Властта на президента

7.

Президентът на Съединените щати Джак Райън стоеше на верандата на Белия дом с жена си Кети, заобиколен от контингента охранители от Тайната служба. В свежия пролетен следобед с яркосиньо небе и температура около петнадесет градуса Райън чакаше черния „Форд Експедишън“, като все мислеше, че в това ясно време би могла да стане много хубава снимка с госта.

Но днес нямаше да се снимат, нито пък това посещение щеше да бъде записано в дневника на Белия дом. Официалният график на президента, качен в интернет за целия свят по причини, които Райън не можеше да проумее, не представяше ясно днешния ден. Пишеше само „Частен обяд - резиденция. 13,00 до 14,30“.

И ако Скот Адлър, държавният секретар, беше успял да наложи своето мнение, тази среща изобщо нямаше да се състои.

Но Райън беше президентът на Съединените щати и надделя. На гости му идваше негов приятел, който се намираше в града, и Райън не виждаше причина да не го покани за обяд.

Докато чакаха колата да спре, Кети Райън се наведе към съпруга си.

- Този веднъж беше насочил пистолет към теб, нали?

Райън си спомняше това и отговори с хитра усмивка:

- Съжалявам, скъпа. Това е класифицирана информация. Както и да е, познаваш Сергей. Той е приятел.

Кети ощипа игриво съпруга си по ръката, след което се пошегува:

- Претърсили са го, нали?

- Кети - скара й се игриво Райън и продължи, - по дяволите... дано.

Главният агент от личната охрана на Райън, Андреа Прайс 0’Дей стоеше достатъчно близо до тях, за да чуе този разговор.

- Ако се наложи, господин президент, смятам, че можете да се справите с него.

Колата спря пред тях и един агент от Тайната служба отвори задната врата.

След няколко секунди от нея излезе Сергей Головко, бивш офицер от КГБ и бивш директор на руската Служба за външно разузнаване.

- Сергей! - каза Райън с топла усмивка и протегна ръка.

- Господин президент - отговори Головко, също усмихнат.

Кети пристъпи напред и позволи да я целунат. Познаваше Сергей и го смяташе за добър и любезен човек въпреки случилото се между него и Джак преди много време.

Когато се обърнаха, за да влязат в Белия дом, Райън забеляза, че Сергей изглежда видимо остарял. Усмихваше се, но се движеше бавно и вяло, а раменете му бяха увиснали под синия костюм.

Райън си каза, че това не бива да го изненадва. Според статистиката руският мъж живее до около шестдесет години, а Сергей надхвърляше седемдесетте. Освен това от няколко седмици Головко провеждаше изнурително турне с беседи из Съединените щати. Нима не е нормално да изглежда изморен?

Какво да се прави, Джак - помисли си той. - Остаряваме.

Докато отиваха към стаята за дипломатически приеми на втория етаж, Джак сложи длан на гърба на по-ниския руснак.

- Как си, приятелю?

- Добре съм - отговори Сергей, без да спира. След това сви рамене и добави: - Тази сутрин се събудих малко уморен. Снощи бях в Лорънс, Канзас, и ядох нещо, което наричат гърди на барбекю. Очевидно железният ми руски стомах не е готов за такова нещо.

Райън се засмя и прегърна стария си приятел през раменете.

- Съжалявам за това. Тук имаме добър лекар. Мога да я накарам да поговори с теб преди обяда, ако искаш.

Сергей поклати учтиво глава.

- Hem. Ще се оправя. Благодаря ти, Иван Еметович.

След това руснакът бързо се поправи:

- Искам да кажа, господин президент.

- Иван Еметович става, Сергей Николаевич. Нямам нищо против името на баща си.

Антъни Холдейн и Станислав Бирюков стояха във фоайето на ресторант „Ванил“ и разговаряха, докато обличаха палтата си. Когато се готвеха да излязат, главният агент от охраната на директора на СВР се обади по радиото навън да докарат до вратата джипа „Лендроувър“ на Бирюков.

Двамата мъже си стиснаха ръцете.

- До следващата седмица, Антъни Артурович.

-До свидания[3], Стан.

