Властта на президента

21.

Когато двамата със Санди Ламонт пресякоха улицата, за да влязат в бара, Джак забеляза как втори пикап премина през кръстовището. Стоповете му мигновено се включиха и Джак погледна във витрината на магазин за сувенири отсреща, в която видя как пикапът зави по уличката зад бара.

- Мамка му - тихо възкликна Райън.

Санди, който вървеше напред, не го чу.

Джак схвана, че двамата със Санди ще попаднат в обкръжение, когато влязат вътре. Помисли дали да не се върне в хотела и да извика полицията, но не можеше да е сигурен, че онези с пикапите не са полицаи.

Накрая реши да разчита на прикритието на тълпата и се надяваше силно, че онези, каквито и да са те, нямаше да опитат нищо в бара пред толкова свидетели.

Заведението се оказа дупка. С дисководещ и малък дансинг, с бар зад него, а отляво се виждаше задният вход.

Санди поведе и щом стигнаха до бара в задния край на помещението, Джак му каза да поръча питиета за двамата. След това се обърна с гръб към бара, за да наблюдава предния вход, но през няколко секунди поглеждаше и към изхода отзад.

Джак обмисли ситуацията. Вероятно онези бяха местни мутри, наети от адвокатите и компаниите за корпоративни услуги, и не дойдоха тук специално за него.

Разбира се, трябваше да отчита, че може и да греши и онези да са тук, защото той е син на президента на Съединените щати, и те са намислили нещо опасно.

Но реши, че по-вероятен е първият сценарий. Двамата със Санди не се бяха отнесли сериозно към задачата си. Райън осъзна, че ако работеше с Джон Кларк или с Динг Чавес, щеше да е предвидил всевъзможни мерки за сигурност, за да избегне точно такава ситуация. Но вместо това беше дошъл тук с мисълта, че просто ще събере малко бизнес информация и че в най-лошия случай някоя секретарка ще го разиграва и няма да му позволи да вземе визитка от някое бюро.

Двама мъже влязоха и застанаха до предната врата. Единият, със сплетена на плитчици коса, имаше големи мускули. Двамата поговориха с бияча на входа и се заоглеждаха. Секунди след това изгледаха Райън в очите и останаха на мястото си.

Джак погледна изхода отзад. Там нямаше никой, но знаеше, че дори един третокласен екип надрусани островитяни с плитки от някое местно село ще имат достатъчно мозък, за да завардят задния изход, откъдето жертвата им може да излезе.

Джак се отказа от мисълта, че онези няма да го нападнат пред свидетели, и сега се надяваше, че са тук само за да го сплашат.

- Санди, трябва да ти кажа нещо и докато ти го казвам, искам да останеш съвсем спокоен.

Санди подаде бирата на Джак и вдигна коктейла си, за да пие през сламката. Джак не смяташе, че англичанинът ще може да му помогне особено много през следващите няколко минути, защото не знаеше някой мъж, който си поръчва коктейли, да е спечелил бой в бар.

Райън изгледа Санди в очите над кокосовия орех с коктейла.

- До вратата има двама, които ни гледат. От известно време ни следят.

Санди понечи да обърне главата си натам, но Джак го спря.

- Не. Не прави така. Искам само да си готов да тръгнеш към задната врата.

- Сериозно ли говориш?

Извърна глава бавно в лош опит да огледа, без да го видят.

- Според мен са ни видели пред офиса на Си Си Ес днес през деня. Кой знае, в онази сграда може да се вършат и други, по-тайни неща и затова наемат тези да сплашват всеки, когото не харесват. Не очаквам сериозни неприятности, но ще ни сплашат.

Санди сега видя двамата до вратата отпред. Единият, с коса на плитки, носеше разкопчана до кръста риза и цяло гнездо ланци тежеше на дебелите мускули на врата му. Другият, ниско подстриган, носеше тениска на футболист, която не успяваше да скрие яките му мишци.

- Да, успяват. Какво ще правим?

Отново сръбна от напитката си, сякаш ромът в нея можеше да успокои нервите му.

- Ще си допием питиетата и излизаме отзад. Според мен те ще се спречкат с нас, но остави аз да говоря. Ще се оправим.

- И защо искаш да излизаш през уличката?

