По следите на злото

92

Гарсия мина напряко през Силвър Лейк и се отправи на изток към Еко Парк. Червената точка на екрана на мобилния му телефон забави много скоростта си и той я настигаше, но пак не достатъчно бързо.

— Отново спря — съобщи Холбрук. — В североизточния край на езерото Еко Парк.

Гарсия погледна телефона си.

— Какво прави, по дяволите?

— Или се любува на гледката — отговори Уест, — или говори с някого.

— С Лушън? — попита капитан Блейк.

— Възможно е — отвърна Уест. — Но ако е така, Лушън е избрал адски публично място, за да се срещне с Робърт. На какво разстояние си, Карлос?

— Седем минути… може би по-малко.

— Код "две" на висок приоритет, Карлос — предупреди го Холбрук. — Без сирени, без светлини. Приближи се изключително предпазливо. Не трябва да се издадем, че следим Робърт. Проследяващото устройство все още стои на едно място, но нямаме представа какво прави Робърт. Както каза Тайлър, той може да стои там и да чака нещо или да говори с някого. Не знаем. Трябва ни визуално потвърждение, преди да решим какъв план за действие да предприемем.

Да не би да смятат, че го правя за пръв път, помисли си Гарсия, но не каза нищо и отговори:

— Прието.

Подкара по булевард "Глендейл" и изключи проблясващите сини и червени светлини. Петнайсет секунди по-късно зави наляво по Парк Авеню. А след още пет секунди спря на паркинга, където таксито беше оставило Хънтър.

— На мястото съм — докладва Гарсия, взе телефона си и слезе от колата.

— Робърт все още не се движи — съобщи Уест. — Той все още е до водата.

— Да, виждам — отговори Гарсия, поглеждайки телефона си. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и като всеки гражданин, излязъл на безгрижна вечерна разходка из парка, тръгна към езерото. След петнайсетина крачки той спря до млади мъж и жена, които седяха на пейка и пушеха трева.

— Какво става, Карлос? — попита капитан Блейк.

— Не го виждам — отвърна Гарсия и се втренчи право напред. Червената точка на екрана на телефона му продължаваше да мига само на няколко метра точно пред него. Той се озърна наляво и после надясно. Нямаше следа от Хънтър.

— Как така не го виждаш? — попита Уест. — да не би да е зад някое дърво?

— Не, наоколо няма дървета. Няма никакви препятствия. Имам ясна, пряка видимост към мястото на проследяващото устройство. Ясно виждам водата. Там няма никого. — Гарсия пристъпи няколко крачки към езерото.

— Карлос, какво става? — повтори с настойчив глас капитан Блейк.

— Дай ми секунда, капитане — отвърна Гарсия и бързо се върна при двамата млади мъж и жена на пейката, които пушеха трева. — Извинете — прекъсна ги той. — Случайно да сте виждали един висок, силен на вид мъж да стои до езерото преди една-две минути?

— Един чисто гол надрусан тип? — усмихна се жената. Гласът й беше провлечен от марихуаната. — Да. Той се съблече чисто гол ей там. — Тя посочи мястото, където беше стоял Хънтър. — Скочи във водата и заплува към острова.

— Скочил е гол във водата и е заплувал към острова? — На лицето на Гарсия се изписа изненада.

— Точно така — потвърди жената. — Вероятно беше пушил нещо, но беше доста надрусан. Искаш ли да пробваш? — Тя предложи джойнта на Гарсия. — Добро качество е.

— Не, благодаря. Мъжът върна ли се от острова?

— Доколкото видяхме, не.

Гарсия им благодари и отново заговори по телефона.

— Робърт е скочил гол във водата и е заплувал към острова в средата на езерото — съобщи той на другите.

— Какво? — едновременно попитаха капитан Блейк, Холбрук и Уест.

— Току-що говорих с едни хора, които седят на пейка срещу езерото — обясни Гарсия. — Те ми казаха, че са видели мъж, отговарящ на описанието на Робърт, да се съблича чисто гол, да скача във водата и да плува към острова в средата на езерото, който виждате на картата.

— Плувал е към острова? — попита капитан Блейк. — Защо не е използвал пешеходния мост?

— Преграден е — отговори Гарсия, обръщайки се да види моста. — Поради ремонт.

— И после какво? — попита Уест. — Върнал ли се е? Или е доплувал до другата страна на езерото? Още ли е на острова? Какво е направил?

— Не знам — отговори Гарсия и забърза обратно към езерото. — Хората, с които говорих, казаха, че не са го видели да се връща. — Той започна да обикаля брега, оглеждайки острова, който в най-широката си част беше двайсет метра, а в най-дългата — четиридесет. Островът беше малък и беше трудно да се види в мрака и през дърветата, но Гарсия не забеляза следа от Хънтър никъде, нито на острова, нито встрани от него. — Няма го — потвърди той със свито сърце. — Робърт е изчезнал. Току-що обиколих целия остров от брега. Гледах навсякъде. Няма следа от Робърт.

— Но провери ли на самия остров? — настоя капитан Блейк. — На земята, зад някое дърво. Може да е повален в безсъзнание или… — Тя си помисли за нещо по-лошо, но се въздържа и не го изрече.

— Капитане, Робърт не е тук — увери я Гарсия. Буцата, която се беше надигнала в гърлото му, заплашваше да го задави. — Робърт го няма. Изпуснахме го. Играта свърши.