Властта на президента

18.

Антуражът на президента на Съединените щати пристигна в спешното отделение на болницата при университета „Джордж Вашингтон“ малко преди десет вечерта. Пресата беше завардила главните входове, но президентът дойде в зелен шевролет „Събърбан“ посред няколко необозначени коли на Тайната служба и влезе през вратата на една товарна рампа на 22 улица, така че медиите изобщо не разбраха за скромното му пристигане.

Историята с радиацията в Белия дом излезе във всички новини. Говореше се, че Белият дом крие информация за полония и само е обявил, че отравянето на Головко е съвпаднало с посещението, без да казва, че отровата е радиоактивен изотоп. Но накрая разумът надделя. Каквито и журналистически скандали да се вихреха заради скриването на тази вест от обществеността, те щяха да изчезнат, когато истината излезе наяве, а истината щеше да избере сама кога да се появи. От Белия дом решиха незабавно да разкрият всичко за събитието с изключение на някои подробности за състоянието на Головко.

Сергей нямаше близки живи роднини и в чакалнята на спешно отделение представиха на Райън членовете на антуража на Головко - журналист, координатор за посещенията и охранител от британските спецслужби.

Джак се огледа за други, но не видя. След дългия си живот в служба на Съветския съюз и Русия Сергей, изглежда, беше отхвърлен или забравен от своя народ.

След като поговори с лекарите за позволените и непозволените неща по време на посещението, предвид състоянието на Головко, Райън и охраната му тръгнаха по коридора за стаята на Сергей. Шефът на охраната му стоеше редом с него и имаше притеснения за тази вечер, но не ги сподели. Андреа Прайс 0’Дей знаеше кога да се противопоставя на Фехтовача и кога да замълчи. И въпреки че предпочиташе да бъде в стаята с Райън и Головко, знаеше, че президентът няма да го позволи. Вместо това тя отиде в болничната стая с още двама агенти, бързо и тихо провери малкото пространство, докато Головко лежеше като мъртвец на леглото си, след което се върна в коридора. Щеше да наблюдава президента през едно прозорче, но той щеше да остане насаме с болния.

Джак влезе в стаята сам и веднага забеляза колко тясна и пълна с медицинско оборудване е тя. Сред всички машини Сергей изглеждаше малък и блед. По руснака имаше тръби и кабели, а през кожата му влизаха няколко венозни игли. Главата му лежеше на голяма възглавница - лекарите бяха предупредили Райън, че вратните мускули на руснака са твърде слаби и той не може да вдига главата си.

Около хлътналите очи на Головко се виждаха сиви кръгове, а косата му изглеждаше значително оредяла от предишния ден. Райън забеляза косми по възглавницата около главата му. Зад леглото една машина отмерваше забавения сърдечен ритъм на руснака и пиукаше продължително.

На Джак му се стори, че мъжът спи, но очите му потрепнаха и бавно се отвориха. След малко, като дойдоха на фокус, се насочиха към Райън. Джак долови една слаба усмивка, но само за секунда, след което лицето на Головко стана безизразно, сякаш всички мускули по него се умориха от това усилие.

- Как се чувствате, Сергей Николаевич?

- По-добре съм, Иван Еметович.

Гласът беше дрезгав, но по-силен от онова, което Райън очакваше, предвид ужасното му състояние. Руснакът се усмихна слабо и премина на руски език:

- На миру и смерть красна.

Джак отдавна не беше упражнявал руски. Произнесе бавно думите, след което се досети - „Сред приятели дори смъртта не жили силно“. Не знаеше как да отговори.

- Тази ситуация е неловка. Извините. - Сергей сбърчи вежди, защото бавно осъзна, че е минал на руски.

- Съжалявам - преведе той.

Джак дръпна единствения стол в стаята и седна до леглото.

- Аз съжалявам за това, което се случи с теб. Нищо друго няма значение сега.

Головко погледна настрани. И каза:

- Преди няколко години китайското правителство опита да ме убие.

- Спомням си, разбира се.

- Не успяха, но само защото имах късмет. А сега старото ми сърце се къса, като знам, че моето правителство, моята страна, успя.

Джак искаше да му каже, че няма да умре, че лекарите ще го спасят. Но това щеше да е лъжа, а той дължеше на Сергей истината.

Затова каза:

- Ще разберем как точно са го сторили.

Сергей се закашля.

- Стисках си ръце с много хора миналата седмица, доста чай пих, бутилки вода. Ядох хотдог в Чикаго.

При спомена за това руснакът се усмихна.

- Някъде по пътя ми тук, из Съединените щати...

Отново се закашля. След няколко секунди спря, но, изглежда, беше изгубил нишката на мисълта си.

Джак изчака, за да е сигурен, че Сергей е приключил, и каза:

- Знам, че си слаб и уморен. Но се случиха други две неща. Почти не мислех да ти ги казвам, но може би ще ми помогнеш със съвет.

