По следите на злото

67

Не е тайна, че нощният живот в Лос Анджелис е сред най-вълнуващите в света. От луксозни и модни нощни клубове, които обичат да посещават най-известните знаменитости, до невзрачни и долнопробни ъндърграунд заведения (където също обичат да ходят някои от най-известните знаменитости, макар и обикновено дегизирани), из целия град са разпръснати тематични барове и ресторанти, да не споменаваме за множеството питейни заведения, които изникват за една нощ и изчезват безследно само няколко месеца по-късно. В Лос Анджелис можеш да пийнеш в заведение, обзаведено като мобилна лаборатория за метамфетамин на кристали, същата като в телевизионния сериал "В обувките на Сатаната", където напитките се сервират в градуирани мензури, заедно с линия синя захар за смъркане, или и обстановка като в болнично отделение със сервитьорки с прилепнали по телата латексови униформи. Всичко може да се използва за тема и колкото по-ексцентрично или емблематично е, толкова по-добре. Барресторантът "Заешката дупка" в Алхамбра беше едно от тези места.

Хънтър беше минавал с колата си покрай този бар-ресторант, но не беше влизал вътре. Той отбягваше като чума такива заведения заради модните тълпи, които привличаха, но "Алиса в Страната на чудесата" беше любимата книга на Трейси и когато научи за "Заешката дупка", тя просто трябваше да отиде там и помоли Робърт да я придружи.

Той паркира колата си на Западна главна улица, на отсрещната страна срещу номер двайсет и четири, и погледна часовника си. Беше точно осем и половина вечерта. Трейси Адамс беше запазила маса за двама за този час.

Хънтър се усмихна, когато слезе от колата. На тротоара пред тематичния бар за коктейли имаше пътепоказател като в анимационен филм с четири шарени дървени табелки. Всяка сочеше в различна посока. Надписите от горе на долу бяха: "Заешката дупка", "Мордор", "Хогуортс" и "Нарния". Хънтър хареса чувството за хумор.

Не беше изненадващо, че "Заешката дупка" вече беше пълен само по-малко от час след като бяха отворили. В края на краищата, "щастливият час", часът на намаленията, когато коктейлите бяха на половин цена, беше от осем до девет и половина вечерта.

Хънтър влезе в бара и се озова в поразително обзаведен коридор, където неонови лампи осветяваха две фрески от пода до тавана, нарисувани с флуоресцентна боя. Те изобразяваха герои от "Алиса в Страната на чудесата", сред които бял заек с джобен часовник, Туидълди и Туидшдум и разбира се, самата Алиса.

Коридорът отведе Хънтър на главното ниво на барресторанта, което беше слабо осветено в пурпурно и зелено. Барът беше вляво и на рафтовете пред стената с огледало зад него беше наредена внушителна колекция от бутилки. Разноцветните светлини се отразяваха в огледалната стена и през течността в бутилките създаваха интересен психеделичен ефект, с който Луис Карол би се гордял.

Таванът беше направен като обърната наопаки градина на къща, облепен със синтетична трева, и всичко беше на обратно — цветя, бели зайци, две дървени пейки и дори малко езеро.

Поставените на различни нива картини в рамки на голата тухлена стена срещу бара също бяха преобърнати.

От разположени на стратегически места на тавана тонколони се разнасяше танцова музика, но оглушителният шум, който всъщност изпълваше претъпканото заведение, беше на човешки гласове.

Хънтър подмина бара и се отправи към следващата зала — ресторанта, където зад дървен подиум стоеше много привлекателна салонна управителка, облечена като Дама Купа. Няколко души се бяха наредили на опашка, за да бъдат настанени.

Хънтър застана на опашката зад две блондинки и мъж, който явно се беше постарал да изглежда като хипстър. Косата му беше подстригана класически и пригладена назад с огромно количество гел. Рошавата му брада се спускаше под яката на ризата и краищата на дългите му мустаци бяха засукани нагоре в пълен кръг. Беше се издокарал с риза на черни и бели карета, червени тиранти и черна папийонка. Сините му джинси бяха навити над глезените и разкриваха износени кафяви кларкове, без чорапи. Мъжът бъбреше за нещо, което явно не интересуваше двете блондинки, и това не изненада Хънтър. Хипстърът беше харизматичен колкото читателска карта за библиотека.

