Властта на президента

35.

Джак Райън-младши прекара целия ден в кабинета си в „Кастор и Бойл“, за да подготвя нова база данни в програмата „Аналистс Ноутбук“. Досието за новата задача описваше кражба на средства от норвежка фирма за превози, закупила кораби от руска фирма, но получила стари ръждиви трюмове. Не само че случаят изглеждаше ясен и безинтересен, но и общата стойност възлизаше на суми, многократно по-ниски от тези в случая Голбрайт - „Газпром“. Джак се отегчи към обяд, а в два вече поглеждаше към мисловната карта за „Газпром“, която направи с програмата „Аналистс Ноутбук“ предишната седмица.

Телефонът му звънна и той посегна към него автоматично.

- Райън.

- Здрасти, Джак. Прекъсвам ли нещо?

Райън се изненада, че се обажда баща му.

- Здравей, тате! Няма нищо. Само се занимавам с руснаците.

- Аз също.

- Да, чух - отговори Джак. - Дан откри ли кой е отровил Головко?

- Да, но случаят е от онези, които дават повече въпроси, отколкото отговори.

Джак-младши се загледа в картата - приличаше на рисунка на разноцветни спагети в купа.

- Ясно.

- Майка ти каза, че си се обаждал онази вечер. Извинявай, че не можахме да се чуем.

- Няма нищо. Знам, че тичаш насам-натам и се занимаваш със Сергей и Украйна. Надявам се, че сте добре там.

- Добре сме. Отново сме в резиденцията и всичко е както преди. Махнаха тоалетната от банята в хола. Невероятно, нали?

- Не може да бъде. Виж, тате, извинявай, че не се обаждам напоследък. Много съм зает в работата.

- Няма нищо, приятел. И аз съм доста зает.

Младият Райън се засмя.

- И как е животът?

- Добре.

- Супер е в Лондон, нали?

Джак долови вълнение в гласа на баща си - изглежда, съпреживяваше и си припомняше своето време тук отпреди толкова много години.

- Да - измърмори без ентусиазъм Джак.

Настъпи тишина. След това баща му каза:

- Наистина е супер, нали?

- Мисля, че все още не съм свикнал.

- Нещо не е ли наред? Има ли проблем?

- Не, тате. Всичко е наред.

Баща му отново замълча.

- Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

- Разбира се. И ще го направя. Но всичко е наред. Просто работата ми е изнурителна.

- Добре - отговори баща му и остави темата, въпреки че долавяше напрежението в гласа на сина си.

- Чудя се дали нямаш време да ми направиш една услуга - запита той.

Този път Джак-младши се ободри.

- Казвай. Ще е добре да се позанимая с нещо друго.

- Помниш Базил Чарлстън, нали?

- Разбира се. Много време мина оттогава. Сигурно е над осемдесетгодишен вече.

В това е проблемът. Имам няколко въпроса към него и бих искал да говорим лично, но имам странното усещане, че няма да ме чува по телефона. Последния път, когато си говорихме, едва се разбрахме.

- Още ли живее в Белгрейвия?

- Да.

- Ще се отбия, изобщо не е далече. Какво да го питам?

- Преди тридесетина години в Европа имаше серия убийства. Някои хора смятаха тогава, че са дело на агент на КГБ с псевдоним „Зенит“. Открихме непотвърдени данни от старо досие, от които излиза, че Зенит и Роман Таланов са едно и също лице.

- Мамка му - отговори по-младият Райън.

- Така мисля и аз, но не искам да избързвам. Трябва да науча повече по този въпрос. Както и да е, от досиетата с убийствата от Зенит излезе кодова дума „Бедрок“. Не знаем дали има връзка с някой човек, място или операция. Бихме искали да разберем какво точно е „Бедрок“. И ако някой помни, то това е сър Базил.

По-възрастният Райън обясни, че според него Чарлстън е написал на ръка думата „Бедрок“ в досието, и че ще накара секретарката си веднага да прати на Джак младши документа по електронната поща.

