Властта на президента

66. В наши дни

Джак Райън-младши и Виктор Оксли стигнаха в Лондон малко преди пет следобед. Разбира се, Райън не се върна в апартамента си. Вместо това нае стая в един мотел на улица „Уелсли Роуд“ в Кройдън. Оксли го препоръча, като обясни, че от време на време ходи в Лондон и винаги отсяда там, и увери Райън, че мотелът е встрани от пътя и е подходящ за случаите, когато не искаш да ти задават въпроси, а както изтъкна англичанинът, техният случай изисква точно това.

По пътя се отбиха на едно място. Отегчен от досадното мърморене на Оксли, Джак спря на паркинга на един супермаркет, извади няколко банкноти от портфейла си и ги подаде на бившия шпионин. Оксли се шмугна вътре и се върна след десетина минути с две пазарски чанти.

Излязоха отново на пътя за мотела и чак тогава Джак разбра, че Оксли е купил шише ирландско уиски, литър кола и две големи бутилки бира. А за храна - само няколко кексчета и една пръчка салам, която се стори на Райън толкова стара, колкото самия Оксли.

Както подозираше от описанието на англичанина, Джак откри, че мотелът е пълна дупка. Боята по мухлясалите стени се лющеше, по килима се виждаха прогорени места, но всяка стая имаше собствен гараж за един автомобил, определено с единствената цел да скриват колите на гостите на хотела.

Вкараха колата в посочения им гараж, затвориха вратата и тогава Джак и Виктор измъкнаха руския мафиот от багажника на мерцедеса. Виктор рязко дръпна сакото на руснака върху главата му, за да не вижда. След това го помъкнаха по стълбите от гаража за хотелската стая.

Банята се оказа малка и мръсна, но пък ставаше за складиране на руски бандит за няколко минути. Край стените минаваха открити тръби и опитният Оксли завърза ръцете на мъжа високо зад гърба му така, че да не може да се мръдне на повече от сантиметър, без да си причини невероятни болки в раменете. След това Оксли взе една възглавница с подозрително на вид петно от леглото, махна й калъфката и я надяна на главата на руснака.

Затвориха руснака вътре и след това Джак пусна телевизора в спалнята. Той и петдесет и девет годишният англичанин излязоха на малък балкон, който гледаше към натоварена магистрала с шест платна.

Оксли се ядосваше, че тук няма дори и една стъклена чаша, но се справи, като отпи продължително от бутилката с кола, а после я напълни догоре с ирландско уиски. Седнаха на евтините алуминиеви столове на балкона и Джак с огромно търпение издържа няколко минути да гледа как Оксли пие и се храни, защото се надяваше, че колкото по-сит и нахранен е бившият шпионин, толкова повече ще иска да говори.

Накрая каза:

- Добре, Оксли. Искам да разпитаме онзи задник в банята, но първо искам отговори от теб. Приказва ли ти се?

Белобрадият англичанин изглеждаше спокоен - определено уискито и колата имаха връзка в случая. Оксли сви рамене и отговори:

- Първо, започни да ми викаш Окс. Второ, знай това. Предпочитам изобщо да не говоря с теб, но не ми се ще въоръжени руски бандити да ме гонят до края на дните ми и затова искам да работим заедно, за да оправим нещата. И все пак има неща, които мога да кажа, но други ще занеса в гроба.

Джак отвори бутилка бира и отпи.

- Добре. Да започнем с нещо лесно. Кога се върна от Русия?

След малко Оксли отговори:

- Върнах се от родината преди около двадесет години.

- И какво прави през последните двадесет години? Можеш ли да говориш за това?

- Обикалям. Тук-там. И предимно получавам държавни помощи.

- Безработен ли си?

- Често, момче. Правя каквото мога - отговори англичанинът и сви рамене. - И нищо повече.

Сега той зададе въпрос:

- А как така синът на проклетия американски президент знае за мен?

