Властта на президента

48. Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън отново се намираше в разкошния офис на генералния директор на МИ-6 сър Базил Чарлстън. Наближаваше краят на работното време в деня, след като Джак се обади на Дейвид Пенрайт в Цуг, за да му каже, че ЦРУ не са успели да намерят алтернативен мотив за убийството на Тобиас Габлер. Райън смяташе, че днес Базил е говорил лично с директора на ЦРУ, съдията Артър Мур, защото Гриър спомена, че ЦРУ ще искат официално от него да позволи източникът в швейцарската банка да работи и за американците.

Сега Джак седеше в офиса на Базил и като човек за връзка с ЦРУ смяташе, че ще разбере доколко Щатите ще могат да работят с човека от „Рицман Приватбанкирс“.

- Е - каза Чарлстън. - Разговарях с твоите директори в Ленгли и те доста настояват за по-голямо участие в ситуацията в Швейцария. Аз се съгласих.

Преди Райън да успее да отговори, Базил продължи:

- Нашият агент в „Рицман Приватбанкирс“ е с кодово име „Утринна звезда“. Той е от изпълнителните директори на банката, което му дава достъп до много обширна информация за сметките и за клиентите.

Райън си помисли, че го чака интересен ден.

Базил му каза същото, което той вече знаеше от Пенрайт отпреди няколко дни - изглежда, КГБ е донякъде безразсъдна дързост търсят голяма сума откраднати пари, които се намират в номерирана сметка в тази банка.

След като чу описанието на ситуацията, Джак каза:

- Допускам, че ЦРУ са ви предложили нещо в замяна за тази награда.

Чарлстън вдигна вежди учудено.

- Не ти ли казаха?

- Какво да ми кажат? - попита Джак.

- Предложиха теб.

- Мен ли?

- Да. Ще те изпратим веднага за Швейцария.

Райън се поизправи на стола си.

- И какво точно ще правя там?

- Бихме искали да идеш в Цуг в помощ на Пенрайт. Той ще получи още информация за сметки от източника в банката: номера на влогове, информация за преводи, за доверителни фондове и обществени фондации, използвани за създаване на корпорациите паравани, които са свързани с онази голяма сметка. Очевидно тази информация трябва да се проучи много внимателно, но аз се съгласих с присъствието там на представител на ЦРУ, за да може да изпращаш всичко от интерес за Ленгли в мига, в който и ние го получим. ЦРУ от своя страна ще помагат с ползването на разузнавателната информация.

- Всичко се развива твърде бързо - отбеляза Джак.

- Така е. Ситуацията е доста непостоянна.

- Непостоянна в смисъл, че вашият източник може да не изкара дълго време на поста си?

- За съжаление, така е, въпреки че задачата на Дейвид е да го пази.

- Откога работите с Утринна звезда?

- Той дойде при нас в деня след като хората от КГБ седнали в кабинета му и го заплашвали.

- Дошъл е доброволно?

- Да. Не му харесва, че банката му работи за руснаците, а личните заплахи, така да се каже, прелели чашата и той премина на страната на противника.

- Значи е съвсем нов и изобщо не сте го използвали.

- От него сме получили само списъка с клиенти и служители, който вече споделихме с вас. Както казах, той ще даде още документация за сметката. Надяваме се, че ще успеем някак да го предпазим от онова, което става, за да го използваме и занапред. Но сега той се нуждае от помощта ни.

Базил сложи ръка на коляното на Джак.

- Ще идеш ли?

Джак не отговори веднага. Вместо това погледна през прозореца към река Темза.

Чарлстън забеляза колебанието му.

- Знам, че не си банкер.

- Не е това. Просто не съм оперативен служител.

- Джак, ти се представи отлично в Рим, а миналата година, когато се разправи със северноирландските терористи, си беше направо брилянтен. Може и да си аналитик, но си повече от способен. Освен това там ще си в тайната ни квартира. Аз самият не съм я виждал, но съм сигурен, че е доста сигурна и удобна.

Джак знаеше, че ще се съгласи. Винаги се съгласяваше.

- Кога тръгвам?

- Бих искал да те закарат до вас още сега, за да си вземеш багаж - каза Чарлстън.

- Но... Кети. Трябва да говоря с нея.

