Властта на президента

Със значки, визитки, оборудване и всички маниери на група независими журналисти, Кларк, Чавес, Дрискол, Карузо и Биъри слязоха на киевското международно летище „Борис-пил“ малко след девет сутринта. Посрещна ги един човек, когото Кларк нае да им помага за операцията.

Игор Кривов, бивш член на полувоенната спецназ група „Алфа“ на украинската служба за сигурност, която използваха за освобождаване на заложници и борба с терористи, беше служил също като щурмовак в екипа на Доминго Чавес от „Рейнбоу“. Сега не се занимаваше с тези неща, пенсиониран по инвалидност поради инцидент по време на обучение, когато главният му парашут не се беше отворил, а резервният, оплетен от силната въздушна струя, го беше стоварил тежко на земята. Това завърши с два счупени крака, натрошен таз и кървене почти до смърт от различните счупени места.

Когато научи, че заради тези наранявания няма да може да се върне на активна служба в „Рейнбоу“, той започна работа като уличен полицай в Киевската общинска полиция и междувременно изкара магистратура по разузнаване на престъпността. Прекара малко време като следовател в Министерството на вътрешните работи, но корупцията в тази организация го отблъсна. Настояваше да играе по правилата, но така само влоши отношенията си с шефовете и затова сега работеше в частния сектор като охрана или помощник за различни задачи - всъщност предлагаше се като скъпоплатен екскурзовод на чужденци, които въртяха бизнес в града с население от 1,8 милиона души.

В резултат на раните си Кривов ходеше леко прегърбен и накуцваше видимо, но въпреки операциите и дългото време, прекарано сред насилници и престъпници, винаги се усмихваше.

- Полковник Кларк! - каза той и раздруса ръката на Джон на пистата. - Радвам се да те видя.

- Здравей, Игор. Благодаря ти, че се съгласи да работиш с нас.

- Шегуваш ли се? Писна ми да разхождам репотери от Си Ен Ен от един протестен митинг на друг. Няколко дни с вас си звучи много добре.

Когато Чавес слезе по стълбите на самолета, Кривов грабна дребния мексиканец в мечешка прегръдка.

- Радвам се да те видя, Игор.

- И аз теб.

Представиха четиридесет и пет годишния мъж на останалите и след няколко минути качиха цялото си оборудване в микробуса. Игор знаеше, че тези хора не са журналисти, но Кларк му каза, че идва да „поразгледа“. Украинецът реши съвсем логично, че тези са от ЦРУ, но действат под прикритие.

В града познаваха Кривов като човек, който работи с чуждестранната преса, и затова Кларк знаеше, че той само ще придаде легитимност на прикритието им като журналисти. Това, както и познаването на местния престъпен контингент, го правеше идеален партньор на екипа на Колежа, защото те трябваше да научат за някои от по-тъмните страни на града, за да разберат какво правят тук „Седемте каменни мъже“.

Напуснаха летището и заминаха за нает апартамент на третия етаж в стара сграда на десния бряг на река Днепър. Въпреки умората от полета американците не си губиха времето и се заеха да подготвят тайната си квартира. Претърсиха я за микрофони с помощта на малки устройства, скрити във фотографското им оборудване, и се захванаха да подбират маршрути за бягство из района, за всеки случай.

Гавин Биъри се настани в хола. От самото начало Кларк изтъкваше колко е важно да поддържат легендата си. Биъри разположи компютъра си с тази мисъл в главата. Не само че компютрите имаха защита с парола, но и програмите, които ползваха в Колежа, стояха скрити, а само редакторските програми и няколко новинарски сайтове оставаха видими. Така ако някой успееше да преодолее защитата, щеше да мисли, че гледа компютъра на редактор или фотограф от пътуващ новинарски екип.

Гавин включи двата си лаптопа и оттам влезе в мрежата СИРПНет на ЦРУ, както и в мрежата на украинската полиция. Нагласи и един компютър да работи като цифров радиоприемник, който свърза с високоговорител. Радиото можеше да засича и дешифрира съобщения от местната полиция, въпреки че само Кривов говореше свободно украински.

