По следите на злото

5

— Лушън Фолтър е… зло в човешка форма.

Въздухът в кабинета на Хънтър и Гарсия сякаш се сгъсти, когато директорът Кенеди изрече тези седем думи.

Карлос погледна заинтригувано партньора си, но мислите на Хънтър, изглежда, бяха някъде другаде.

— Зло в човешка форма? — обърна се Гарсия към Кенеди. В тона му прозвуча нотка на ирония. — Не се обиждай, знам, че вие в НЦАНП към ФБР се занимавате със сериозни престъпници, но това е отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция. Ключовата дума е "свръхтежки". "Зло в човешка форма" може да се употреби, за да опише всеки убиец, когото сме преследвали.

— И ти не се обиждай — отвърна Кенеди със същия тон като Гарсия — но свръхтежки убийства или не, повярвай ми, като ти казвам, че никога не сте преследвали някого като Лушън Фолтър. Никой от вас не знае за какво става дума… освен Робърт.

Карлос веднага съсредоточи вниманието си върху Хънтър. Двамата бяха партньори в отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция от десет години.

— Какво иска да каже той, Робърт? Кога си преследвал този тип?

Хънтър най-после, изглежда, излезе от унеса, в който беше изпаднал през последните няколко секунди, но вместо да отговори на Гарсия, се обърна към Кенеди.

— В кой затвор е бил Лушън, Ейдриън? — Гласът му беше спокоен и поведението — непроменено. — Ти каза, че е убил трима надзиратели и двама медицински помощници, когато е избягал. Къде са го държали?

Кенеди се поколеба.

Хънтър повдигна вежди.

— Във федералния затвор "Лий" с максимални мерки за сигурност във Вирджиния — отвърна Кенеди.

— Затвор с максимални мерки за сигурност? — Хънтър погледна недоверчиво Кенеди. — Какво е правил в затвор с максимални мерки за сигурност?

Директорът на НЦАНП не отговори.

— Лушън трябваше да бъде в затвор със свръхмаксимално строг режим на изпълнение на наказанията — продължи Хънтър. — И в пълна изолация. Защо е бил точно там?

Кенеди си пое дъх и неспокойно пристъпи от крак на крак.

— Ейдриън — настоя Хънтър. — Защо Лушън е бил държан в затвор с максимални мерки за сигурност, а не в затвор със свръхмаксимална степен на сигурност?

Кенеди вдигна глава и срещна погледа му.

— Защото го искахме възможно най-близо до Куонтико и НЦАНП, Робърт. Най-близкият федерален затвор със свръхмаксимална степен на сигурност до нас е в Колорадо.

Не беше необходимо Хънтър да пита. Той отлично знаеше защо Кенеди е искал Лушън Фолтър близо до Куонтико.

— И той беше в изолатор — увери го Кенеди. — Винаги е бил, от деня, в който го заловихме. Дори когато се наложи да бъде преместен в лечебницата. — Кенеди поклати глава, явно ядосан. — Не проумявам как е успял да избяга. Добре, затворът не е със свръхмаксимална степен на сигурност, но все пак е федерален, с максимални мерки за сигурност. Не може да избяга току-така, Робърт. Сигурно е получил помощ отвън или някой е направил най-голямата и определено последната грешка в кариерата си. Ще разбера точно как е успял да избяга и лично ще се погрижа виновникът да си плати. Лушън не трябваше да е…

— Има ли значение как е успял да се измъкне, Ейдриън? — прекъсна го Хънтър и се подпря на ръба на бюрото си. — Той е на свобода. Навън е… и тъй като е беглец, сега за него носят отговорност Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати. Но докато е бил в затвора, сигурен съм, че е виждал едни и същи надзиратели ден след ден, нали? Надзирателят, който му е носил храна; надзирателят, който му е носел книги; надзирателят, който го е придружил до лечебницата.

— Да, и какво от това? — попита Кенеди, който явно не следеше мисълта на Робърт.

Хънтър отвори широко очи от почуда. Очевидно беше изненадан от наивността на директора на НЦАНП.

— Не говорим за кой да е сериен убиец, нали, Ейдриън? Става дума за Лушън Фолтър, вероятно най-психологически способният убиец в света. Искаш ли да отгатнеш в каква друга област на психологията е ненадминат? — Хънтър не дочака отговор. — Хипнозата.

Кенеди въздъхна видимо болезнено.

— Дали сте на човек като Лушън възможността да вижда един и същ надзирател всеки ден — продължи Робърт. — Възможността да говори с един и същ надзирател всеки ден. Все едно сте му връчили ключовете на килията му и зареден пистолет.

— Лушън беше прехвърлен в строго охраняван затвор само преди една седмица — опита се да възрази Кенеди.

Хънтър го погледна така, сякаш виждаше напълно непознат човек.

— От деменция ли страдаш, или само се опитваш да оправдаеш задника си, Ейдриън?

Кенеди стисна челюсти. Малцина имаха дързостта да му говорят с този тон.

— Колко време е необходимо на един експерт, за да постави под хипнотичен контрол нищо неподозиращ субект? — попита Хънтър. — Виждал си това да се случва и преди, нали?

