Властта на президента

49. В наши дни

Валерий Володин имаше навика да ходи с темпо, на което другите издържаха трудно, но тази сутрин се движеше дори по-бързо от обичайното. Когато изскочи от асансьора и затича по коридора на двадесет и втория етаж в централата на „Газпром“ в Москва, с него успяха да останат само най-тренираните хора от охраната му. Служителите от „Газпром“, личните му секретари и хората за връзки с обществеността останаха далеч назад по пътя му към модерния център за управление в сградата.

Служителите на гигантската фирма за доставки на газ поглеждаха през стъклените стени на офисите си и надникваха над бюрата си към руския президент, който мина като вихрушка. Тук, в главното управление, работеха над пет хиляди от почти половината милион работещи във фирмата и бяха свикнали с присъствието на високопоставени държавни служители по коридорите, защото „Газпром“ си оставаше частично държавна собственост, а останалата част притежаваха тайно лидерите на страната.

Но Володин идваше тук за втори път - първия път дойде, когато затвори газопровода към Естония.

Всички, които го видяха днес на двадесет и втория етаж, особено хората, които забелязаха напрегнатото му изражение и знаеха какво се случва по света, се досетиха точно за какво е дошъл.

Володин влезе в контролната зала и рязко спря. Целенасочен и решителен може би в патологична степен, той пак се изненада от това, което видя пред себе си. Петдесетина служители работеха на бюрата си, а зад тях на далечната стена на залата дигитална карта, широка тридесет и висока осем метра, показваше осветен лабиринт от различно оцветени тръби. Картината представляваше графично изображение на мрежата тръбопроводи на „Газпром“, дълга към 175 000 километра, от Сибир на изток до Атлантическия океан на запад и от полярния кръг на север до Каспийско море на юг.

Тук, в центъра, няколко команди на компютърния терминал можеха да спрат голяма част от газта за Европа и да оставят десетки милиони души на тъмно и студено, както и да парализират промишлеността и транспорта.

И точно това представляваше планът му.

Володин беше подготвил слово - хората му за връзки с обществеността водеха човек с видеокамера и след като всички влязоха след него, снимките започнаха.

Но Володин промени намерението си да говори. Реши, че колкото по-малко говори, толкова по-силен ефект ще имат действията му. Отиде в другия край на залата, обърна се и застана с лице към контрольорите. Всички те седяха с широко отворени очи и очакваха инструкциите, които знаеха, че ще получат.

Президентът на Русия каза:

- Дами и господа, всички линии, които отиват към Украйна, и тези, които преминават през нея, ще бъдат затворени. Незабавно.

Хората, които контролираха потоците към Украйна, знаеха това преди идването на Володин. Но никой не беше им казал за линиите, които преминават през Украйна и отиват в Западна Европа.

Директорът, управляващ преносните линии, седеше на втория ред. Разбира се, той щеше да се подчини, но не искаше да допусне грешка. С голямо нежелание той стана от бюрото си.

- Господин президент, искам да избегнем недоразуменията. Спирането на всички линии, които преминават през Украйна, ще намали подаването на газ за Западна Европа със седемдесет и пет процента.

Директорът се чудеше дали кариерата му няма да свърши днес, защото задава въпроси на президента, но Володин, изглежда, остана доволен от тази възможност да обясни думите си.

Президентът отговори:

- Сегашните политически сили в Украйна се проявиха като ненадеждни пазители на ресурсите от съществена необходимост на народите в Западна Европа. Природният газ е наш ресурс и е в опасност при тази нестабилна ситуация в Украйна. Ние тук, в Русия, призоваваме световната общественост да окаже натиск над Киев да се справя по-добре. Пролет е. Европа няма да усети с месеци най-драстичните ефекти от това наше действие и съм сигурен, че ще ни помогне да облекчим кризата много преди студът да се превърне в проблем. Аз не се тревожа толкова за енергийните нужди на Европа, колкото за руските граждани тук и в близката чужбина. С това решение да прекъсна тръбопроводите за износ очаквам да се създаде усещане за неотложност.

Володин не се усмихваше. Не се смееше злобно. Поднесе заповедта си, която щеше да опустоши живота на милиони хора, като някакво сухо административно решение на дребен технократ.

Спирането на тръбопроводите премина изненадващо бързо и праволинейно. Володин стоеше с ръце на хълбоците и наблюдаваше как първите линии на огромната графична карта сменят цвета си от зелено в жълто, а после в червено, което означаваше прекъсване на потока.

Но не изчака целия процес по спирането - тръбопроводите бяха много. Вместо това каза на всички да продължават работата си и изхвърча от командната зала също толкова бързо, както и влезе.

След минути Володин седна на задната седалка на своята лимузина и когато тя се понесе бързо на север към града по платното, запазено за правителствените коли, президентът погледна към главния си секретар.

- Свържи ме с Таланов.

Докато чакаше, той разлисти някакви документи в скута си и отпи чай от украсена с филигран чаша.

Не след дълго секретарят му подаде мобилния телефон. Володин го взе.

- Роман Романович?

- Да, Валерий - Таланов никога не би се обърнал към Володин на малко име на обществено място, но пък и никога не се намираше на обществени места, така че нямаше проблем.

Володин запита:

- Проведена ли е разработката на базата на ЦРУ в Севастопол?

- Да. Резултатите не са онова, на което се надявахме. Групата се евакуира, след като отнесе повечето оборудване и унищожи останалото. Нанесоха тежки загуби на нашите бойци от спецназ, както и на хората от „Седемте каменни мъже“.

- И за нас не остана нищо, така ли?

Преди Таланов да отговори, Володин продължи:

- Тела? Има ли тела на мъртви американци?

- В сградата е имало много кръв. Толкова, че със сигурност американците са загубили някои от хората си. Но всички тела са изнесени, когато морската пехота измъкна хората от ЦРУ.

- По дяволите.

- Няма проблем. Всичко ще бъде наред, Валерий. Ще спасим дипломатическия преврат.

- Как?

- Записваме интервюта с украинци, които са работили там. Ще кажат каквото им наредим. Освен това снимахме американските самолети. Те ще кажат, че самолетите са с флага на НАТО и спасяват хората си от „Партньорство за мир“, но ти ще направиш внезапно изявление, че ЦРУ са работили в Крим, за да дестабилизират района.

- Исках солидни доказателства.

- Съжалявам, Валерий, но ако искаш тела, трябваше да позволиш на Черноморския флот да свали онези самолети. Но това не е по моята част.

- Не, Роман, не е. Не исках да провокирам война с Америка заради Севастопол. Исках доказателство за провокация от ЦРУ в Севастопол, което да използвам срещу американците в удобно време.

- Разбирам. Но ако ти...

- Роман, от теб искам повече в случая. Искам действие, което с положителност да се припише на ЦРУ в района.

Последва кратка пауза. Тя щеше да продължи много повече, ако Роман Таланов и Валерий Володин не се познаваха така добре.

Таланов каза:

- Разбирам те, Валерий. Ще създам нещо и ще използвам онова, което имаме от сградата в Севастопол, за да представя неопровержимо доказателство.

- Бързо. Много бързо. Току-що спрях подаването на газ за и през Украйна.

В такъв случай почвам работа. Пока. Довиждане.