Властта на президента

85.

Затревената хеликоптерна стоянка при Съвместния оперативен център в северния край на киевското международно летище „Бориспил“ се оживи в един часа през нощта.

Носещите винтове на два хеликоптера МН-6 „Литъл Бърд“ вече се въртяха, а „Черен вълк две-шест“, хеликоптерът „Кайова Уориър“ на Конуей и Пейдж, преминал предполетна подготовка, чакаше пилотите, които все още се намираха в оперативния център за последни инструкции.

Динг Чавес и Сам Дрискол знаеха какво е да седиш от външната страна на летящ хеликоптер. Но не и Доминик Карузо, който освен това нямаше и особено желание за такова преживяване.

Видя малката пейчица, захваната с болтове отстрани на хеликоптера „Кайова“, и осъзна, че от него се иска да седне именно там. А като разгледа късото ограничително стоманено въже, което трябваше да закачи за бронежилетката си, за да не падне и да се пребие, си каза: „Майната ви, това няма да стане“.

- Имам по-добра идея - каза той на Динг. - Ще взема автобус и ще ви настигна, а?

Динг го потупа по раницата.

- Пич, отдавна съм се научил на един номер. Закопчавам се и си казвам, че съм пред голям телевизор със страхотна саунд система и гледам страхотен филм.

- И върши ли работа? - усъмни се Карузо.

Чавес сви рамене небрежно.

- Вършеше работа, когато бях млад и тъп.

Намигна му и продължи:

- Опитай.

Докато тримата мъже се завързваха, от сградата на Съвместния команден център излязоха двама души в тъмни униформи и бронежилетки. От автоматите на раменете им ставаше очевидно, че са оператори от „Делта Форс“.

Единият погледна хеликоптера.

- Изтеглихме късата сламка и значи ще трябва да седнем от другата страна на тая лайняна барака.

Стисна ръце с Дин, Доминик и Сам, а колегата му го последва.

- Кои сте вие, момчета? - запита единият от новодошлите.

Динг се усмихна:

- Вероятно сте свикнали на вас да задават този въпрос.

- Не ми отговори на въпроса.

- Ти отговаряш ли на този въпрос?

Мъжът поклати глава

- Не.

- Е - отвърна Динг. - Така е.

Очевидно операторите от „Делта Форс“ сметнаха, че Динг и хората му са от поделението на ЦРУ за специални дейности, каквито Кларк и Чавес бяха преди. Чавес не се постара да разсее тази идея, а и знаеше от Кларк, че Мидас е съгласен хората му да не знаят нищо повече за тях.

Преди бойците от „Делта“ да идат от другата страна на хеликоптера, дойдоха Конуей и Пейдж и се представиха на всички, които щяха да возят за тази операция.

- Излитаме в посока югоизток, за да се отдалечим от града - обясни Конуей. - Ще летим зад двата МН-6. Поемаме по река Днепър, а после тръгваме на север, спускаме се ниско и тръгваме право за Киев. Този маршрут е петдесет километра до целта. Ще правим всичко възможно да не разбере никой къде сме, къде отиваме и каква е целта ни. Значи този шибан полет ще е адски нисък и адски бърз. Искам да знаете, момчета, че хич няма да е гладко. Ако видите мост или далекопроводни линии, значи най-вероятно и аз съм ги видял, така че не откачайте.

Петимата мъже кимнаха мълчаливо. Но в кимането на Доминик Карузо си личеше най-силно съмнение.

Конуей продължи:

- Както казах, ще следваме „Малките птици“, но аз не съм нощен преследвач като тях, а и хеликоптерът не е като техните и няма някои възможности, с които да пази мъжете отстрани на бордовете им да не се насерат и да не си изповръщат дажбите, а това значи, че те ще са по-добре от вас, пък и да си призная, това ще ми е за първи път.

Карузо вече позеленяваше при мисълта за онова, което предстои.

Динг отговори:

- Не се тревожи за нас. Ние ще сме вързани. Ако не фраснеш хеликоптера в някоя стена или в земята, ние ще сме си окей.

Конуей кимна.

- Когато стигнем, момчетата на другите хеликоптери ще се спуснат по въжета до изходите по покрива и хеликоптерите им ще се махнат от пътя ни. Аз ще кацна на покрива и искам веднага да се откачите от мен. Излитам и се връщам над реката, където ще чакам да се обадите да дойда и да ви взема.

- Добре звучи - отвърна Динг.

Поговориха още минута-две за вероятността да си тръгнат с пленник, както и за евентуално евакуиране на ранени. Динг не мислеше, че има голяма вероятност човек да се измъкне от покрива на хотела, без да го прострелят, и остана с впечатление, че един ранен американец има по-добър шанс да оцелее, ако просто изчака украинската линейка.

Постара се да изтласка тези мисли от главата си, каза си, че ще е най-добре да не го прострелват и не трябва да позволява да прострелят някой от неговите приятели, след което седна на тясната пейка.

Пет минути след това хеликоптерът „Кайова Уориър“ се издигна във въздуха и полетя ниско през летището. Скоро се изкачи в нощното небе след хеликоптерите МН-6 на няколкостотин метра напред.

За Доминик първите няколко минути се оказаха не чак толкова лоши, колкото той се опасяваше. Тапите в ушите намаляваха шума от носещия винт, а и тъй като седеше притиснат между Сам и Динг, не се люлееше особено силно. Освен това носеше доста облекло и оборудване, каска от кевлар и очила, но пък имаше чувството, че бузите му ще се втвърдят от студ.