Тони Холдейн мина през вратата заедно с един от охранителите на Бирюков, който излезе преди шефа си, за да провери улицата. Станислав застана до вратата, заобиколен от тримата си охранители, за да чака сигнал, че е чисто.

Когато Холдейн стъпи на бордюра зад редицата джипове, за да вземе такси, Бирюков излезе от вратата, на петнадесет метра зад англичанина. Щом мина между двете саксии до вратите на ресторанта, всичко се озари от ярка светлина.

След микросекунда районът се разтърси от гръмотевичен шум и налягане.

Взривът отхвърли охранителите като отломки по улицата, бронираните джипове подскочиха или се претърколиха като детски играчки, а разлетелите се парчета натрошиха прозорци и нараниха минувачи на сто метра оттам. Алармите на много коли се включиха с подобен на блеене рев, и заглушиха всичко освен най-шумните стенания от болка и викове на изпаднали в шок хора.

От другата страна на парка Дино Кадич се изправи и се облегна в ладата. Беше легнал почти до пода, за да натисне бутона на телефона си и да се скрие от летящи парчетии, въпреки че колата му стоеше почти изцяло защитена от ъгъла на една банка.

Преди и последното парче, изхвърлено от взрива, да падне на земята, Кадич включи двигателя и се сля с лекия вечерен трафик. Продължи бавно и спокойно, без да гледа назад към опустошението, въпреки че свали малко стъклото на вратата и си пое дълбоко дъх, за да усети мириса на дим.

Президентът Джак Райън и първата дама Кети Райън седнаха с госта си за обяд в семейната резиденция срещу Западния хол до спалнята. Към тях се присъедини и директорът на националната разузнавателна служба Мери Пат Фоли със съпруга си, бившия директор на ЦРУ Ед Фоли.

Малката група хора, която знаеше за днешния обяд и помнеше студената война, се чувстваше странно, че сега с тях е бившият ръководител на руските служби за сигурност, но времената сега бяха много различни.

Головко вече не работеше за руското разузнаване - всъщност дори пречеше. Сега, като частно лице, той представляваше трън в петата на последния обитател на Кремъл. Държавният департамент предупреди президента Райън, че ако разберат за обяда на Головко в Белия дом, руснаците може да приемат това като провокация. Джак се съгласи с нежелание и само отчасти, като нареди това събитие да остане неофициално и под радара.

Сергей Головко напусна разузнаването преди три години и почти веднага името му влезе в новините в Русия, защото той, за разлика от повечето шефове на разузнаването, не се зае с политика или с бизнес. Напротив, Головко прие малката си пенсия и се зае да говори срещу силовики - силоваците, -руска дума, с която описваха членовете на разузнавателната общност и военните, които ставаха висши и могъщи политически лидери. Кремъл се изпълни до предела с бивши шпиони и бивши военни, които действаха заедно в тясна коалиция за завземане и поддържане на властта, като използваха уменията си от работата си в тайните служби, за да контролират всеки аспект на обществения и личния живот.

Новият човек начело на Кремъл, шестдесетгодишният Валерий Володин, също беше член на силоваците, работил дълги години във ФСБ, а преди това като млад офицер - в КГБ.

А и повечето сегашни членове на изпълнителната власт и на законодателните органи произхождаха от вътрешното, външното или военното разузнаване (ГРУ).

Володин не прие добре факта, че Головко разгласява неудоволствието си от политиката и действията на администрацията му и особено критиките на бившия шеф на службите за сигурност, че новият режим задушава демократичните институции. Горещият противник на силоваците Головко знаеше, че е въпрос на време и неговата безопасност да бъде застрашена. Старите му колеги от службите го предупреждаваха, че е най-добре да напусне Русия и да не поглежда назад.

С натежало сърце бившият разузнавач се самозаточи в Лондон, където през последната година живя достатъчно скромно, но продължаваше да критикува Володин и неговите министри. Събеседванията му го водеха по целия свят и почти всяка седмица го показваха по телевизията как дава интервю или води дискусии на кръгла маса от някоя точка на планетата.

Райън гледаше Головко и не можеше да се начуди как някой толкова крехък на вид издържа на график, изнурителен почти колкото неговия.

