По следите на злото

68

Лушън следеше Трейси, откакто тя потегли от служебния паркинг на Калифорнийския университет в Уестууд. Пътуването по шосе номер десет Запад им отне около един час. Лушън беше сигурен, че преподавателката по криминална психология няма причини да подозира, че я следят, но въпреки това се движеше на разстояние от нея и винаги оставяше пет-шест превозни средства между нейната кола и своя ван.

Всъщност Лушън мислеше, че я следи към апартамента й в западен Холивуд, както вече беше направил два пъти, но щом тя зави надясно вместо наляво по булевард "Сънсет", разбра, че Трейси Адамс не отива в дома си.

Изненадата му нарасна, когато, докато паркираше вана си, Лушън съзря стария "Буик ле Сабре" на Хънтър, спрял на отсрещната страна на улицата срещу бар-ресторант в Алхамбра на име "Заешката дупка".

Той се зарадва, че все още е облечен като Джеймс Мичъл.

Намери свободно място за паркиране на няколко метра от колата на Хънтър и погледна лицето си в огледалото за обратно виждане. Нагласи перуката и очилата си, слезе от вана и тръгна към "Заешката дупка".

Подсмихна се, когато видя преобърнатата градина на тавана.

— Хубав щрих — измънка той, спря в дъното на коридора, който водеше към главното ниво на бара, и огледа оживеното заведение. Трима бармани смесваха коктейли и наливаха питиета, колкото можеха по-бързо. Лушън претърси с поглед тълпата, но не видя нито Трейси, нито Хънтър. И тогава забеляза входа за ресторанта в другия край на главното ниво.

— Но разбира се — измърмори той. — Вечеря с гаджето, какво друго?

Взе меню с напитките, отиде в другия край и спря на няколко крачки от салонната управителка, облечена като Дама Купа. Престори се, че чете менюто, и огледа масите в ресторанта. Само за три секунди откри Хънтър и Трейси, седнали на маса до стената. В ситуации като тази дългата червена коса на Трейси беше като маяк.

— Аха, ето къде сте.

Лушън леко спусна менюто надолу, за да наблюдава по-добре мишените. Трейси седеше с гръб към входа на ресторанта, но тъй като беше застанал под ъгъл, Лушън безпрепятствено виждаше Хънтър. Той видя усмивките, изражението на лицето и непогрешимия блясък в очите на стария си приятел, когато Робърт и Трейси се целунаха.

Почувства, че го обзема вълнение. Някога беше видял същото изражение и същия блясък в очите на Хънтър… и много добре знаеше какво означават.

— О, Робърт… мекосърдечен глупако. Правиш нещата твърде лесни за мен.

— Моля? — попита салонната управителка.

Лушън се беше развълнувал толкова много, че не забеляза, че е изрекъл по-високо на глас последната си забележка.

— О, не, нищо — каза той. — Извинете. Разсъждавах на глас.

Салонната управителка му се усмихна и отново насочи вниманието си към екрана на компютъра пред себе си.

Лушън остави менюто и излезе от бара. Върна се във вана и извади телефона си.

— Нека купонът започне, Скакалец. — Той набра номер, който беше научил наизуст. — Нека купонът започне.