Том Кланси - Властта на президента

65.

В хола на апартамента с три спални на последния етаж на сградата останалите боеспособни оператори от GSG 9 се досетиха, че ги обстрелват през прозорците от Южната страна. Отначало, когато двама от хората им паднаха ранени, всички решиха, че по тях стреля „Фракция Червена армия“ през гипсокартонените стени. И наистина на светлината от прожекторите на оръжията им се виждаше как в стената изригват дупки и дори се усещаха прелитащите куршуми и изкъртените парченца гипс. Затова отговаряха на стрелбата, като изпразваха цели пълнители един след друг на пълна автоматична стрелба срещу заплахата от тези спални.

Едва когато третият мъж в хола беше прострелян отзад в дясното рамо и падна по лице върху една маса посред стаята, за всички стана очевидно, че по тях стрелят не само отпред, но и отзад, и от дясно.

В този момент някой извика по радиостанцията „снайпер“ и продължи да говори нещо на английски. Всички немци разбраха думата „снайпер“, всички я знаеха, и въпреки че абсолютно никой не разбра другите думи, няколко от мъжете погледнаха надясно в мига, когато поредният куршум отвън разби още едно от стъклата на прозорците.

Всички от GSG 9 се хвърлиха на пода.

Райън извика към униформените полицаи в другия край на коридора да дойдат до прозореца при него, но те не го чуваха сред непрекъснатата стрелба горе. Ядосан, той надникна през прозореца и забеляза някакво движение в тъмната стая, в която преди това беше видял блесналата светлина.

Без да се замисля за последствията от това, че ще стреля в близост до дузини въоръжени мъже, Джак вдигна автомата си към отворения прозорец, прицели се, като нагласи мушката на цевта в средата на кръга на мерника в задната част на автомата. Нямаше голям опит с автоматите МР5 - в края на краищата в морската пехота нямаха такива, - но беше стрелял с такова оръжие и знаеше достатъчно добре, че автоматите не са най-доброто за борба със снайперист на седемдесет и пет метра.

Задържа дъх, за да спре да мърда, и натисна спусъка.

Нищо.

Бързо погледна автомата - предпазителят се намираше в позиция S или sicher, което значеше „на предпазител“, и той го премести на единична стрелба.

Отново се прицели и в този момент, когато поставяше пръст върху спусъка, забеляза пламъка от друг изстрел от далечната стая. За четвърт от секундата се видя легло с някакъв мъж, коленичил зад него, в далечния край на стаята, насочил пушката към сградата с Райън. Пушката имаше оптичен прицел и двунога, но Джак не видя нищо повече, защото стаята отново потъна в тъмнина.

Прицели се, съсредоточи се върху мястото, в което забеляза мъжа, затаи дъх отново и натисна спусъка.

Малкият автомат подскочи към рамото му и куршумът отлетя. Джак стреля втори, а после и трети път. Нямаше представа дали успява да улучи снайпериста или не, но се надяваше, че поне ще го накара да избяга.

След третия изстрел Райън се просна по корем на пода под прозореца. Не искаше да насилва късмета си срещу човек с пушка с оптичен прицел.

Двама полицаи изтичаха при Райън, а той им викна да легнат. Послушаха го, залегнаха и изпълзяха до него, като крещяха и стискаха пистолети в ръце.

Един от двамата вдигна глава, за да погледне през прозореца, но Джак го хвана за ръкава и го дръпна рязко надолу. Не знаеше дали снайперистът се е отказал, но ако не е, несъмнено щеше да насочи вниманието си насам към прозореца, от който бяха стреляли по него.

Двамата германски полицаи схванаха, гледайки непреклонното изражение на Райън, че вероятно е добре да идат до някой друг прозорец и да погледнат оттам. С радиостанциите си насочиха група полицаи отвън към сградата, която американецът от ЦРУ им описа, и заповядаха блокиране на улицата и търсене на снайпериста, който можеше да опита да избяга.

След това разоръжиха американеца. Нямаха представа откъде е намерил автомат.

Престрелката в западноберлинския квартал Вединг продължи само шест минути, но на Райън се сториха цяла вечност. Мъжете от GSG 9 най-накрая обявиха, че апартаментът на горния етаж е чист, но всички останаха легнали на пода в продължение на няколко минути, докато полицаите не огледаха скривалището на снайпериста от другата страна на улицата и не обявиха района за безопасен.

Няколко минути след това Джак все още лежеше на пода в коридора, когато Вилхелм дойде при него.