Сър Базил изстена.

- Да, разбира се. Извини ме. Свикнал съм да командвам оператори като Пенрайт. Те са готови да тръгват навсякъде само като щракнеш с пръсти.

- Аз не съм така, Базил. Аз съм екипен играч, но и вкъщи имам екип.

Чарлстън кимна.

- Разбира се. В такъв случай ще те изпратим утре. Поговори с лейди Каролайн тази вечер и утре сутринта ела с чантата.

Джак знаеше, че след като му заповядват да дойде утре с чанта, значи тази вечер няма да иска позволение от Кети.

Господин и госпожа Райън се срещнаха на гара „Виктория“ и взеха влака в 6,10 за Чатъм. Джак не спомена предстоящото пътуване до Швейцария дори когато Кети го попита как е минал денят му, и се чудеше дали тя няма да му се сърди за това, когато се приберат. Но знаеше, че влакът не е място, където може да разказва на жена си, че МИ-6 и ЦРУ го изпращат на тайна мисия.

По пътя към дома от гарата Джак предложи да спрат в китайски ресторант и да вземат храна за къщи. Кети хареса идеята - днес беше прекарала няколко часа пред операционната маса и мисълта, че ще се прибере и ще седне пред вече приготвена храна, подобри много настроението й.

Разбира се, Джак планираше точно това.

Вечеряха и играха с децата и едва след като Сали и Джак-младши заспаха дълбоко, Джак помоли Кети да седне на дивана в хола.

Кети видя двете чаши червено вино на масичката за кафе и веднага застана нащрек.

- Къде отиваш и за колко време?

- Ами...

- Разбирам, не можеш да ми кажеш. Но за колко време?

- Скъпа, не знам. Но за няколко дни поне.

Кети седна и Джак забеляза промяната в нея. Можеше да бъде игрива, любяща, покровителствена. Но станеха ли нещата сериозни, Кети превключваше и ставаше делова, почти безстрастна. Джак знаеше, че това се дължи на работата й като хирург. Тя можеше да се дистанцира от проблема, за да го реши или поне да опита.

- Кога тръгваш? - запита тя.

- Малко спешно е. Иска ми се да ти кажа повече, но...

- Тръгваш утре? Просто така?

Понякога Джак се питаше дали Кети не четеше мисли. Той не познаваше друг с такава интуиция.

- Да. Гриър и Чарлстън ме изпращат.

Тя вдигна учудена вежди.

- ЦРУ и Сикрет Интелиджънс Сървис заедно? Опасно ли ще бъде?

- Не. Никак.

- Последния път, когато замина за няколко дни, ми каза същото. Като се върна, призна, че сметките ти са излезли криви. Забравил ли си, а и Гриър и Чарлстън забравили ли са, че в длъжностната ти характеристика пише аналитик?

- Такъв съм. Отивам в къща в приятелска западна страна и там ще преглеждам отчети.

- И не може да го правиш от Сенчъри Хаус?

Джак сви рамене, защото не знаеше как да отговори. След момент каза:

- Това е спешно. Трябва ни човек на място, за да преглежда информацията, да я оценява и да я изпраща до Ленгли и до Лондон.

- И защо са толкова припрени?

Джак разбираше всичко по погледа на Кети. Тя вече знаеше повече, отколкото той искаше да каже, и търсеше още информация.

От нея можеше да излезе адски добър шпионин.

- Всичко ще бъде наред - каза той. - Трябва да замина, но обещавам, че няма да стоя и една минута повече от необходимото.

Той я целуна и след малко тя отговори на целувката му.

Джак се извини многословно, но трябваше да се качи в кабинета си на горния етаж, за да се обади до Швейцария. Отново я целуна и я остави седнала на дивана.

Кети остана сама с виното. Не се чувстваше щастлива. Въпреки че съпругът й можеше да се справя в опасни ситуации, той не беше обучаван от ЦРУ в уменията, необходими на оперативните служители.

Тя знаеше, че той ще положи всички усилия, за да се върне при семейството си, но сякаш не можеше да се отърве от опасностите там, навън.

И освен всичко останало, Кети Райън просто не разбираше как така Джак - съпруг, баща, историк и кабинетен аналитик - се беше превърнал в шпионин.