Руснакът забеляза, че го наблюдават, и се усмихна на Райън.

- Иван Еметович, кажете ми как са децата ви?

- Всички са добре. Кейти и Кайл ходят на училище тук, във Вашингтон. Сали завършва стажа си в болница „Джон Хопкинс“.

- Трима доктори в семейството. Впечатляващо - отбеляза Сергей и наклони чашата си с вино към тази на Райън.

Джак се разсмя:

- Трима доктори, но само двама лекари. Аз, като доктор по история, забелязвам, че специалността ми не е толкова полезна, както тази на лекаря в къща, пълна с деца.

-А с какво се занимава Джуниър тези дни? запита Сергей.

- Всъщност Джак-младши е в твоя край на гората. Премести се в Лондон преди два месеца.

- Така ли? - запита леко изненадан Головко Какво прави там?

- Работи като бизнес аналитик за частна фирма. Прекарва дните си в оценка на корпоративни и международни финансови сделки.

- А, значи е в Ситито.

- Да, но живее в Ърлс Корт.

Усмихнат, Сергей отбеляза:

- Той има мозъка на баща си. Трябваше да стане офицер от разузнаването.

Президентът хапна от салатата си, като се стараеше да не издава нищо.

Кети Райън се намеси:

- Един в семейството е достатъчен, не смятате ли?

Сергей вдигна чашата си с вода към нея.

- Разбира се. Това е трудна кариера. Трудна и за семейството. Аз съм сигурен, че е голямо успокоение да знаете, че Джак работи в безопасна и сигурна среда.

Кети отпи от чая с лед.

- Така е.

Джак реши, че жена му е много по-добър играч на покер от него.

Сергей добави:

- Бих искал да се срещна с него. Живея недалече от Ърлс Корт, в Нотинг Хил. Може би младият Иван Иванович ще намери време за вечеря с мен.

- Сигурен съм, че това ще му хареса - отговори Райън.

- Не се притеснявайте. Няма да му разказвам прекалено много стари военни истории.

- Синът ми не би ти повярвал и без това.

Всички се разсмяха. Само Ед и Мери Пат знаеха за всичко, случило се между двамата мъже. Кети трудно можеше да си представи, че остаряващият руснак е бил някаква заплаха за съпруга й.

Сега Ед и Мери Пат заговориха за престоя си в Москва през осемдесетте години. Казаха колко обичат тази страна и хората й, както и обичаите.

Райън продължи да се храни, като не отделяше поглед от Сергей. Мислеше си, че старият му приятел сигурно предпочита да пие водка, а не студен чай, и да яде борш вместо свинска пържола. Бодеше из чинията си с вилицата, но Джак не смяташе, че той е хапнал дори и един залък.

Кети запита Сергей за обиколката му, което, изглежда, го зарадва много. Можеше да каже по нещо хубаво за всеки от почти дузината градове в САЩ, които беше посетил през изминалите две седмици и където, предимно в университети, беше говорил за корумпираната администрация на Валерий Володин. Освен това, за да затвърди казаното, подготвяше и книга.

Като заговориха на тази тема, Ед Фоли каза:

- Сергей, измина година от първия мандат на Валерий Володин. Вчера е подписал нов указ, с който може да си подбира губернаторите на осемдесет и трите области на Русия. За човек като мен това изглежда като връщане назад, когато демокрацията едва прохождаше.

Головко отговори:

- Според Володин това е напълно логично.

- И как точно?

- По-късно през годината ще има областни избори. Винаги има вероятност, макар и малка, населението да избере някой със съмнителна вярност към централното управление. Целта на Володин е да контролира всичко от Москва. Ако постави свои хора начело на осемдесет и трите области, ще може да го прави.

Мери Пат запита:

- Как виждате демокрацията в Русия в края на първия мандат на Володин?

Головко отпи продължително от ледената вода. И отговори:

- Президентът Володин обяснява това с думите „Русия има особена форма на демокрация“. Това обяснява и факта, че той контролира повечето медии, избира си областните управители и хвърля бизнесмените в затвора, ако смята, че деловите им решения не са съобразени с интересите на Кремъл.

Головко бавно поклати глава, отвратен. Райън забеляза, че рядката му сива коса е потна.