- Баща ми искаше информация за Бедрок и каза, че сър Базил Чарлстън сигурно знае. И тъй като съм тук, отидох да го питам. Базил каза, че ти си Бедрок. Оттам те намерих, чрез контакти от САС.

- Добрият стар Базил.

- Той мисли, че искаш да го убиеш.

Оксли го изгледа косо.

- Така мисли, а?

След това се засмя и продължи:

- Не. Чарлстън не участваше в мръсните номера, с които се занимавах. Старият Базил не ми е правил никакви услуги, но не мога да кажа, че е лош.

- Той ми каза, че си работил зад „желязната завеса“. Че се вписваш там като местен.

- Майка ми е от Омск, в Сибир. Избягала с родителите си през Берлин още преди стената. Запознала се с офицер от английската армия и отишли във Великобритания. Установили се в Портсмут. Татко ми станал рибар и не се прибираше много често. Майка ми се включи в местната общност на руски емигранти и докато растях, вкъщи говорехме повече руски, отколкото английски.

Оксли отпи от бутилката.

- И защо баща ти се интересува от толкова стара история като Бедрок?

Джак носеше фотокопираната страница от доклада на швейцарската полиция. Извади я от якето си и му я подаде.

Оксли разгледа страницата и бръкна в джоба си, за да търси очилата си за четене. Сложи си ги и отново се загледа в страницата.

- Това е на немски, по дяволите.

- Да. Но кодовото ти име е тук, писано с молив и изтрито. До доклад от швейцарската полиция за човек, задържан за взривяването на ресторант в Роткройц, Швейцария.

Оксли кимна много бавно, почти незабележимо.

- Значи си спомняш.

Оксли се загледа в пространството, сякаш за да си спомни някакъв момент от далечното минало.

- Имах заповед да проверя слух на изток за убиец, когото КГБ наричаха Зенит.

Джак се запита дали Базил е скрил истината за участието на Бедрок в случая със Зенит, или просто е забравил.

- Зенит е бил в Западна Европа. Защо ти си отишъл на изток? - запита Райън.

- Първите слухове за Зенит дойдоха от Чехословакия. Намерили двама техни следователи, които работили по случай в Прага, да плават по лице в река Вълтава. Един руснак, който живеел в хотел някъде там, изчезнал много бързо, без да си плати сметката. При претърсването на стаята намерили малко багаж. Книжка с шифър на КГБ и някакви писаници отвътре на корицата. Чехите успели да разгадаят достатъчно и разчели думата „Зенит“. Не се знае дали това е руското кодово име на собственика на книжката, но то остана. Чехите отишли в КГБ, но руснаците отговорили, че не знаят нищо за човек на име Зенит, и не признали техни хора да са работили в Прага.

- Да. Е, КГБ доста са лъгали - каза Джак.

Вярно е - отвърна Оксли. - И съм сигурен, че полицаите oт Прага са мислели така, но изведнъж малките улички около Вацлавския площад започнали много да приличат на място за конференции на КГБ. В града се изсипали руски шпиони - и всичките, за да търсят този Зенит.

- И Великобритания е научила това от източник в Прага ли?

- МИ-5 научиха. Не ме питай как. Но преди всичко да приключи, онзи убил още два пъти в Чехословакия и четирима мъже в Унгария.

- Все полицаи ли?

- Не. В Будапеща убил служители на Унгарската Национална банка и един контрабандист.

- Контрабандист ли? - запита Джак.

- На хора. Помагал на други да бягат през границата. В онези години това се случваше често в Унгария - отговори Оксли. - Както и да е, от нашето разузнаване останаха с впечатление, че Зенит не е от КГБ. А някакъв самостоятелен тип. КГБ смятаха, че е бивш служител на ГРУ, който сега работи зa западна сила. Разтревожихме се, че може да ни обвинят за неговите действия.

- И защо Великобритания може да бъде обвинена в такова нещо?

- Защото имахме свой агент зад „желязната завеса“ за подобни задачи - отговори Оксли с тих дрезгав смях.

