Властта на президента

37. В наши дни

Джак Райън-младши пристигна в къщата на сър Базил Чарлстън в Белгрейвия под проливен следобеден дъжд. Разбира се, беше се обадил въпреки предупреждението на баща си, че старият човек може да не е в състояние да комуникира по телефона. Райън се изненада, когато на телефона чу гласа на по-млад човек. Представи се като Филип, личен асистент на Чарлстън, което за Райън значеше охрана.

Два часа по-късно Джак влезе в дома на Чарлстън, поканен от икономка, също на години, и се запозна с Филип в коридора. Въпреки че той се оказа към петдесетгодишен, Райън веднага забеляза, че носи оръжие и че знае как да го използва.

Филип влезе в кухнята, за да помогне на икономката с чая, а Джак остана в библиотеката, за да чака Базил, и се зае да разглежда рафтовете с книги, снимки и вещи.

По тях имаше снимки на деца и внуци, и на едно бебе, което трябва да беше правнуче.

На рафта имаше и каска на британската армия от Първата световна война, комплект гамаши от кожа и каска от Втората световна война. Под едно стъкло се виждаше пистолет „Люгер“ от нацистка Германия в отлично състояние, а по стените висяха различни медали, грамоти и писма от британското правителство. Райън се загледа в снимка на сър Базил с Маргарет Тачър и в друга снимка на Базил с баща му. Досети се, че тя е от първия мандат на баща му, когато беше посетил Великобритания.

На видно място на рафта до тази снимка се виждаше първата книга на баща му, „Варианти и решения“. Отвори предната корица и видя там автографа на баща си.

В този момент сър Базил Чарлстън влезе в библиотеката. Беше висок и слаб и се бе облякъл специално за следобедната среща със сина на президента на САЩ - носеше синьо сако с широка червена вратовръзка и бутониера с карамфил. Базил държеше бастун и изглеждаше силно прегърбен, от което Джак остана с впечатлението, че от последната им среща насам здравето му се е влошило силно. Но това впечатление изчезна мигновено, когато бившият висш шпионин на Великобритания прекоси стаята бързо с широка усмивка и извика:

- О, небеса! Виж се, момче. Пораснал си, откакто се видяхме за последен път, или може би изглеждаш толкова зрял заради брадата?

- Радвам се да ви видя отново, сър Базил.

Домакинята на Чарлстън донесе чай и въпреки че Джак би предпочел чаша кафе, за да го ободри в този дъждовен следобед, не можеше да отрече, че чаят е доста добър.

Чарлстън и Райън поговориха няколко минути, като по-възрастният мъж не изпускаше Джак от мерника си. Сипеше въпроси за работата му в „Кастор и Бойл“, за семейството му и, неизбежно, за това дали в живота му няма някоя специална жена. Джак трябваше да се навежда напред и да повтаря често отговорите си, но въпреки слабия си слух Базил участваше съвсем активно в разговора.

Накрая сър Базил запита:

- Какво мога да направя за баща ти?

Джак отговори:

- Силно се интересува от Роман Таланов, новия шеф на ФСБ.

Чарлстън кимна сериозно.

- Като човек, прекарал повечето от живота си в борби с КГБ, ще кажа, че нищо не смразява кръвта ми повече от връщането на руската държавна сигурност. Много жалко.

- Съгласен съм.

- Помни ми думата, че тези копелета ще нахлуят в Украйна.

- Така говорят хората - отвърна Райън.

- Да. Е, хората казват, че руснаците само ще завземат Крим, но аз ги познавам и знам как мислят. Ще завземат Крим за няколко дни и като видят колко лесно е станало, колко слаба е реакцията на Запада, ще продължат чак до Киев. Виж Естония. Ако баща ти не беше накарал НАТО да ги спре, руснаците сега щяха да са завзели и Литва.

Сър Базил знаеше повече по този въпрос от Райън. Джак се ядоса, че е прекарал толкова време с глава, заровена дълбоко в незаконни сделки и измами с фирми паравани, и почти нищо не бе чул за предстоящата война.

Чарлстън продължи:

- Но не мога да кажа, че имам информация за Таланов. Повечето от хората, които сега управляват Русия, в онези времена бяха най-много на ниските нива в КБГ или ФСБ, а за Роман Таланов не знаехме нищо, когато работих в Сенчъри Хаус.