- Особена демокрация. Руската особена демокрация е позната по света с друго име. Диктатура.

Всички кимнаха в знак на съгласие.

- Но случващото се в Русия не е заради правителството. А заради престъпността. Володин и неговите приятели имат интереси за милиарди в „Газпром“ - държавния концерн за природен газ. И в „Роснефт“, който е концернът за нефт, както и собственост и пълен контрол над други банки и концерни за превоз и добиване на дървесина. Те изнасилват страната и грабят нейните богатства и природни ресурси, като използват силата на Кремъл. След още три години управление от Володин и неговите силоваци се боя, че демокрацията в Русия ще бъде само спомен. И не преувеличавам. Централната власт е снежна топка, която събира сняг по пътя си надолу. Става все по-голяма и се движи все по-бързо. И след няколко години никой няма да може да я спре.

- А хората защо търпят това? - запита Кети.

- Социалният договор в Русия е много прост. Населението е готово да се откаже от своите свободи и да се преструва, че не вижда корупцията сред правителството срещу сигурност и просперитет. Това става, стига да има сигурност и просперитет, но вече не може. Аз бях там в началото на деветдесетте години на двадесети век. Пенсионерите, които обикновено пазаруваха със сто рубли за храна, установиха, че за същото количество стоки вече им трябват 1,6 милиона рубли. Работата на продавачите се състоеше в това да казват на хората, че ще умрат от глад.

Руснаците са щастливи, че тези дни отминаха. Володин е диктатор, но повечето го смятат за защитник. Но икономиката е в спад, а и демографската картина в Русия се изменя, и то не в негова полза. Раждаемостта сред славяните във всички нации е отрицателна вече почти две десетилетия. Колкото по-силно стиска железният юмрук и колкото повече ресурси напускат Русия, толкова повече нацията банкрутира и повече хора ще започнат да забелязват силата на този юмрук.

Сергей Головко се закашля за момент, но се успокои и избърса устата си със салфетката, след което продължи:

- Провалът на сегашния социален договор в Русия няма да доведе до нов социален договор, а само до отнемането на все повече свободи от страна на Володин.

Джак Райън се намеси:

- Бенджамин Франклин го е казал така: „Онези, които се отказват от свободи срещу малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност“.

Головко обмисли за момент този цитат.

- Ако този човек го каже в Москва, ще го замъкнат в Лефортово за разпит от ФСБ.

Джак се усмихна. Или Головко не знаеше кой е Бенджамин Франклин, или пък бе забравил.

- Франклин го е казал преди двеста години, когато нашата република е изживявала трудни времена.

Мери Пат се намеси:

- Притесненията ми за Володин не са просто във връзка с вътрешното положение. В скорошните събития в бившите републики си личи пръстът на Кремъл.

- Разузнавателните служби на Роман Таланов и тактиката на здрава ръка на Валерий Володин създадоха голям регион с държави клиенти.

Райън каза:

- Независимите държави от Общността вече не са чак толкова независими.

Головко кимна разгорещен, отпи продължително от водата си и попи потта от веждите си със салфетката.

- Напълно вярно. Бъркат се в изборите, купуват и заплашват лидери и влиятелни хора и подкопават групите на опозицията.

- Белорусия, Грузия, Молдова... те на практика отново са страни сателити. Узбекистан и Таджикистан така и не напуснаха стадото. Видяхме и какво стана, когато съсед на Русия, Естония, не пожела да постъпи както искаше Москва. Без вас, Иван Еметович, Естония щеше да стане васална държава и Литва и Латвия също биха паднали.

Райън го поправи учтиво:

- Не без мен, Сергей. Без НАТО.

Головко поклати глава.

- Вие поведохте. Европа не желаеше да воюва, но вие ги убедихте.

Тази тема се обсъждаше много в Белим дом. Райън само кимна леко и отпи от чая си.

Мери Пат запита:

- А какво мислите за конфликтите в Украйна?

- Украйна е особен случай, отчасти заради големината си. Десет пъти по-голяма от Грузия и с огромно население, което свързва семейната си история с Русия, а не с Украйна. Мнозина на Запад са забравили, че славянските държави Украйна, Белорусия и Русия имат общо наследство. Ясно е, че Володин желае да ги обедини в едно по исторически причини, а останалите бивши републики иска да контролира като буфер срещу Запада.

