По следите на злото

102

Гарсия влезе в паркинга в северния край на Еко Парк точно шест минути и четиридесет и седем секунди, след като Хънтър се качи във второто такси.

— Няма го — потвърди Гарсия по телефона. — Робърт е изчезнал. Току-що обиколих целия остров от брега. Гледах навсякъде. Няма следа от Робърт.

— Но провери ли на самия остров? — настоя капитан Блейк. — На земята, зад някое дърво. Може да е повален в безсъзнание или…

— Капитане, Робърт не е тук — увери я Гарсия. — Робърт го няма. Изпуснахме го.

— По дяволите! — изкрещя капитан Блейк. — Трябваше да изпратим две патрулни коли да го пресрещнат. Можеше и да изпуснем Лушън, но щяхме да спасим Робърт. А сега нямаме нищо…

— Почакай — прекъсна я Гарсия и се втренчи в екрана на мобилния си телефон. Гласът му потрепери от вълнение. — Пак се движи. Проследяващото устройство отново се движи.

— Какво? — попита капитан Блейк. — Как така се движи? Накъде?

— Карлос е прав — обади се Уест с променен от изненада глас. — Проследяващото устройство отново се включи, но изведнъж прескочи от Еко Парк на Монтана Стрийт… не, почакайте… пак подскочи… сега е на булевард "Норт Глендейл".

— Какво става, по дяволите? — попита капитан Блейк. — Робърт ли е, или е някакъв номер?

— Нямам представа — отговори Гарсия.

— Почакайте — отново заговори Уест. — Ти каза, че Робърт е скочил във водата, нали? — попита той Гарсия.

— Така ми казаха.

— Тогава устройството може да се е намокрило и да не работи добре, но някак пак предава.

— Възможно е — съгласи се Холбрук. — Това би обяснило лудешкото прескачане от едно място на друго.

— Каквото и да е станало — каза Гарсия и хукна към колата си, — това е всичко, с което разполагаме, затова тръгвам по следата.

— Пак прескочи — съобщи Уест. — Сега се движи по булевард "Глендейл".

— Мамка му — рече Гарсия и погледна екрана на мобилния си телефон, когато се качи в колата. — Това означава, че има петнайсетина минути преднина пред мен.

— Питър, къде си? — попита Уест.

— На магистралата "Голдън Стейт" — отговори Холбрук;. — На двайсет и пет минути от мястото.

— Ще изпратя патрулна кола да го пресрещне — заяви капитан Блейк. — Няма да поема отново този риск.

— Недей! — извика Уест. — Нищо не се е променило, капитане. Все още нямаме визуално потвърждение за Робърт или Лушън и това означава, че продължаваме да играем на "сляпа баба". Сигурен съм, че не е необходимо да ти напомням, че Лушън е федерален беглец, затова операцията преди всичко е на Маршалската служба на Съединените щати, не на лосанджелиската полиция. — Той млъкна за момент, за да се успокои. — Не искам да говоря за чинове, капитане, но аз ръководя това шоу. Никой няма да пресреща червената точка, докато аз не дам зелена светлина.

Гарсия беше напреднал значително, докато следваше устройството през Игъл Рок, Пасадина и Алтадина, и успя да скъси разстоянието между себе си и червената точка на малко повече от пет минути, но докато минаваше покрай Вашингтон Парк, видя, че червената точка намали скоростта си и накрая спря. Петнайсет секунди по-късно отново започна да се движи, този път много по-бавно.

— Робърт пак върви пеша — съобщи той, докато следваше бавния напредък на червената точка на екрана на телефона си.

— Да, но къде отива, по дяволите? — попита Холбрук. — Моля те, не ми казвай, че наоколо има друг парк с езеро.

— Не — отговори Гарсия. — Няма езеро, но ако не греша, в този район има няколко големи склада и складови хангари. Много от тях са неизползвани. Робърт може да отива към някой от тях.