Джак вдигна вежди учуден. Нещата придобиваха смисъл.

-Ти?

- Може и да не си толкова глупав, колкото те мислих.

След като поигра с очилата си, като ги местеше бавно с пръсти, продължи:

- Да. Аз се намирах в Прага, когато Зенит свърши онази работа. Там присъствах като руснак и естествено, чехите ме разпитаха. Измъкнах се с приказки, но когато убийствата продължиха в Унгария, някоя от по-тъмните крушки в Лондон решила, че може да ме свържат с тези престъпления. Зенит можеше да навреди на отношенията точно когато се надявахме на размразяване. Това се случи в най-горещата оръжейна надпревара, но на нас посоката на нещата ни харесваше. Полша вървеше към демокрация, Рейгън и Тачър държаха Съветския съюз за топките. Имаше още много битки за водене, но новият век започваше. А Зенит объркваше плановете.

- Значи са те изпратили да убиеш Зенит, за да не могат КГБ да винят Запада за това, че някакъв неуправляем убиец обикаля и избива всички?

- Точно така.

- И какво стана?

- Не можах да го намеря. И КГБ не можаха.

- А защо отиде в Швейцария?

- Следях едни от КГБ в Будапеща, които също търсеха Зенит. Надявах се да ме отведат до него. Доста се изненадах, когато заминаха на запад, в Цуг, за да ходят в някаква банка.

- И там също започнали да мрат хора.

- Да.

- Зенит ли ги уби?

Оксли сви рамене бавно и уморено и продължително издиша през носа си. Загледа се в колите, които минаваха по пътя под балкона.

- Зависи на кого вярваш.

Райън го погледна.

- Може да ме мислиш за луд, но точно сега вярвам на теб.

Виктор Оксли се усмихна.

- В такъв случай, да. Зенит ги уби всичките.

Англичанинът вдигна очи от напитката си.

- Вече е време ти да поговориш. Защо баща ти се интересува от тази история сега? Това се случи преди тридесет години. Не е ли създал достатъчно проблеми по света, че да остави този на спокойствие?

- Да разбирам ли, че не си съгласен с политиката на баща ми?

- Политика ли? Нямам време за политика. Изобщо не ме интересува политиката.

- В такъв случай защо мразиш баща ми?

- По лични причини.

- Лични причини? Ти познаваш ли го?

- Не и не искам.

Оксли махна с ръка, за да забравят темата.

- Зададох ти въпрос, момче. Защо сега? Какво иска от мен твоят стар мил баща?

Райън сви рамене.

- Кодовото ти име се е оказало в досиетата за Зенит. Никой не ги е гледал от много време, но намерили някаква стара бележка в прашна папка, от която излиза, че Роман Таланов е Зенит.

Оксли изгледа Райън.

- Таланов? Точно така. Това е името. Е? Все пак това беше преди векове. Защо, по дяволите, е важно сега?

- Чакай. Ти знаеш, че Таланов е Зенит? - изненада се Джак.

- Подозирам, че аз съм авторът на онази прашна бележка в папката. През деветдесет и втора, мисля. След като излязох от лагера. Но ти не ми обясни защо някой се интересува от името на излязъл от контрол убиец от КГБ отпреди четвърт век.

Джак помисли малко.

- В апартамента ти не видях телевизор.

- Не ми трябва. Нито радио. От време на време в пъба гледам футбол, но новините не ме вълнуват.

- Това обяснява нещата.

- Какво искаш да кажеш, Райън? - запита объркан Оксли.

- Тук не става дума за случай отпреди четвърт век. А за нещата, които се случват сега. Ти не знаеш, че Роман Таланов е шеф на ФСБ, нали?

Оксли се загледа напред, към забързаното движение по „Уелсли Роуд“. След доста време отговори:

- Не. Не знаех това.

Замислено отпи от бутилката и се загледа към града.

- Шибана работа.