- Открихме позицията на снайпериста отсреща.

Джак стана бързо.

- По килима има кръв и три дупки в стената. Улучил си някого там, но очевидно са успели да си съберат оръжието и да избягат.

Вилхелм раздруса ръката на Райън.

- Danke schon, Herr Ryan.[11]

- Няма проблем - отговори Джак, но все още не можеше да осмисли всичко. - Откъде са знаели от „Фракция Червена армия“, че трябва да сложат там снайперист? Как са разбрали, че ще нападнем апартамента?

- Не знам.

- Правили ли са нещо подобно и преди?

- Nein. Нищо такова. Тази вечер убиха двама бойци от GSG-9 и един от полицаите. Трима от GSG-9 и трима полицаи са ранени. Никога не сме търпели такива загуби от „Фракция Червена армия“.

Изминаха още няколко минути, преди да позволят на Истлинг и Райън да се качат в апартамента на третия етаж. Когато прекосяваха ателието на път към стълбите, минаха край един леко ранен командос, на когото членовете на неговия екип оказваха първа помощ, а из цялата стая се виждаха кръв, дупки от куршуми и натрошени стъкла.

На горния етаж немците търсеха ключ за лампите с фенерчетата на автоматите си. Откриха един до вратата, но крушките се оказаха простреляни или строшени от граната. Истлинг включи една лампа в съседната кухня, насочи я към главната стая и тя хвърли дълги сенки.

Райън махна с ръка, за да разкара дима, който все още изпълваше помещенията, и за първи път огледа стаята.

Първото тяло, на което се натъкна, се оказа на млада жена. Обезобразена от куршумите в горната част на трупа и главата, тя лежеше по гръб на три метра от входа за стълбището. Фигурата й, неясна в разсеяната от дима светлина на лампата, приличаше на призрак. На няколко метра от нея се виждаше автомат. Джак реши, че вероятно това е нейният автомат и че някой от командосите го е ритнал настрани, когато е влязъл н стаята.

Последва няколко мъже с фенерчета в антрето и влезе в спалните, където имаше общо осем тела. Четири от тях с оръжие в ръце или наблизо, а останалите четири - без оръжие. Стените на едната от стаите се оказаха толкова надупчени от куршуми, че човек можеше да бръкне с ръка в хола. За Райън стана ясно, че голяма част от престрелката е станала тук, без противниците дори да се виждат.

Джак погледна към Истлинг.

- Няма оцелели от „Фракция Червена армия“, така ли?

- Нито един - поклати глава разочарованият Истлинг.

- Мамка му.

Фотографираха всички мъртъвци по местата им и ги извлякоха навън в хола, където ги наредиха един до друг на пода. През това време полицията вече започваше разследването.

Джак и Ник започнаха да оглеждат, но след няколко минути радиостанцията изпращя:

- Хер Истлинг? Хер Райън? Бихте ли дошли в спалнята в края на антрето, моля?

Истлинг и Райън отидоха в най-малката стая в апартамента. Там нямаше тела и затова никой не й беше обърнал внимание при първоначалния оглед, но сега, когато Райън влезе вътре и погледна там, където сочеха лъчите на фенерчетата, разбра защо са го извикали. На малка масичка се виждаха две снимки в рамки, едната от които строшена, а другата надупчена от куршуми, но на тях ясно се виждаше жената от снимката в паспорта на Марта Шойринг.

- Стаята на Шойринг - отбеляза един от хората на BfV.

Вече извършваха обиск в пространството от десет на три метра. Но нямаше много за гледане - само едно легло, няколко маси, купчина дрехи в кош в ъгъла и малък гардероб с палта и други дрехи.

Мъжете от BfV съвсем лесно откриха едно празно пространство под няколко хлабави дъски на пода под леглото. Един следовател измъкна оттам сребристо алуминиево куфарче. Оказа се заключено с проста комбинация от три знака, но германецът остави куфарчето на леглото и го отключи с тънък шперц, а Райън и Истлинг надничаха над рамото му.

В куфара намериха няколко бележници и папки. Детективът насочи фенерчето си към вътрешността на куфара, за да виждат англичанинът и американецът по-добре.

- Я виж ти! - възкликна Истлинг.

Райън се наведе и погледна към няколко снимки, осветени от фенерчето на детектива.

Първата се оказа черно-бяла снимка на Тобиас Габлер, първия от убитите банкери в Цуг. Снимката, изглежда, беше правена отдалеч, но не можеше да се сбърка човекът на снимките от новините за убийството на Габлер. Под нея намериха снимка на Маркус Ветцел. Райън нямаше представа как изглежда Утринна звезда, но за улеснение на снимката имаше лепенка с неговото име.