— Или в самия Национален парк — добави капитан Блейк. — Той определено е близо до там.

Гарсия настъпи газта и четири минути по-късно видя, че червената точка зави наляво и бавно пое по задънена улица.

— Сигурно отива там — каза той и спря колата. Аз съм на по-малко от една пряка от него, но ще извървя пеша остатъка от разстоянието. Тук няма абсолютно никакво движение. Ако още не са ме забелязали, със сигурност ще ме видят, ако се приближа още с колата.

— Внимавай на онези безлюдни улици, Карлос — предупреди го капитан Блейк. — Всичко това може да е клопка.

— Да, знам — отвърна Гарсия. — Питър, къде си?

— Приближавам се, но все още съм на десетина минути от теб.

Гарсия отново погледна екрана на мобилния си телефон. Червената точка се приближаваше към края на улицата.

— Съжалявам, но няма да те чакам.

— Не се тревожи — каза Холбрук. — Ще те настигна.

За по-малко от една минута Гарсия стигна до същата задънена улица, по която преди малко вървеше Хънтър. Червената точка зави и влезе в последния имот вляво. Гарсия изпусна визуалното потвърждение само за няколко секунди.

— Това трябва да е мястото — каза капитан Блейк. — Няма къде другаде да отиде оттам.

— Да, това трябва да е — съгласи се Холбрук.

— Карлос, веднага ти изпращам подкрепления — заяви капитан Блейк.

— Още не, капитане — отново я спря Уест. — Както казах, не и докато не получим визуално потвърждение. — Той въздъхна разтревожено. — Кажи им да бъдат готови, ако ще се почувстваш по-добре, но никоя патрулна кола няма да се приближи до мястото, докато не кажа.

Докато Уест спореше с капитан Блейк, Гарсия вървеше по улицата, колкото можеше по-бързо и крадешком. Стигна до последния имот вляво, намери същото скъсано място в телената ограда, през което се беше проврял Хънтър, и изключително предпазливо се приближи до стария неизползван склад. Стигна до вратите точно навреме, за да види лъч слаба насочена светлина, която изчезна някъде нагоре, вероятно на стълбище.

— Влизам — каза Гарсия, след като описа сценария по телефона на останалите от групата.

— Няма да стане, по дяволите — извика Уест. — Луд ли си? Току-що ни каза, че не виждаш на пет сантиметра пред носа си, Карлос. Как ще се ориентираш, когато нямаш представа за разположението на етажа, в тъмно като в рог помещение? Ако издадеш звук, като ритнеш на земята нещо, което не видиш, ще известиш за присъствието си.

Гарсия не каза нищо.

— Ако Лушън наистина е там с Робърт — продължи Уест, като се стараеше да говори спокойно, — какво мислиш, че ще направи, когато разбере, че следим Хънтър? — Уест не дочака отговор. — Ще ти кажа какво, Карлос. Или ще убие веднага Робърт, или първо ще го използва като разменна монета и после ще го убие.

— Тогава какво искаш да направя? Нищо ли? — прошепна Гарсия.

— Мога да изпратя там екип на специалните части за осем минути — каза капитан Блейк, явно обръщайки се към Уест. — Те са на другата линия и са готови да тръгнат. Трябва им само зелена светлина.

Всички млъкнаха и зачакаха решението на маршала. Той го взе само за една секунда.

Холбрук все още беше на пет минути от мястото.

— Добре, капитане — най-после се съгласи Уест. — Кажи на екипа от специалните части, че може да действа.

Гарсия погледна часовника си. В такива ситуации осем минути бяха цяла вечност и той нямаше намерение да стои и да чака със скръстени ръце.

— Ще претърся мястото и ще проверя дали има задна врата — обяви той.

Уест не каза нищо, защото знаеше, че няма да може да спре Карлос.

— Бъди внимателен — каза капитан Блейк.

— Винаги.

Две минути по-късно складът се взриви.