По следите на злото

34

Не беше учудващо, че последното изречение, което директорът Ейдриън Кенеди прочете на Хънтър по телефона, разпрати в кабинета страх, който се разлетя като полудяла колония прилепи.

Композитната смес С-4 или С-4, както е популярно известна, е пластичен експлозив, любим на въоръжените сили на Съединените щати. Наричаха го "пластичен взривен композит", защото веществото беше смесица от пластификатор и високоексплозивен материал. Предимствата бяха две. Първо, пластификаторът покриваше експлозивния материал и го правеше по-малко чувствителен на удар и топлина и следователно много по-безопасен за боравене. Пластичните експлозиви можеше да бъдат изпуснати, ритани, блъскани, хвърляни, удряни, стреляни с огнестрелно оръжие и дори изложени на микровълнова радиация, и пак нямаше да се възпламенят. Експлозия се произвеждаше само от ударна вълна от детонатор. И второ, пластификаторът правеше експлозивния материал силно гъвкав и податлив, много сходен с пластилина, и затова можеше да се моделира в различни форми, за да се промени посоката на взрива.

Очите на маршал Тайлър Уест едва не изскочиха от орбитите си, когато чу, че Лушън притежава хексогенна смес. Той беше бивш морски пехотинец и отлично знаеше какви разрушения нанася С-4.

— С-4 ли казахте току-що? — попита той Кенеди, надвесвайки се над дясното рамо на Хънтър. — Пластичен експлозив С-4?

— Точно това е написал Лушън в тетрадката си — отговори Кенеди.

— Как, по дяволите, е успял да се сдобие със С-4? — попита Уест. — Това е материал с военно назначение.

— Първо — обади се Гарсия, — какво значение има как се е сдобил с него? Има го и толкова. Това са Съединените американски щати — страната, където парите говорят и тъпотиите управляват маратона. Стига да имаш достатъчно пари и правилните връзки, можеш да си купиш всичко, което искаш.

— Бог да благослови Америка — подхвърли специален агент Холбрук.

— Това трябва да е, нали, Робърт? — попита Кенеди.

— Това е имал предвид Лушън под възможност, която още не е изследвал. Говорел е за масово убийство. Той ще направи бомба.

Хънтър беше затворил очи и навел глава. Брадичката му почти опираше в гърдите. Той кимна към телефона си и отговори:

— Да, това ще бъде. Това е искал да намерим.

— Сигурен ли сте, че този параграф е на страница сто трийсет и три? — попита Уест. Тонът на гласа му ставаше все по-разтревожен с всеки въпрос.

— Сто процента — потвърди Кенеди. — Лично преброих страниците.

— Мамка му! — възкликна Уест. Безпокойството в гласа му се разпространи до крайниците му.

— И така, какъв е планът, Робърт? — попита директорът на НЦАНП.

— Планът е, че трябва да поставим в готовност всички сапьорски екипи, които са на разположение — побърза да заяви Уест.

Хънтър вдигна ръка, за да му направи знак да почака.

— Все още нямаме план, Ейдриън, защото всъщност не знаем какво ще направи Лушън. В момента можем само да чакаме обаждането му и да ни каже гатанката. Нямаме представа каква ще бъде.

— Разбирам — отвърна Кенеди. — Искам да ме държиш в течение, Робърт, и ако се нуждаеш от нещо от ФБР, само кажи.

— Ще ти се обадя веднага щом говоря с Лушън — каза Хънтър и погледна часовника си. — И това ще стане след десет минути.

— Ще чакам — отговори Кенеди и затвори.

— Каквото и да се случи — отново започна Уест, — трябва да вдигнем по тревога всички сапьорски екипи, които са на разположение, и да ги държим в готовност. Бях военен, преди да стана щатски маршал. Знаете ли какви поражения може да нанесе един килограм С-4, детектив Хънтър?

— Зависи с какво е комбиниран — отговори Робърт.

Уест се намръщи.

— Какво? Как така "зависи с какво е комбиниран"?

Гарсия сподави усмивката, която се опита да извие устните му. О, сега ще ти изнесат лекция, помисли си той.

Хънтър си пое дълбоко дъх.

— Когато се детонира, С-4 има двойно освобождаване на енергия. Първата вълна се детонира навън със скорост малко повече от осем хиляди метра в секунда. Това е близо седем пъти повече от номиналната скорост на изстрелването на деветмилиметров куршум.

Вторият взрив, който се детонира горе-долу със същата скорост, се движи навътре, към епицентъра. Въпреки това и факта, че произвежда много мощен взрив, сам по себе си С-4, освен ако не е поставен в големи количества, не причинява толкова големи разрушения. Например половин килограм С-4 взривява вратата на евтин сейф или пробива дупка с размера на баскетболна топка в бетонна стена, но само толкова. Но да речем, че комбинирате този половин килограм С-4 със счупени стъкла, гвоздеи, метални сачми или каквото друго искате, за да създадете мръсна бомба, експлозията превръща парчетата в свръхскоростни куршуми и ги изстрелва надалеч и във всички посоки. В затворено помещение като стая, пълна с хора, абсолютно никой в радиус петнайсет метра няма да е в безопасност. Никой дори няма да оцелее.

Уест не откъсна очи от Хънтър. Все още се мръщеше, но сега от изненада.

— Ако същият половин килограм С-4 се комбинира, да речем… с един галон леснозапалимо гориво — продължи Хънтър, — и като вземем предвид, че когато се детонира, С-4 бързо се разлага и отделя азот и въглеродни оксиди, които са изключително леснозапалими и се движат със скорост, по-висока от скоростта на звука, експлозията ще удвои мощността си на детонация. Тъй като добавя огън, взривът е като високомощна разнопосочна огнехвъргачка. Всички в радиус петнайсет метра вероятно ще изгорят живи като факли. — Той погледна Уест. — Ето защо, както казах, маршал Уест, размерът на пораженията, които нанася С-4, зависи от това към какво е прикрепен пластичният експлозив.

Уест примигна веднъж.

— Чета много — обясни Робърт, разгадавайки озадачения му поглед.

Уест примигна още веднъж.

— И запомням много от това, което прочитам — добави Хънтър.

— Не може да бъде — отбеляза Уест.

— Но вие сте прав, че трябва да вдигнете по тревога сапьорски екипи — каза Хънтър. — Ако Лушън наистина планира нещо с C-4, те ще трябва да бъдат готови да реагират незабавно.

— Ще се обадя — отвърна Уест, въздъхна тежко и извади мобилния си телефон. — Колко остава до обаждането на Лушън?

— Седем минути.