Властта на президента

30.

Джон Кларк мина през метростанция „Оболон“ по синята линия в Киев. Въпреки че часовникът показваше четири и тридесет след обяд, преди пиковия час, тунелите, ескалаторите и влаковете се пълнеха бързо с пътници.

Американецът си проправи път през тълпата, навел глава в стремеж да се слее с околните. Тръгна към перона, без да е сигурен какво точно ще прави, като стигне там, защото инструкциите му изискваха само да стигне до спирка „Оболон“, където да се срещне с Кийт Биксби.

Биксби му се обади преди два часа с молба за спешна среща и определи час и място, и Кларк веднага изхвръкна от апартамента за необходимата поредица от завои, обръщания, произволни таксита, автобуси, влакове на метрото и преминавания през магазини, а дори и през един цигански пазар, където си купи дебело яке менте на „Найки“ и се преоблече, за да промени външния си вид, а собственото си яке за триста долара захвърли пред един бездомник на улицата.

Сега, когато се намираше на определеното място за среща, се надяваше адски силно, че Биксби иска да говори с него за нещо, което не включва екип охрана от Държавния департамент и билет за обратния полет до САЩ.

Когато доближи края на залата, чу тих глас зад себе си:

- Качи се на влака в посока „Иподром“. В последния вагон.

Думите бяха казани на английски език, но със сигурност не с гласа на Биксби. Без да потвърди, че е разбрал указанията, той се сля с тълпата, която идваше срещу него, и отиде от другата страна на залата, след което се качи на влака за „Иподром“, който спря на перона.

Вагонът се оказа почти празен - спирка „Оболон“ беше само третата по линията, но Биксби седеше на последната седалка отзад. Кларк влезе във вагона и се насочи към Биксби и вагонът започна да се пълни с пътници. Кларк отиде отзад и седна до шефа на киевската станция на ЦРУ.

- Хубаво яке - отбеляза Биксби, без да го погледне.

На три метра от тях седяха други хора, но поради шума на влака в тунела никой не можеше да чуе разговора им.

Кларк сложи лакти на коленете си и се наведе напред, като се престори, че чете книжката, която измъкна от джоба си. Главата му се намираше на не повече от тридесет сантиметра от тази на Биксби.

- Какво има?

- Когато си говорихме онзи ден, мислех, че ще ми създаваш главоболия. Сега, трябва да кажа, че сериозно обмислям предложението.

- Продължавай.

Биксби въздъхна продължително.

- Тази сутрин открихме, че вторият след шефа в украинското разузнаване е шпионирал за ФСБ.

Кларк не реагира. Само каза:

- Сигурен ли си?

- Съвсем. При разследване на сигурността украинците открили адрес с електронна поща, който той е използвал да урежда срещи и скривалища за пратки - каза Биксби и изръмжа: - Е, кой работи със скривалища в този век?

- Арестували ли са го?

- Не. Някак си е разбрал и изчезнал. Вероятно вече е в Москва.

- Знае ли достатъчно да компрометира операцията ви?

- Може да се каже - промърмори Биксби. - Той беше главната ми свръзка със СБУ. Разбира се, не знаеше всичко. Не знаеше за нашите тайни агенти тук, нито за повечето от нашите източници, методи или ресурси.

Агентът въздъхна и продължи:

- Но все пак... работихме заедно по някои неща и знае адски много. Длъжен съм да действам с предположението, че ФСБ знае кои са всичките ми хора в посолството, както и много от тайните ни квартири в страната.

- Ох - отвърна Кларк.

- Този удар ни осакатява в най-лошия момент. Изтеглям повечето от хората си за собствената им безопасност и закривам някои от нашите съоръжения и бази в страната.

- Разбирам те добре - призна Кларк.

Влакът спря и шумът от релсите изчезна. Двамата замълчаха, докато край тях минаваха хора и се качваха нови пътници. Биксби оглеждаше лицата и преценяваше поведението им, и едва когато влакът излезе от подземната спирка и шумът на релсите се върна, заговори отново с тих глас:

- Довечера заминавам за Севастопол с един екип. Едно наше място там е компрометирано.

- Място?

- Да. Тайна квартира за разузнаване по прехванати сигнали, което си делим с украински шпиони. Имаме технически екип и комуникационно оборудване колкото камара лайна. Освен това има и малък екип охрана, а и хора от ГБП.

Кларк знаеше, че ГБП означава Група за бойни приложения, или „Делта Форс“. Не се изненада, че са в Севастопол. В края на краищата, там се намираше пристанището на руския Черноморски флот. Съединените щати, естествено, бяха се погрижили да следят района и руския ВМФ.

Биксби каза:

- Много оборудване имаме там, което трябва да се разглоби и откара, а и доста документи за унищожаване и изгаряне. Ще стоя там тридесет и шест до четиридесет и осем часа.

- Севастопол е като буре с барут точно сега.

- Кажи ми нещо, което не знам.

- Аз се ослушвам от известно време - каза Кларк. - Изглежда, Белега стои зад много от гражданските размирици тук, в Киев.

- И аз чувам същите слухове.

- Какво да правим тук, докато те няма?

За първи път Биксби наруши прикритието си, макар и съвсем малко. Никой не забеляза как той погледна към мъжа от лявата си страна.

- Какво да правите? Точно сега съм съгласен на всичко. Вие сте ми очите и ушите в Киев, докато Ленгли не ми пратят свежа кръв, но дотогава ще мине най-малко една седмица.

Кларк обърна страницата на книгата си.

- Шестима сме. С мен. Един говори украински, а трима -руски.

- Е, не съм те канил. Но щом си тук, защо не наглеждаш Глеб? Той е в грандхотел „Фермонт“. Копелето си е наело целия последен етаж. Чувам от един, който работи в хотела, че Глеб се среща по цял ден с всякакви типове. Не са от ФСБ, или поне не са ни познати.

Биксби бръкна по-дълбоко в джобовете си и се приведе още малко към Кларк.

- Ще се чувствам малко по-спокоен, като знам, че няколко чифта обучени очи го наглеждат и следят тази част от историята тук, в Киев.

- Смятай го за сторено.

- Съжалявам, че преди се държах като задник.

- Не беше така. Ти правеше необходимото да запазиш в тайна операциите си.

Биксби се усмихна мрачно.

- Да, ама виж колко добре стана.

Влакът пристигна на следващата спирка. Биксби стана и каза:

- До скоро.

- Ще държа връзка - отвърна Кларк.

Биксби изчезна в тълпата, в посока към станция „Тарас Шевченко“. Без да гледа, Кларк сложи ръка на седалката до себе си и стисна в юмрук малко сгънато листче. Пъхна го в джоба си, без да се съмнява, че на него е написан номерът на криптиран телефон, на който да говори с Биксби.

Кларк се облегна на седалката, замислен над идеята да премести част от групата си в грандхотел „Фермонт“.