мисля, че е страхотна идея.

Карлос плати сметката, след като изядоха бургерите си, и двамата мълчаливо тръгнаха обратно към Главното управление на полицията.

— Искам да те попитам нещо — каза Гарсия, когато стигнаха до паркинга на ГУП. — Мислиш ли, че Лушън може да нападне Трейси?

Хънтър погледна към небето. Слънцето клонеше към хоризонта, готвейки се за ежедневния си фокус — да се скрива.

— С него няма как да знаеш — отговори той. — Но не мисля. Какъв ще бъде смисълът да се изложи на риск и целият труд, който си е направил, за да убеди Трейси, че аз съм виновен за смъртта на родителите й, и да я сломи психически, ако смята да я убие няколко дни по-късно?

Карлос се съгласи с разсъжденията на партньора си, като кимна мълчаливо.

— Има логика. — Той отключи вратата на хондата си, откопча белезниците и фенерчето от колана си и ги хвърли на задната седалка. — Но аз те познавам. Поставил си й наблюдение, нали?

— Е, поисках няколко услуги — призна Хънтър.

Гарсия се усмихна и седна зад волана.

— Ще се видим утре сутринта. Забавлявай се на концерта на "детметъл".

Робърт се усмихна.

— Наистина не знаеш какъв е този стил, нали?

— Не, но ще проверя в Гугъл, щом се прибера вкъщи. Ще потърся и групата "Димоушънъл".

— Може да дойдеш да ги гледаш — предложи Хънтър. — Доведи и Ана. Може да й хареса.

Карлос направи гримаса.

— Детметъл? Да, сигурен съм, че ще й хареса — ухили се той. — Любимата й група, когато беше по-млада, беше момчешката банда "Ен Синк". Не се шегувам. Ще си падне по детметъла, и още как.

Гарсия потегли и Хънтър се замисли, опитвайки се да реши дали първо да отиде в апартамента си, или да се върне в кабинета за няколко часа. Сериозно смяташе отново да отиде във "Файв Стар Бар" за концерта по-късно, но преди да вземе решение, искаше да се обади на Амбър, за да провери как е Трейси. Докато посягаше към мобилния си телефон, той го чу, че звъни в левия външен джоб на якето му, и се намръщи.

С това имаше два проблема.

Първо, Хънтър винаги държеше мобилния си телефон във вътрешния джоб на якето си, никога във външните. И второ, мелодията не беше неговата.