Едната блондинка се усмихна на Хънтър, който отвърна на усмивката й и учтиво каза:

— Тук е много оживено.

— Винаги е така — отговори жената и усмивката й стана още по-лъчезарна. — За пръв път ли идвате?

Хънтър кимна.

— Обстановката е страхотна — каза тя. — И храната не е лоша.

Кралят на хипстърите огледа Хънтър от главата до петите. Намесата в разговора явно не му хареса. Лекото потрепване на лявата му вежда каза на Хънтър, че той не одобрява и дрехите на детектива.

Не след дълго Робърт стигна до салонната управителка.

— Здравейте — с весел глас каза тя. — Как мога да ви помогна?

— Имам среща за вечеря тук — отвърна Хънтър, без да може да сдържи усмивката си при вида на облеклото й.

— Имате ли запазена маса?

— Да, за осем и половина, на името на Адамс, Трейси Адамс.

Салонната управителка погледна екрана на компютъра пред себе си.

— Да, разбира се — каза тя след няколко секунди. — Маса за двама, нали?

Хънтър кимна.

— Вие сте дошли пръв — уведоми го салонната управителка. — Мога да ви заведа до масата или, ако предпочитате, може да си вземете питие в бара, докато чакате.

— Сигурна ли сте? — попита Хънтър, погледна часовника си и леко се намръщи на Дамата Купа. Беше 20:37 часът.

Трейси беше най-точният човек, когото познаваше. Тя винаги идваше навреме, ако не и няколко минути по-рано. Откакто бяха започнали да се срещат, не беше закъснявала никога.

Салонната управителка отново провери екрана на компютъра и после отстъпи крачка назад, за да огледа ресторанта.

— Да — потвърди тя. — Вие пристигате пръв.

— Добре — каза Хънтър и се обърна, за да огледа още веднъж препълнения бар. — Мисля да седна на масата, ако нямате нищо против.

— Разбира се — отвърна салонната управителка и взе две менюта. — Моля, последвайте ме.

Тя го заведе до маса до южната стена.

— Моля, заповядайте — каза салонната управителка и остави менютата на масата. — Желаете ли питие, докато чакате? Може би един от нашите коктейли?

— Засега само вода — отговори Хънтър и седна. — Благодаря.

— Веднага ще ви я донесат.

Салонната управителка се отдалечи и той отново погледна часовника си. 20:39. Провери мобилния си телефон. Нямаше съобщения, нито пропуснати обаждания.

До масата му се приближи сервитьорка, която носеше поднос с кана вода с лед и две чаши.

— Да ви донеса ли още нещо? — попита тя.

— Засега не, благодаря.

— Ако се нуждаете от нещо, повикайте ме. Казвам се Джули и ще ви обслужвам тази вечер.

Джули се отдалечи и Хънтър отпи глътка вода и обходи с поглед ресторанта. Всички маси бяха заети. За да мине по-бързо времето, той прочете менюто с ястията и напитките. "Заешката дупка" наистина предлагаше интересни коктейлни блюда. Хънтър отпи още една глътка вода и пак погледна часовника си. 20:47.

Трейси все още я нямаше.

Той отново провери мобилния си телефон. Пак нямаше съобщения и пропуснати обаждания. Хънтър вдигна глава и погледна към входа на ресторанта. Дамата Купа уведомяваше някаква двойка, че в момента нямат свободни маси.

Трейси все още я нямаше.

Хънтър изведнъж изпита ужасяващо чувство. Нещо, което започна дълбоко в стомаха му и бързо се разпространи във всеки атом на тялото му. Нямаше представа какво е, но чувството му казваше, че нещо не е наред. Трейси никога не закъсняваше. Вече трябваше да е тук. Ако я беше забавило нещо, щеше да се обади.

Хънтър извади телефона си и набра номера й, но точно когато се готвеше да натисне бутона за обаждане, видя Трейси, която мина покрай група хора и се приближи до салонната управителка на ресторанта.

Устните на Хънтър се разтеглиха в усмивка на облекчение. Почувства се глупаво.

Тревожиш се прекалено много, помисли си той, върна телефона в джоба си и стана.

Нито Хънтър, нито Трейси забелязаха добре облечения господин, който влезе в "Заешката дупка" малко след нея.