Погледът на Головко, изглежда, малко се проясни. Джак виждаше, че той се радва да помогне.

- Снощи убиха Станислав Бирюков в Москва с бомба.

Джак се изненада от реакцията на Головко, или по-скоро от липсата на реакция. Руснакът каза:

- Това беше само въпрос на време. Добър човек беше. Не велик. Добър. Но не участваше във вътрешния кръг на Володин. Трябваше да го сменят.

- Но защо да го убиват? Не можеше ли Володин просто да го замени с подпис върху документ?

- Смъртта му ще донесе повече полза на Кремъл. Те ще обвинят Украйна, САЩ, НАТО или пък някой от враговете си.

- Обвиняват нас. Започна се вече.

- Ще обвинят теб.

Бялата като хартия ръка на руснака се вдигна няколко сантиметра от леглото и помаха слабо. Почти веднага падна обратно на леглото, но Джак разбра. След кратка пауза Сергей каза:

- Говорехте за две събития.

- Володин се яви по телевизия „Новая Россия“ и обяви, че ФСБ и СВР ще се слеят в една организация.

Головко затвори очи за момент. И запита тихо:

- Таланов?

- Роман Таланов отговаря за всичко, да.

- Роман Таланов се появи от нищото във ФСБ. Аз съм работил в държавните служби за сигурност през целия си живот и не бях чувал за него допреди шест години, когато той работеше като полицейски комисар в Новосибирск. Тогава бях директор на СВР и моите хора ми съобщиха, че този човек, този полицейски комисар, ще замести директора на ФСБ в града. Но повишението му не дойде от ФСБ. А по нареждане от Кремъл.

- Защо?

- Това се питах и аз навремето. Казаха ми, че бил от ГРУ, от военното разузнаване, и че е любимец на лидерите в Кремъл от онези времена. Не разбирах как така - някакъв бивш офицер от военното разузнаване, непознат на никого и началник на полицията в сибирски град. По-късно разбрах, че Валерий Володин, който тогава беше министър-председател, заставил директора на ФСБ в Новосибирск да напусне и сложил Таланов на мястото му.

Джак запита:

- А какво е правил Таланов в ГРУ?

- Опитах се да разбера. От професионално любопитство. Чух, че през първата война е действал в Чечения, преди да стане началник на полицията в Новосибирск. Но какво е правил в Чечения и преди това, не можах да науча.

Райън не знаеше каква информация имат неговите служби за Таланов, но щеше да разбере това веднага, след като си тръгнеше оттук.

- Ти защо не си казал на никого за това?

- Защото беше вътрешен проблем. Предвид всичките ми проблеми с администрацията, имаше кирливи ризи, които не исках да разгласявам на Запад. Връзкарството с роднини и близки е като рак за нашето правителство. И винаги е било така. Имаме дори дума за човек, който покровителства някого по пътя му нагоре. Наричаме го крыша- покрив. Нямаше да изненадам никого, ако разкрия, че Таланов е получил работа във ФСБ, която вероятно не заслужава. Нали имаше покрив високо в правителството. Може би самият Володин. И все пак липсата на информация за работата му в ГРУ е много притеснителна.

Джак кимна. Предвид другите му проблеми, Някогашната история на новия ръководител на обединената руска разузнавателна служба не изглеждаше толкова важна, но за Сергей Головко определено изглеждаше важна.

Руснакът каза:

- Разбери кой е той. Какъв е бил.

- Добре - обеща Джак.

Головко вече изглеждаше невероятно уморен. Джак мислеше да го помоли да говори с представителите на ФБР, които чакаха отвън, но за момента реши, че руснакът няма нужда от още безпокойство. Дори се ядосваше на себе си, че остана толкова дълго.

Стана бавно и Сергей бързо отвори очи, сякаш забравил, че Райън е в стаята.

Джак каза:

- Повярвай ми за едно. Това, което ти се случи, няма да остане просто така. Ще се погрижа за това. Не мога да ти кажа как точно ще постъпя, но каквото и да стане след това, което ти сториха, то ще направи народите ни по-силни. Аз ще го използвам срещу Володин. Може да не стане за дни или за седмици, или дори месеци, но ти ще победиш.

- Иван Еметович. Много преживяхме с вас през годините.

-Да. Така е.

- Няма да се видим повече. Искам да ви кажа, че направихте много добро за света. За нашите две страни.

- Както и ти, Сергей.

Головко затвори очи.

- Би ли помолил сестрата да ми донесе още едно одеяло? Не знам как може да съм радиоактивен и в същото време да ми е студено, но е така.

- Разбира се.

Джак стана, приведе се, за да се ръкува с мъжа, но установи, че той е заспал. Хвана ръката на Головко и я стисна нежно. Лекарите му бяха казали, че ако докосне руснака, ще трябва да го обеззаразяват. Джак сметна, че това е техният начин да го накарат да стои настрана. Но това не го интересуваше. Можеха да го чистят, но не можеха да му забранят този последен жест на състрадание към стария му приятел.