Тъкмо реши, че полетът няма да е чак толкова страшен, когато хеликоптерът рязко и силно подскочи. Доминик фрасна с каската си Сам, а Динг блъсна своята в тази на Доминик.

Стрелнаха се толкова ниско над няколко високоволтови жици в открито поле, че Доминик се уплаши, че ще ги докосне с краката си.

След това се спуснаха право надолу, до пет-шест метра над земята. Дом усети как прешлените в гръбнака му се притискат един към друг и стомахът му се обръща.

Наведе се и погледна напред, при което сърцето му се сви. Между него и реката имаше още жици и хълмчета.

Мамка му.

Карузо се почувства сякаш отново и отново преживява ужасяваща самолетна катастрофа. Малкият хеликоптер се издигна бързо на петдесетина метра, за да прехвърли някакви жици, къщи и хълмове, след което се хвърли надолу с носа напред и ускори. Въпреки коланите, които го държаха върху тясната пейка, Доминик се почувства безтегловен, краката му се вдигнаха нагоре и той стисна здраво автомата към тялото си, за да задържи него и ръцете си на място.

След това безтегловността изчезна и той увисна на ремъците, а гърбът му опря силно в облегалката, когато хеликоптерът изравни и се понесе толкова ниско над земята, че когато Доминик отвори очи, видя, че покривите на къщите са на нивото на очите му, а дърветата се издигат над хеликоптера.

Остана напълно убеден, че пилотът е луд и иска да му докара сърдечен удар.

Хеликоптерът прелетя над нещо като открит рудник посред гората. Имаше достатъчно светлина и той забеляза пирамиди чакъл наоколо.

Без предупреждение хеликоптерът се завъртя около оста си - опашката му се понесе рязко настрани и тримата мъже от страната на Доминик отхвръкнаха надясно. В продължение на стотина метра, или поне така се стори на Доминик, машината летеше напред с тях, след което забави и тръгна правилно.

Тази внезапна промяна на посоката разтърси, раздруса и обърка мъжете на пейката. Доминик погледна надясно в момента, когато Сам Дрискол, наведен леко напред, повърна бурно в нощта.

Карузо се отдръпна. Знаеше, че ако Сам му наповръща обувките, едва ли ще му причини най-голямата неприятност тази вечер, но въпреки това вдигна крака напред, за да се предпази.

Когато Сам приключи с повръщането, пусна автомата си и обърса ръката и брадата си с опакото на дланта. Обърна се към Доминик, забеляза, че той е видял всичко, и вдигна рамене леко, сякаш не е станало кой знае какво.

Хеликоптерът отново падна рязко след поредния хълм и този път Доминик повърна.

Мичман Ерик Конуей полетя бързо десет метра над студената вода на река Днепър, като очите му се местеха бързо между двата хеликоптера, които следваше към целта, водата и корабите по нея, и различните прибори, от които разбираше колко разстояние остава до следващата попътна точка и какво е състоянието на всички системи на машината.

Напред се появи мачтата на един кораб и пилотът дръпна рязко лоста, за да я избегне. Знаеше, че така подхвърля мъжете отвън, но точно сега не можеше да мисли за маловажни неща като комфорта на своите пътници.

Не след дълго забеляза хотел „Фермонт“ напред и отляво - той беше най-високата постройка от западната страна на река Днепър. Пилотът на водещия хеликоптер „Литъл Бърд“ обяви по радиото:

- Една минута.

Пейдж отговори, че радарът не го предупреждава за наближаващи врагове.

Конуей видя как двата малки черни хеликоптера се издигат над водата и забави скоростта, след което направи бърз кръг около покрива на хотела. Видя пламъци от стрелба от покрива, последвани незабавно от дулни пламъци от двата хеликоптера.

Отклони се от реката и вдигна носа на хеликоптера, за да намали скоростта.

- Обстрелват ни от покрива и от балкона от Южната страна - обадиха се по радиото.

Конуей забави още, когато стигна на нивото на покрива. Сега чуваше как момчетата от „Делта Форс“ от дясната страна на хеликоптера стрелят по близки цели. Само след няколко секунди тези цели бяха поразени и по команда на един от пилотите на другите хеликоптери двете машини се снижиха над покрива. Конуей продължи да наблюдава мултифункционалния си дисплей и да се оглежда наоколо и забеляза как по въжетата от хеликоптерите се спускат мъже.

След още няколко секунди на покрива имаше десет души, които тръгнаха към стълбището, а двата хеликоптера МН-6 се издигнаха в небето. Без да се бави, Конуей застана на позиция, за да слязат неговите пасажери.

На покрива имаше достатъчно място за три хеликоптера. Двата големи „Еврокоптер“ се намираха на площадки, но до тях имаше достатъчно място за кацане.

Конуей се приближи възможно най-бързо и докато наблюдаваше лопатите на винтовете по време на спускането, Пейдж се наведе през отворената врата, за да брои разстоянието до покрива в метри.

- Пет, четири, три, два... един...

Хеликоптерът докосна покрива и Пейдж се обърна и извика на мъжете от неговата страна на машината:

- Тръгвай!

Конуей се обърна, за да каже същото на хората от „Делта“, но те вече тичаха бързо към стълбището, за да се наредят до колегите си, слезли по въжетата от предните два хеликоптера.

Мъжете от страната на Пейдж слязоха бързо от пейката и той каза на Конуей, че е чисто. Хеликоптерът се издигна в нощта и зави на юг, за да избегне двата МН-6, които вече заемаха позиции на север.