Ед Фоли каза:

- Когато Украйна заговори за присъединяване към НАТО, Русия, разбира се, замърмори, но едва когато Володин дойде на власт миналата година, се чуха истинските заплахи.

Сергей отново се закашля. Когато спря, опита да извини кашлицата си с шега:

- Извинете ме, вълнувам се, когато темата е Валерий Володин.

Повечето хора в стаята се засмяха учтиво. Но доктор Кети Райън не се смееше. Виждаше бледата кожа и засилващото се изпотяване на Головко.

- Сергей, тук имаме щатен лекар. Ако желаеш, ще накарам Мора да дойде следобед и да те прегледа, за да се увери, че всичко с теб е наред.

Тя говореше с учтив, но професионален тон, с който се обръщаше и към родителите на своите пациенти. Имаше собствено мнение по въпроса и искаше да го каже, но не бързаше.

- Благодаря много за предложението, Кети, но довечера се връщам във Великобритания и ако стомашните болки продължат, ще посетя лекаря си в Лондон още утре.

Усмихна се учтиво, но с очевиден дискомфорт.

- Сигурен съм, че утре сутринта ще се чувствам много по-добре.

Кети остави темата, но си личеше, че не е удовлетворена. Джак забеляза това и знаеше, че този разговор не е приключил.

Бедният Сергей - помисли си той.

Но Головко се вълнуваше повече от темата на разговора, отколкото от собственото си здраве.

- Да, Едуард. Руснаците се боят от завоя на Украйна на запад, встрани от тяхната сфера на влияние. Володин беше бесен, че националистите са завзели контрола над страната. Той се опасява, че ще се присъединят към НАТО, и знае, че стане ли това, Западът ще се бие, за да ги защитава.

Головко добави:

- Володин е хвърлил око на Крим, в Южна Украйна, и знае, че ще му е трудно да го придобие, ако Украйна се присъедини към НАТО. Според него е редно да действа по-бързо.

Райън каза:

- Прав е, че няма договор между Украйна и НАТО. И ако нахлуят там, няма да накараш Европа да се бие за Крим.

Головко размаха ръка във въздуха.

- Европа иска нефт и природен газ, а Русия го доставя. От доста време правят реверанси на Москва.

- Честно казано - възрази Райън, - те се нуждаят от нефт и природен газ. Може да не ми харесва, но е в техен интерес да държат Русия щастлива.

- Така е, но докато Русия се приближава все повече, като поставя една след друга марионетки в страните от Централна и Източна Европа, на страните от НАТО няма да им остане никаква възможност за маневриране по въпроса. Трябва да окажат натиск върху Москва, докато все още могат.

Райън се съгласи със Сергей, но този проблем назряваше от години и те нямаше да го решат на един обяд.

След десерта от различни сладкиши, който Сергей не докосна, Мери Пат и Ед се сбогуваха, а Джак и Кети поканиха руснака в Жълтата овална стая отсреща, където Кети обичаше да посреща частни гости.

По пътя Головко се извини и поиска да иде до тоалетната, и Джак го поведе към хола. Щом се върна обратно, Кети дойде при него.

Тя му каза тихо:

- Болен е.

- Да, каза, че е ял нещо, което не му понася.

Кети направи гримаса.

- Изглежда е по-лошо. Не знам как ще го направиш, но искам да го уговориш да позволи Мора да го прегледа, преди да замине за летището.

- Не съм сигурен как...

- Убедена съм, че можеш да го омагьосаш. Наистина се тревожа, Джак. Мисля, че е сериозно болен.

- Какво според теб не е наред? - запита озадачен Джак.

- Не знам, но трябва да го прегледат. Днес, не утре.

- Ще опитам да го убедя, но винаги е бил трудно копеле.

- Едно е труден, друго е глупав. Искам да му напомниш, че е умен човек.

Райън кимна, съгласен с жена си. Освен президент на Съединените щати той беше и предан съпруг и никак не искаше Кети да му натяква за Сергей цял следобед.