Джак имаше отговор на този въпрос. Не искаше никой да види какво може да се наложи да прави. Доста се беше старал да постигне анонимност и щеше да рискува да го наритат по задника, за да я запази.

- Ще се оправим, вярвай ми.

Но разбираше, че насилва късмета си въпреки физическите си умения и способността си да се измъква с приказки от разни ситуации.

Санди запита:

- Джак, да не си забравил кой си? Извади телефона, набери таен номер, който знам, че помниш наизуст, и готово - в пристанището ще пристигне самолетоносач и ще ни спасят.

Джак би се изсмял на този генерален план, но сега мислеше за неизбежния сблъсък.

- Никого няма да викам - отговори той мрачно. - Двамата с теб ще излезем през тази врата и ще си идем в хотела.

- И после?

- После ще измисля друг страхотен план.

- Да. Разбира се.

След минута двамата излязоха на уличката. Оказа се не толкова тъмна, колкото Джак предполагаше - лампите на два стълба работеха, а и по стената на дъсчена сграда - казино, светеха неонови лампи по протежение на тясната уличка.

Завиха към хотела си, но само след няколко крачки от сенките пред тях се появиха двама мъже.

- Господи - прошепна Санди.

Двамата изглеждаха млади и атлетични. Джак реши, че са от някоя местна банда. По ръцете си имаха татуировки - виждаха се, защото двамата носеха потници.

Джак се усмихна и продължи да върви към двамата. Огледа ръцете и кръстовете им за оръжие, но не забеляза нищо такова.

- Добър вечер. Какво можем да направим за вас, господа?

По-високият от двамата отговори с плътен местен акцент:

- Кажете какво толкова ви интересува офис сградата, дето я снимахте днес?

- Не знам за какво говорите. Ние сме туристи.

- Никакви туристи не сте бе. Врете си носовете, където не им е мястото, и това не ни харесва.

Санди каза с разтреперан от страх глас:

- Виж, приятел. Не искаме неприятности.

Зад тях се чу друг глас с местен акцент:

- Но имате неприятности.

Санди се извъртя ужасен. Райън беше чул отварянето на вратата от бара, затова се извърна спокойно и провери дали са същите мъже, които разговаряха с бияча. Сега стана ясно, че ще трябва да се разправя с тях, но се успокояваше, защото онези смятаха, че владеят положението.

Джак знаеше, че може да се възползва от увереността им.

Мъжът с плитките каза:

- Тук сме, за да ви накараме да си идете откъдето сте дошли и повече да не се връщате.

- Няма проблем с това - отговори Санди.

Къдравия се усмихна, а зъбите му блеснаха в уличката.

- Ние не приемаме уверения, бяло момче. Ще ви вкараме в болница, за да помните колко сте сгрешили да идвате тука.

Райън разбра, че Къдравия е водач на групата. Сега той се намираше на ръка разстояние и нямаше оръжие, но Джак трябваше да действа така, сякаш всеки от тях може бързо да извади нещо.

Санди вдигна умолително ръце.

- Напълно излишно, господа. Уверявам ви, че ви разбираме ясно и...

Англичанинът се втурна да бяга. И четиримата го последваха инстинктивно, което отвори възможност за Джак. Един от мъжете с потници мина пред него, Джак го удари рязко с дясната си ръка в челюстта и онзи падна на улицата в несвяст. Другият потник осъзна какво става - спря на две крачки и рязко се завъртя към чернокосия и брадат американец. В същото време посегна за нож в калъфка отзад на кръста си и замахна с другата ръка.

Джак се приближи бързо и получи лек удар по носа. Но преди онзи да измъкне ножа, Джак пристъпи, хвана дясната му ръка, стисна го здраво за китката и я извъртя рязко под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Когато мъжът с потника изкрещя, Джак го ритна по сгъвката на дясното коляно и го просна по гръб до приятеля му да се гърчи в агония.

Другите двама спряха да тичат след Ламонт и се обърнаха, за да помагат на колегите си. Приближиха Райън с ножове в ръка, като крещяха.

Джак приклекна леко. Когато онзи с ниско подстриганата коса доближи и замахна с ножа си, Джак се приведе рязко, извъртя се, блъсна го с гръб и стисна ръката му, която описваше дъга надолу. Изви рязко ръката и я счупи в лакътя, а ножът падна на земята.