- Но това е секретна информация. Какво ще го накара да говори с мен?

- Не е проблем за Базил да говори с теб - каза баща му. -Той знае, че си работил за Гери.

Джак-младши знаеше, че телефонният разговор между него и баща му е сигурен и че и баща му знае това. И все пак президентът не говореше много завоалирано. Щом Чарлстън знае, че младият Райън е „работил за Гери“, то е ясно, че знае и за Колежа. А това изненада Джак.

- Наистина ли?

- Абсолютно. Знае, че си бил там аналитик и с какво се занимава Гери.

- Добре. Следващ въпрос. Тази работа се е случила, когато живеехме във Великобритания?

- Да, точно тогава. Добре си спомням. Ти беше в пелени.

- Не се обиждай, тате, но това е било преди много време. Смяташ ли, че Базил ще си спомни нещо за този случай, особено след като никъде другаде не пише за Бедрок?

- Джак, ти знаеш по-добре от повечето хора, че не всяка важна операция се записва за поколенията. Ако Бедрок е достатъчно важно, за да не се записва на хартия, смятам, че Базил ще знае всичко за него.

- Прав си. Ще го питам. Смяташ ли наистина, че има вероятност този Таланов да е участвал?

- Не знам. Научил съм се да не разчитам прекалено много на една-единствена информация. Необходимо ми е повече, за да се убедя.

- Но си достатъчно любопитен, за да ме караш да проследя за Бедрок.

- Да - отговори президентът, след което се сепна. - Да проследиш? Чакай. Казах само да поговориш с Базил. Не искам да правиш нищо друго.

- Ясно - отговори младият Райън.

- И така, какво става в работата?

- Затънал съм до гуша със сенчести руснаци. Измъкват с измама от клиентите си цели богатства, бизнес и интелектуална собственост. Лъжат нагло и се възползват от съдебната система, за да крадат и сплашват.

- Толкова зле ли е?

- Не е за вярване - отвърна Джак. - Но какво ти говоря? Нали ти сам мереше сили с КГБ.

Президентът Райън отговори:

- Вярно. Е, поне работата харесва ли ти?

По-младият Райън въздъхна.

- Отчайващо е. Прекарах последните години с мисълта за правосъдие. За проследяване на лошите, за да ги спра. А сега следя лошите, но мога да се надявам само, че някой съд, който няма кой знае какви права над лошите, ще заповяда конфискацията на някакви активи, която обаче най-вероятно няма да се случи.

- Правосъдието е бавно.

- В този случай е неподвижно. Моят шеф Хю Кастор очевидно се страхува да обвини в корупция някой от кремълските силоваци. Разбирам, че не желае да се занимава със съдилищата там или пък властите да тормозят хората му, но прекалено лесно се отказваме да накажем престъпниците. И си мисля какво бих направил на някои от тези безполезни копелета, за да ги накарам да се променят. Ако Динг, Джон, Сам и Доминик бяха тук, със сигурност нямаше да чета стари договори за прехвърляне на собственост.

- Разбирам. Имаше няколко случая в кариерата ми на аналитик, когато смятах, че съм подготвил всичко, но се оказваше, че шефовете над мен не предприемат нищо сериозно. Не са много нещата, които сломяват духа така - каза президентът. - Ще ти изпратя документа, който искам да покажеш на Базил. Този документ и онова, което вече ти казах, мисля, че ще е достатъчно, за да раздвижи паметта му. Няма да говоря повече, защото е дълга история, а дори и аз не си спомням подробностите.

- Няма проблем. Ще говоря с Базил и ще ти предам какво ми е казал той. Май ще е забавно.

Джак-старши се засмя.

- Не обещавам повече развлечение от това да прекараш няколко минути в разговор с осемдесетгодишен старец, но все е нещо.

- Наистина е нещо, тате. Знаеш, че обичам историите от старите времена.

Президентът отговори мрачно:

- Не и този разказ, сине. Той завърши с много нещастен край.