Джак каза:

- Според баща ми във вашите досиета се споменава нещо за Таланов, което го свързва със Зенит.

- С какво? - запита Чарлстън и сложи ръка до ухото си, за да чуе по-добре.

Джак почти извика:

- Зенит.

- Зенит ли? - изненада се Чарлстън и се облегна. - О, господи. Мистериозният убиец от КГБ? От осемдесетте години?

- Да, сър. В досието имаше само една бележка, един къс информация, но без нищо повече и никакво потвърждение.

Чарлстън се намръщи.

- Изненадан съм, че никой не е проучил случая. Доста строго се отнасяхме към досиетата. Естествено, в онези дни нямаше нищо в електронен вид. Съмнявам се, че днешните младоци ще могат да се мерят с тогавашните архивари - каза той и махна с ръка. - Както и да е, ако съм казал нещо за Таланов, сигурно е било грешка. Оказа се, че Зенит е заговор от немската терористична група „Фракция Червена армия“. Помня, че баща ти изрази много силно съмнение към официалните констатации, но не можахме да докажем, че Зенит е съществувал.

- Да, но баща ми казва, че в полетата на едно от досиетата има написана на ръка бележка, за която би искал да научи повече.

- Написана на ръка бележка ли? Предполагам, написана от мен. За това ли си тук?

- Да, сър.

- И какво пише там?

- Само една дума. „Бедрок“.

Сър Базил млъкна и в библиотеката отекна кухото тракане на големия часовник с махало.

Джак усети загрижеността на стареца. Вече не му се виждаше така весел, както домът и червената вратовръзка го правеха да изглежда.

- Мога ли да предположа, че носиш документа със себе си?

Джак бръкна в джоба на сакото си и извади документа от швейцарската полиция, изпратен по електронната поща от Белия дом. Базил го взе, извади малки очила от страничния джоб на синьото си сако и ги сложи на носа си.

Цяла минута чете листа и ръчно написаната бележка, която доближи до очите си. Райън реши, че мъжът знае немски, защото за една-единствена дума на английски, дори частично изтрита, не можеше да е необходимо толкова време. Докато седеше на стола си, Джак чуваше стъпките по дървения под на Филип, който бавно се разхождаше напред-назад.

Чарлстън вдигна очи към Райън, после свали очилата си и подаде досието с думите:

- Изведнъж тридесет години не ми изглеждат толкова далечни.

- Защо?

Старецът не отговори направо. А каза:

- „Бедрок“ наричахме един оперативен служител.

Джак приведе леко глава настрани.

- Мери Пат е питала в британското разузнаване, но й казали, че не знаят нищо за тази дума.

Чарлстън се замисли.

- Да. Е, аз със сигурност не искам да ядосвам някои хора.

- Сър Базил, съжалявам, но баща ми твърди, че това е извънредно важно. Може дори да повлияе на сегашния проблем между САЩ и Русия.

Чарлстън не отговори, сякаш вглъбен в миналото.

- Можете ли да ми кажете нещо? Каквото и да е?

Чарлстън се загледа през прозореца продължително, замислен. Джак почти реши, че ще го подкани да си тръгва, но вместо това Базил се обърна към него и заговори тихо:

- Във всяка разузнавателна организация, дори в добронамерените, дори в тези от правилната страна, с история и чест зад гърба си... се допускат грешки. Проектите, които изглеждат хубави на хартия, проектите, родени в моменти на отчаяние, обикновено се изпълняват в реалния свят, но не изглеждат чак толкова добри.

- Разбира се - подтикна го Джак. - Стават грешки.

Сър Базил Чарлстън сбърчи устни, замислен за нещо.

- Така е, момче.

Очите му се проясниха и Джак разбра, че ще говори.

- Ако Мери Пат беше отишла в МИ-6, за да пита за Бедрок, може да са потърсили отговор, но няма да намерят нищо. Както споменах, това е стара история. Но ако е отишла при нашите партньори от МИ-5, британското контраразузнаване, и ако те са й казали, че не са чували за Бедрок... - рече той и направи гримаса на отвращение, - това няма да е точно.

- Искате да кажете, че ще излъжат?

- Е. Може би днешните МИ-5 не знаят какво са правили МИ-5 в онези дни.

Джак помисли, че Чарлстън лицемерничи, но си замълча.

- Значи Бедрок е от МИ-5?