Успяха в известна степен да заобиколят този проблем с програма за превод, като по този начин всичко, което Гавин свали от полицейската мрежа, щеше да се превежда мигновено на английски език. На теория всичко изглеждаше много добре, но на практика програмата пропускаше доста. Гавин трябваше да чете всяко изречение по няколко пъти, за да разбере какво означава преводът, а голяма част от текста си оставаше неразбираема.

Докато всички се настаняваха, Динг Чавес заведе Игор Кривов настрана.

- Виж, Игор, с теб се познаваме от много време, затова знаеш, че карам направо, нали?

- Така е, Динг.

- Искам да те питам нещо. Знам, че си украинец, но си от семейство на руснаци. Какво мислиш за последните слухове за Русия?

- Слуховете, че Русия ще ни нападне ли имаш предвид?

- Да.

- Вярно е, украинец съм от руски произход. Но това не значи, че искам да ме управлява Москва. Володин няма да спре, докато не унищожи и последните остатъци от свобода в това полукълбо, за да могат той и приятелите му да контролират всичко.

Динг, трябва да разбереш, че в тази страна има три вида хора. Украинските националисти са предимно в западната част. Руските националисти са предимно в източната. И третите са украинците от руски произход, които не искат да си имат абсолютно никакво вземане-даване с Кремъл. Аз принадлежа към тази категория и ние сме навсякъде. Виждал съм достатъчно войни, за да знам, че не искам повече, особено тук, пред прага на моя дом.

- Добре е да знам това - отговори Динг.

Двамата си стиснаха ръцете.

- Мисля, че ще ни дойде добре и подготвителен урок за местната организирана престъпност.

- Ще ви кажа всичко, което знам.

Докато подготвяха престоя си тук, Кривов разказваше истории за охраната в града. Според него през последните месеци Киев се превърнал в убежище за руските шпиони и руската организирана престъпност. Други престъпни групи - чеченци, грузинци и украински татари - също действали активно в града, но се говорело, че всички те работят за руснаците.

Организираната престъпност на улично ниво - явление, отслабнало в Русия, тук, изглежда, се засилваше. Мнозина смятали, че засилването на престъпността, жестокият рекет и убийствата са неизбежен резултат от политическата криза в страната, но старите кучета като Кривов мислеха, че става нещо много по-различно.

- Новите руснаци в града подкупват местните служители да гласуват в полза на Русия. Плащат на други престъпни организации да засилят дейността си, което претоварва местните полицаи. Бият, заплашват и отвличат и журналисти, които отразяват Кремъл в недобра светлина. Всъщност, доколкото мога да преценя, руската организирана престъпност в Киев върши работата на ФСБ.

Кривов разказа на мъжете от Колежа, че не е чувал за Глеб Белега, но знае местни хора, които могат да дадат повече информация.

Кларк изслуша внимателно обясненията на Кривов за ситуацията тук, в Киев, а после каза:

- Когато бях в „Рейнбоу“, руснаците ни бяха едни от най-добрите партньори в НАТО. Работеха с нас по въпросите на тероризма и на регионалната сигурност.

- Все още има добри руски войници, несъмнено. И добри дипломати, колкото и да не е за вярване, но това е така, защото няма достатъчно силоваци да заемат всички постове на дипломати и шпиони в посолствата. Но Володин води всички за носа, плаща на поддръжниците си, като позволява сегашната корупция - отговори Кривов.

- Господин Кларк, каква е първата ни стъпка? - запита Дрискол.

Кларк отвърна:

- Утре ще се обадя на местния шеф на ЦРУ, Кийт Биксби.

Тези думи изненадаха Чавес.

- Ще му се обадиш? Не е ли малко рисковано? Откъде знаеш, че няма да позвъни на разни места и няма да ни предаде на местната полиция, защото му се пречкаме в територията?

- Правя информирано предположение. Ще му кажа, че съм дошъл да помагам, а освен това съм частен гражданин и знам правата си. Той ми се стори прагматичен човек. Мисля, че ще му е приятно да разполага с още няколко очи.

- А ако грешиш? - запита Биъри.

Кларк сви рамене.

- Ако греша, пътуването ни може да се окаже кратко.