Къдравия опита да намушка Райън, но мъжът с футболната тениска се намираше между тях. Джак насочваше ранения мъж, като държеше ръцете му нависоко и го буташе с гръб, за да пречи на нападателя да го прободе. Когато мъжът с плитките прехвърли ножа в другата си ръка, Джак дръпна ръцете на другия, като измъкна едната ръка от рамото му, след което се извъртя и прехвърли онзи във въздуха, за да го стовари върху шефа му. Къдравия трябваше да премине в отбрана. Докато успее да отблъсне от себе си своя подчинен, американецът се нахвърли върху него, изби му ножа и го удари три пъти в лицето.

Мъжът падна по гръб на земята, а Джак продължи да напада - клекна върху него и го удари бързо още няколко пъти.

След като стана ясно, че Къдравия е в безсъзнание, Джак се огледа. Мъжът в черната тениска бягаше, стиснал ръката си. Другият се търкаляше натам-насам, стиснал коляното си с ръка, и ругаеше неразбираемо, а последният мъж лежеше в несвяст по корем.

Джак погледна в другата посока. Санди Ламонт стоеше на десетина метра от него, загледан в касапницата, сред която колегата му стоеше на колене.

Джак стана и тръгна по улицата.

- Да се махаме.

Върнаха се в хотела след двадесет минути. Санди измъкна две малки бутилки ром от минибара и с разтреперана ръка ги наля в чаша. Джак седна в стаята му. Държеше бира, но все още не пиеше от нея.

Санди Ламонт изгледа Райън.

- Кой си ти, по дяволите?

Джак докосна с пръст костта на носа си. Имаше малка драскотина, но без кръв. Кокалчетата на ръцете му също бяха издраскани и охлузени.

По пътя към хотела, прекаран в неудобна тишина, той беше измислил отговор на този въпрос.

- Тайните служби ме обучаваха адски много... Сигурно вече съм половин нинджа - отговори той и сви рамене.

- Много добре. Онези копелета щяха да ни убият - каза Санди.

- Не. Щяха да ни блъскат по главите, но само толкова. Свикнали са да сплашват хората. Сигурно работят за някой наркодилър, перач на пари или сводник. Не са убийци, а задници.

Санди изпи рома на един дъх. Ръцете му още трепереха.

Джак се тревожеше за онова, което следваше.

- Има ли възможност това да остане между нас?

- Какво искаш да кажеш?

- Че предпочитам Хю Кастор да не знае за това.

Санди погледна през прозореца към океана за момент.

- Да. Може би е добра идея. Той ще изкара мен виновен за всичко.

- Защо?

Санди сви рамене.

- Вече ме притиска заради теб.

- Притиска те? Какво искаш да кажеш?

- А! Заради проклетия „Газпром“. Като чуе, че се ровиш да търсиш информация за тях, побеснява.

Джак си спомни как Санди го предупреждаваше да не се захваща с руската корпорация.

- Значи чрез теб говореше Кастор.

- Извинявай, приятел. Заповед от шефа. Но го разбирам. Ние можем да въртим добър бизнес, без да се конфронтираме с руската власт.

- Не надценяваш ли нещата малко? Според мен руската власт е в Кремъл.

Сега, когато говореха за бизнес, Санди се почувства в свои води. Бързо се съвзе.

- Помисли, Джак. „Газпром“ не само е собственост на Кремъл, но е и пряко свързан с банковите сметки на кремълските силоваци. Кастор не позволява да провокираме Кремъл и бих казал, че това се отнася и за фирмата, която го храни.

Райън погледна към морето.

- Според мен Кастор трябва да остави разследването да следва фактите.

- Ако искаш да знаеш истината, Джак, и аз мисля така. Старецът Кастор гледа печалбата и затова ще се захване с всеки руски олигарх, който съди друг руски олигарх, стига Володин и неговите силоваци да не участват.

- Но силоваците участват в доста подмолни неща.

- Според мен той се страхува от Володин и неговите разбойници. Не би си признал, но упоритостта му, изглежда, изчезва, ако фактите сочат към Кремъл.

Джак се ядоса на това, но се радваше, че и Санди изпитва същото

- Няма да споменавам юмручната схватка. Но при едно условие - каза англичанинът.

- Кажи.

- Искам да ме научиш на някои от тези неща.

- Става - прие Райън.