По следите на злото

108

Гарсия сложи на тревата изпадналия в безсъзнание Робърт Хънтър на няколко метра от огнения ад, в който се беше превърнал складът. Не можеше да повярва в какво състояние е партньорът му.

Гърдите му бяха голи. Хънтър беше разкъсал на две горнището на анцуга и бе увил стегнато стъпалата си, за да ги предпази от безкрайния килим от счупени стъкла. Докато се беше опитвал да избяга от огъня, той се бе спънал и паднал няколко пъти, и различни по размери стъкла бяха разрязали ръцете, раменете, гърдите, гърба, коленете и краката му, покривайки по-голямата част от тялото му с кръв, порезни рани и стъкла. Импровизираните "обувки" донякъде бяха свършили работа, но няколко по-големи стъкла бяха успели да срежат плата на дясното му стъпало и се бяха забили дълбоко в плътта му. Глезенът му се беше подул до размера на грейпфрут.

Непрощаващият огън също беше свършил своята работа и бе обгорил раменете, краката, гърба и гърдите му.

— По-добре дишай, Робърт — с треперещ глас каза Гарсия. — Защото не искам да ти правя изкуствено дишане уста в уста.

Хънтър не помръдна.

— Робърт? — с по-силен глас попита Гарсия.

Нищо.

— Робърт?

Никаква реакция. Никакво движение.

— По дяволите!

Гарсия изви тяло, сложи лявата си длан малко над гръдната кост на Хънтър, а лявата — върху нея, и започна да му прави сърдечен масаж.

— Едно… две… три… четири… пет… Хайде, Робърт, не прави така, дишай, моля те, човече, дишай. Дванайсет… тринайсет… четиринайсет… петнайсет…

Гарсия спря сърдечния масаж, леко наклони назад главата на Хънтър и повдигна брадичката му — манипулация, която се използваше, за да се повдигне езикът от задната част на гърлото, за да се отворят дихателните пътища. След това запуши ноздрите на Хънтър и се наведе, за да му направи изкуствено дишане уста в уста.

Хънтър се усмихна.

— Хвана се — прошепна той.

Твърде стъписан, за да отговори, Гарсия се втренчи в партньора си с ококорени очи… Целият трепереше.

Тялото на Хънтър изведнъж се разтресе и той започна отчаяно да кашля. Белите му дробове правеха всичко възможно да изхвърлят въглеродния окис, цианида и другите продукти от горенето, които беше вдишал.

Лудешкият прилив на адреналин, който бе заредил с енергия Гарсия, когато влезе в горящата сграда, най-после беше преминал и го беше оставил без сили. Той се свлече на земята до Хънтър като кукла без конци, когато мускулите му най-сетне почувстваха изтощението, причинено от усилията, които беше положил.

Изминаха няколко секунди, преди Карлос да успее да обърне глава и да погледне Хънтър. Дишането им беше затруднено, а лицата им — черни от сажди.

— По дяволите, човече! — каза Гарсия, като дишаше дълбоко и кашляше. — Никога повече не го прави.

Кървясалите очи на Робърт го погледнаха. И после Хънтър използва всичката сила, останала в него, и протегна към Гарсия окървавената си ръка.

Карлос хвана ръката му.

— Благодаря ти — с немощен глас каза Хънтър. — Благодаря ти.

Гарсия кимна и се усмихна.

— Трябва обаче да те попитам нещо… С какво си облечен, Робърт? — Очите му се отместиха към долнището на анцуга на Хънтър.

— Какво е станало тук, мамка му? — Въпросът беше зададен от Холбрук, който най-после беше успял да стигне до склада. Очите му бяха широко отворени от шок и дишането му беше напрегнато от бягането дотам.

Гарсия погледна Хънтър и повдигна рамене.

В далечината най-сетне се чу вой на сирени.

— Лушън… — каза Хънтър, като кашляше силно — имаше елек с експлозиви.

— Какво? — Холбрук погледна Гарсия, след това склада и после двамата детективи на земята. — Лушън се е взривил?

Гарсия отпусна глава настрана и после бавно я вдигна и погледна Холбрук.

— Не точно — отговори той. — Но мисля, че това е ефектът, който е търсил — самоубийство.

Холбрук се огледа наоколо, явно търсейки Лушън.

— Тогава е успял да избяга? — с мрачен тон попита той. — Отново?

Сега беше ред на Гарсия да се закашля.

Сирените се приближаваха.

— Не точно — повтори той, усмихна се и посочи с глава. — Лушън е там отзад… и няма да ходи никъде.