Кенеди отмести поглед встрани. Знаеше, че Робърт е прав.

— Но освен всичко чух, че ти спомена за някаква клопка — обади се Гарсия. — Каква клопка?

— Не съм сто процента сигурен — отвърна Кенеди, обръщайки се към Карлос. — По телефона ми казаха, че след като избягал от килията си и убил четирима души, Лушън явно е заложил капан в контролната стая на лечебницата. Убил друг надзирател, когато дошъл да застъпи дежурството си сутринта близо половин час след като Лушън е избягал. Това бил надзирателят, който най-после и вдигнал тревога.

— Какъв е бил капанът? — отново попита Гарсия. — Какво е използвал?

Кенеди стрелна поглед към прозореца до Хънтър.

— Ако отворя прозореца, може ли да пуша тук вътре?

— Не — отговори Хънтър.

Кенеди нетърпеливо прокара език по устните си.

— Лушън, изглежда, е използвал пушка дванайсети калибър с рязана цев — каза той, най-после отговаряйки на въпроса на Гарсия. — фенерче и найлонова връв — риболовно влакно или нещо подобно.

— Риболовно влакно? — учуди се Карлос.

— Не питай — рече Кенеди. — Казаха ми, че найлоновата връв някак е била прикрепена към задната страна на чекмедже в единия край и пушката в другия. Когато чекмеджето било издърпано, пушката, скрита зад кашони, произвела изстрел и отнесла главата на надзирателя.

— Господи! — възкликна Гарсия.

— И все пак сега всичко това няма значение, Ейдриън — каза Хънтър. — Не можем да направим нищо. Можем само да оставим Департамента на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати да си вършат работата. Както казах, сега Лушън е тяхна отговорност.

— Прав си — отвърна Кенеди. — Сега Департаментът на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати отговарят за Лушън, но те няма да го преследват сами.

Робърт не каза нищо.

— Ще говоря лично с главния прокурор. Нейтън и аз се познаваме отдавна. Издирването ще бъде съвместно усилие между Департамента на правосъдието и ФБР, но аз ще създам и паралелна специална оперативна група. — Кенеди насочи показалеца на дясната си ръка към Хънтър. — И ти ще я оглавиш, Робърт.

— Хей! — Хънтър вдигна ръце в жест "чакай малко". — Как така ще оглавя специална оперативна група? Аз не съм агент на ФБР, Ейдриън. Аз съм детектив от лосанджелиската полиция. И въпреки факта, че става въпрос за Лушън Фолтър, той не е моя отговорност. Вече не.

Гарсия се намръщи на партньора си.

— Както казах — продължи Хънтър — Лушън е беглец и задачата да го намерят, е на Маршалската служба на Съединените щати. Ако искаш да провеждаш съвместна операция с Департамента на правосъдието, това е между теб и тях. Ако искаш да създадеш паралелна специална оперативна група, това е твое право, но не включва лосанджелиската полиция.

— Нима ми казваш, че не те интересува дали Лушън е зад решетките, или не? — попита Кенеди.

— Не съм казвал такова нещо — отвърна Хънтър. — Ако зависеше от мен, щях да го заключа в тъмница и да изхвърля ключовете.

Намръщването на лицето на Гарсия се превърна в изненада.

— И там трябваше да бъде — продължи Хънтър. — Но вие сте решили да го настаните в затвор близо до Куонтико, за да го изучавате, нали? Да човъркате в мозъка му? Не си могъл да устоиш, нали, Ейдриън? Онова, което намерихме… всичките му тетрадки и научни изследвания… не са били достатъчни за НЦАНП, за Отдела за поведенчески анализ, ОПА, и за теб.

— Да го изучават? — намеси се Гарсия. — Тетрадки? Научни изследвания? Кой е този човек, по дяволите? Джак Изкормвача?

— Джак Изкормвача е хлапе с добро поведение от детска градина в сравнение с Лушън Фолтър — отговори Кенеди и отново се обърна към Хънтър. — Да, исках да го изуча, Робърт. Ти най-добре от всички би трябвало да знаеш причината. Неговите познания как работи умът на серийния убиец са безпрецедентни и несравними, но сега всичко това е без значение. Както каза ти, той е на свобода и единственото, което има значение, е да го заловим.

— Съгласен съм — отвърна Хънтър. — Но още веднъж — тази отговорност принадлежи на Департамента на правосъдието и Маршалската служба на Съединените щати, не на лосанджелиската полиция. Аз не съм част от тях.

— За жалост си част, стари приятелю — рече Кенеди.

— Кой казва? — възрази Хънтър.

Кенеди изглеждаше притеснен от онова, което се готвеше да каже.

— Казва го самият Лушън.

Хънтър се втренчи изпитателно в лицето на директора на НЦАНП. Кенеди приличаше на картоиграч, който държи най-силния коз в цялата игра и чака оптималния момент, за да го изиграе.

— Какво означава това? — попита Хънтър. — Какво още не си ми казал, Ейдриън?

Кенеди изправи рамене.

— Намерили са бележка в килията на Лушън, Робърт. Адресирана е до теб.