Под тази снимка следваше карта на Цуг, Швейцария.

В куфара имаше и бял лист с текст, написан на машина. В горната част на листа се виждаше изображение на автомат „Хеклер и Кох“ върху червена звезда, а над него - буквите RAF на бял фон.

- Това е комюнике - обясни немецът. - Изглежда е официален документ. И преди съм виждал такива.

- Бихте ли ни го превели? - запита Истлинг.

- Ja. Тук пише: „По своя характер тези атаки говорят с езика на реакцията. Ние във „Фракция Червена армия“ няма да позволим организаторите на незаконен трафик на пари за поддържане на войни срещу народите на Централна Америка и Африка да живеят свободно и в мир. Ние ще покажем солидарността си с партизаните по света и ще воюваме срещу банкерите, които печелят от незаконни войни в името на пропадналата капиталистическа система“.

Когато мъжът от BfV приключи, се обърна към Райън и Истлинг:

- Тук пише също, че Тобиас Габлер и Маркус Ветцел са убити, защото са високопоставени банкери, работили със сметките на германски индустриалци.

- И това според вас реално ли е? - запита Райън.

- Така изглежда - сви рамене германецът.

- Но?

- Но хер Ветцел беше убит преди двадесет и четири часа. Хер Габлер - няколко дни преди това. Обикновено такова писмо вече щеше да е разпространено. Просто не разбирам защо не са го разпространили.

- Може би самата Шойринг е трябвало да го разпространи - предположи Истлинг, - но тъй като се опече в Швейцария, не е имала възможност за това.

Офицерът от BfV поклати глава.

- Ако това е истинска операция на „Фракция Червена армия“, писмото щеше да го изпрати някой от пропагандната им организация. А не самият убиец.

Немецът се зае да обсъжда комюникето с колегите си, а Джак и Ник излязоха в антрето.

Райън каза:

- Всичко е подредено прилежно в удобен пакет.

Истлинг очевидно мислеше за същото. Обмисли добре думите си и каза:

- Подозрително удобно е, прав си.

- Доколкото разбирам от нагласени работи, тази е точно такава - каза Райън.

Английският контраразузнавач, изглежда, забрави съмненията си. Спря в тясното тъмно антре и се обърна към Джак:

- Наистина ли разбираш?

Райън трябваше да си признае, че не е виждал такива неща. Не се занимаваше с разследване на местопрестъпления, но пък като адски добър аналитик знаеше всевъзможни кампании за дезинформация на опонентите. Но тези „факти“ му намирисваха.

Върнаха се в хола и застанаха над телата. Детективите опитваха да сравнят лицата им със снимките на известни членове на „Фракция Червена армия“. До момента бяха разпознали само петима, но останалите четирима се оказаха неизвестни. Един от детективите изпрати колегите си в спалните, за да търсят чанти и портфейли, от които да разберат кои са тези хора.

Докато двамата с Ник оглеждаха наредените на пода в хола трупове, Джак каза:

- Тези хора и онзи, нагоре по улицата, успяха да очистят девет полицаи и командоси, така ли? И за секунда не го вярвам.

Истлинг поклати глава.

- Влязоха в капан. Може би някъде в германската система за сигурност изтича информация.

- Има и друга възможност.

- Каква е?

- Помисли - отвърна Джак. - Ами ако това са руснаците? Ако „Фракция Червена армия“ е натопена за случая в Швейцария, руснаците трябва да се погрижат никой от групата им да не остане жив и да ги обяви за невинни. Нима има по-добър начин да гарантираш, че никой няма да говори в полицията, от това да превърнеш арестуването им в истинска битка? Трябва ти само стрелец с видимост към сцената. Измрат ли няколко немски командоси, от „Фракция Червена армия“ няма да остане нито един жив, за да обясни, че те не са виновни.

Истлинг въздъхна, но Райън виждаше пукнатини в привидно сигурната ситуация отпреди появата на куфара.

- Това са само предположения. Не знаем кой е снайперистът. Може да е стрелец от „Фракция Червена армия“, който е чул стрелбата и е решил да се бие оттам.

Джак поклати глава. Нямаше никакво доказателство, но шестото му чувство подсказваше, че двамата с Истлинг са изправени пред сили, далеч по-големи от тези на някаква си групичка немски левичари терористи.