- Правилно. Той беше... оперативен служител - каза старецът, след като подбра внимателно думите си. - Казваше се Виктор Оксли.

- Англичанин?

- Да. От Двадесет и втори полк на САС, член на ротата „Пагода“. Доста елитна група. Специални сили, съвсем както вашите „Делта Форс“.

Райън, разбира се, знаеше това.

- МИ-5 искаха да изпратят свой оператор зад „желязната завеса“. За да проверява за шпиони от КГБ и от други разузнавателни служби и да пресича нападения срещу нашето кралство, преди да стигнат дотук.

Джак се обърка.

- Дейностите зад „желязната завеса“ май по-скоро са работа на вашата организация МИ-6, не на МИ-5.

Базил кимна и отговори:

- Да, така бих казал.

- Имало ли е съперничество между вас и тях?

- Имаше. Разследванията на МИ-5 понякога ги водеха в забранена за тях територия. Оксли запълваше празнината в тези разследвания. Можеше да иде в Рига, за да снима някой британски изменник, който живее там, или в София, за да проследи сведенията, че българското разузнаване обучава агентите си как да се впишат в улиците на Лондон, или в Берлин и да открие името на бара, в който директорът на Щази Ерих Милке обичаше да провежда обедните си срещи, за да знаем къде да засечем някой двоен британски агент, който реши да се промъкне дотам, за да го наеме ГДР.

Дъждът по прозореца на библиотеката се засили малко.

- Понякога от него искаха и други неща. Например да открива заплахи за контраразузнаването - говоря за граждани на кралството, извършили предателство и избягали зад „завесата“ - и да ги ликвидира.

Райън остана впечатлен.

- Ликвидира?

Базил погледна Райън, без да мига.

- Да ги убива, разбира се.

Невероятно.

-Е, Оксли беше невероятен. МИ-5 го наеха от армията и го обучиха за своите нужди. Знаеше езика - един от родителите му беше чист руснак и затова говореше руски като местен, а имаше и уменията да работи зад фронтовата линия. Оказа се изключително добър. Можеше да минава границата по-добре от всеки от нашите хора тогава. Ти едва ли знаеш много за историята на британското разузнаване, но в миналото имаше изменници, и то от най-високите етажи.

- Петимата от Кеймбридж - каза Джак.

- Опасявахме се, че са повече от петима. Затова се взе решение да имаме човек зад фронтовата линия, който да не допуска мъжете и жените от британското разузнаване да тръгват по кривия път. Ако някой човек предаде официални тайни на КГБ, а после изтича до Москва, за да получи техния орден „Ленин“ и безплатен апартамент, хората от МИ-5 смятаха, че щом намерят същия човек удушен с тел в обществена тоалетна в парка „Горки“, това ще има отрезвяващ ефект върху другите от нашето разузнаване.

- Мамка му - възкликна Райън. Научаваше много повече, отколкото смяташе, когато дойде в луксозната къща, за да говори със стареца за надпис с молив върху старо досие.

- Колегите ми от МИ-5 го криеха много внимателно. С него се работеше извън нормалната командна верига, затова много малко хора знаеха за съществуването на Бедрок.

Чарлстън се усмихна леко.

- Говореше се, че МИ-5 имат убиец, който им чисти цапаниците, като слухът се раздуваше умишлено, но почти никой не знаеше истина ли е това. Контролиращият го офицер му позволяваше да си върши работата, както намери за добре или, така да се каже, да работи без предпазна мрежа.

Джак се вълнуваше много повече, отколкото показваше.

- Имал е лиценз да убива?

- Никакъв лиценз не е имал. Знаел е, че ще се отрекат от него, ако бъде заловен.

- Помните ли нещо за връзката между Бедрок и жертвите на убийствата от случая „Зенит“?

Чарлстън поклати глава. Заради нежеланието му да говори за Бедрок Джак вече търсеше намек за измама. Доколкото усещаше, старецът казваше истината. Колебанието му, изглежда, се пораждаше от факта, че не бе мислил по този въпрос от много време, а и може би защото не се гордееше със случилото се с Бедрок, каквото и да е то.

- Както вече споменах, нямаше Зенит - обади се Чарлстън.

- Но вие сте писали, че Бедрок е заловен при едно от убийствата „Зенит“.

- Не, момче. Не съм го писал аз.

Джак вдигна вежди.

- Питаш се защо съм толкова сигурен? Защото не знаех нищо за Бедрок по онова време и не бих написал името му. Не знам кой го е писал. Очевидно това досие е обикаляло насам-натам тридесет години. Някой някъде го е чел и е написал бележката. И я е изтрил, но неуспешно. Подозирам, че някой от МИ-5 е чел досието, но не съм сигурен.

Базил отново погледна досието.

- Не знам нищо и за това дали Бедрок е бил в Швейцария на тази дата. Доколкото ми е известно, той никога не е работил на запад от „желязната завеса“.

- Оксли познаваше ли баща ми?

Чарлстън се изсмя сухо.

- Господи, не. Със сигурност не. В много различни кръгове са се движели тогава. Дори Бедрок да е присъствал в Лондон по някаква причина, макар че не помня да е имало такова нещо, нямаше да се срещне с баща ти в Сенчъри Хаус. Не. Оксли нямаше нищо общо с нашия адрес.

- Казахте, че не сте знаели нищо за него през онези дни. Кога разбрахте?

- Когато МИ-5 дойдоха при мен с молба да помогна да го намерим. Изчезна зад фронтовата линия. Помня, че това стана по време на така наречената афера „Зенит“.

- Намериха ли го?

- Не знам. МИ-6 не го намериха.

- Не знаете дали е жив?

- Не, но не знам и дали не е, а моят бодигард - вече се запозна с Филип - действа с презумпцията, че е.

- Какво общо има бодигардът ви с Оксли?

- Филип има заповед да не допуска Оксли до мен.

Чарлстън отново се загледа в дъжда.

- Човек трябва да внимава за всеки, който може да има зъб на шефовете на британското разузнаване. Отново казвам, търсихме го... но не го намерихме. Възможно е някои хора да кажат, че не сме търсили достатъчно упорито.

Райън мислеше същото. Дали са търсили достатъчно упорито този човек? Не можеше да си представи, че някой ще има зъб на учтивия и изискан мъж срещу него. Опита да си представи Чарлстън като по-млад и начело на една от най-добрите разузнавателни служби в света, но не можа.

Джак запита:

- Знаете ли как да разбера дали изобщо се е връщал от Изтока? Някои води ли регистър на бившите служители на МИ-5?

- За служителите на МИ-5 - да. Но не забравяй, че Бедрок работеше на черно, извън службата им.

След като сръбна от чая си, Чарлстън продължи:

- Но той е от САС, а те си имат братство. Не мисля, че участва в срещите им или ходи на банкети с тях. Обзалагам се, че отдавна не знаят нищо за него, дори и все още да е жив.

- Помните ли някого, с когото е работил? Някого, с когото да говоря?

Настъпи доста дълга пауза. Но отговорът на Чарлстън се оказа по-информативен от всичко друго досега:

- Боя се, че не мога да помогна за това.

Джак отбеляза какви думи избра Чарлстън. Познаваше такива хора, но или не можеше, или пък не желаеше да свърже Джак с тях.

- Ще започна от САС - ще видя дали някой знае къде е той сега - каза Райън.

Чарлстън вдигна една прашинка от сакото си.

- Баща ти те е изпратил тук, за да поговорш с мен за Бедрок. Хубаво, че е изпратил човек от семейството си. Но не вярвам и за миг, че е искал ти да обикаляш и да търсиш изтъркани стари призраци.

- Какво значи това? - запита Джак.

Сър Базил се усмихна бащински.

- Предай на баща си каквото ти казах, а той ще накара своите хора да поразпитат в Скотланд Ярд. Но ти недей да правиш нищо сам.

- Намеквате, че Виктор Оксли е опасен в известна степен?

- Ако допуснем за момент, че е жив, и го намериш, в такъв случай да, това намеквам. Хората като Бедрок не обичат да ги командват, мразят това. А идването ти за чай с въпроси за стари операции... това няма да се приеме така, както може би очакваш.

- Онова, за което говорите, се е случило преди много време, сър Базил. Вероятно го е преодолял.

- Хората като Оксли не се променят. Вярвай ми, момче, ако все още е жив, все още е изпълнен с омраза.

Базил въздъхна и раменете му се поотпуснаха.

- И Бог е свидетел, че има право на това.

Джак не знаеше какво има предвид Базил, но пък усещаше, че не бива да разпитва. Старецът му каза всичко, което искаше да каже по този въпрос.