Том Кланси - Властта на президента

79. Тридесет години преди това

Мъжът в коженото яке стоеше сред дърветата в студения дъжд и наблюдаваше драмата. Зад него се намираше тъмната улица „Ам Нордхафен“. Пред него - каналът и пътеката. Гледаше как двамата мъже на пътеката нападат онзи от ЦРУ и незабавно реши, че са биячи от Щази.

Нещата май щяха да загрубеят. Отначало сметна, че ще пребият янкито до посиране, но когато двамата се заоглеждаха, за да са сигурни, че е чисто, Бедрок разбра, че онези ще опитат да го заловят и евентуално да го прекарат през границата.

Мисията му не включваше спасяването на живота на костюмари от ЦРУ и затова отначало той остана скрит сред дърветата, като мислеше как ще се обади на шефа си Кастор, за да го информира за това, след като всичко свърши.

Прекарал беше цялата вечер скрит пред тайната квартира на „Фракция Червена армия“ с надеждата, че истинската Марта Шойринг ще се появи. Не можеше да повярва, че мъртвата терористка си е оставила личната карта пред ресторанта, преди да го взриви. Знаеше, че тази карта не е на онова тяло, и затова смяташе, че Марта е още жива. И ако е така, то изглеждаше съвсем логично, че тя ще се отбие до апартамента - най-малкото, за да види какво е станало.

Но докато чакаше Марта, Бедрок забеляза американеца от ЦРУ от групата от МИ-6, които разследваха в Цуг смъртта на Пенрайт. Вероятно онзи бе пристигнал в Берлин за нападението снощи, но Бедрок нямаше представа защо е дошъл сега, сам в дъжда, да се вмъква в сградата. Дори се зачуди дали онзи изобщо има някакъв план, защото доста време обикаля безцелно, преди да се качи по пожарната стълба.

Отначало Бедрок сметна янкито за объркан идиот. Остана така в очакване да види как местните ченгета ще арестуват един американски шпионин за влизане с взлом.

Но след това се появи Марта. Англичанинът я забеляза в мига, преди да се скрие между две сгради нагоре по улицата - и разбра, че тя е влязла в някакъв заден вход.

Бедрок се зачуди дали мъжът от ЦРУ и жената от „Фракция Червена армия“ няма да се сбият горе, в апартамента, а после, след като онези прекараха цял век там, се запита дали пък двамата не правят бебе.

Накрая се показаха през задния изход, който Бедрок беше забелязал преди няколко минути при огледа на сградата. Последва ги с надеждата, че самият Зенит ще се появи, за да очисти наистина Марта.

Мисията на Бедрок изискваше той да намери и убие един руснак с псевдонима Зенит, а германската терористка служеше, поне според него, само за примамка.

Бедрок знаеше повече от всеки друг за станалото в Цуг и за руснака Зенит, защото работеше по тази операция над месец. Докладваше добросъвестно за действията си на Хю Кастор, който, според Бедрок, пазеше строго тази информация и не би дал и най-малкото късче от нея на МИ-6.

И се оказа прав.

След като проследи неправдоподобната двойка по улиците на бившия френски сектор на Западен Берлин, Бедрок видя как германката побягна и американецът веднага я загуби от погледа си. Едва сега забеляза, че други двама мъже обикалят наоколо, а красивият американец отива право към тях.

Реши, че тези са от Щази, което означаваше, че противникът има тунел някъде наблизо, а това обясняваше съвсем логично как така Марта изчезна яко дим.

Бедрок стоеше между дърветата на двадесет и пет метра от мъжа от ЦРУ, който се биеше с двамата служители на Щази. Англичанинът се изненада, че американецът не се дава и свали първия немец с доста добър десен удар в мутрата, а когато другият измъкна пистолет „Валтер“ РА-63 срещу обърналия му гръб мъж, Бедрок реши, че трябва да се намеси в тази нечестна игра.

Наруши мисията и прикритието си, като затича бързо в опит да спре отвличане или убийство, за което вероятно имаше шанс едно на милион.

Събори втория германец, но проклетият янки падна в канала. Бедрок тъкмо успя да стане и да огледа съседните апартаменти, за да е сигурен, че никой не ги наблюдава, когато от дърветата излязоха още четирима мъже.

Тук гъмжеше от проклетите източногерманци. Тези също изглеждаха от Щази, което не вещаеше нищо добро за Бедрок.

Обърна се, за да скочи във водата - само така можеше да избяга.

- Halt![15]- извика някой зад него. Бедрок знаеше, че ако тези също са дошли през тунела, вероятно носят пистолети или друго оръжие, защото не се налагаше да минават през никакви проверки.

Подозренията му се потвърдиха от изстрел, който го закова на място. Обърна се и видя, че трима от онези са насочили пистолетите си към него. Четвъртият мъж държеше своя пистолет вдигнат нагоре, а около цевта му се виеха тънки нишки дим.

Бедрок разбра, че няма да успее да стигне до канала.

Нахлупиха качулка на главата му, после чу немска реч и скоро го набутаха през вратата на една от сградите близо до стената при „Бойенщрасе“.

Поведоха го по тясно стълбище, след което го спуснаха дълбоко под земята в нещо като метален кош.

За да прекарат мъжа с качулката и вързаните ръце през тунела, на онези им трябваха петнадесет минути. Бедрок се движеше на колене с ръце зад гърба, а когато коленете му се разкървиха дотолкова, че вече не издържаше, той се обърна по гръб и продължи да се изтласква с ритници, като раздра лактите, главата и задника си.

Когато той и останалите четирима излязоха от другата страна на стената, го изкараха на повърхността и го вмъкнаха в някакъв микробус. Вътре онези го ритаха няколко минути за удоволствие, докато колата не спря рязко.

Двадесет и девет годишният Виктор Оксли с кодово име Бедрок понесе още един ритник в тила - пети или шести. От него той блъсна лицето си още по-силно в металната врата на микробуса. Усети кръв по устните си от разбития нос.

Колкото и силна да беше болката, той знаеше, че това е само началото, защото сега беше в източната част и противникът можеше да прави с него каквото си поиска.

Вратата се отвори. Бедрок реши, че са пристигнали, но вместо това при тях се качи още някой.

Проведе се продължителен разговор на немски, изглежда, спореха, и въпреки че Бедрок не разбираше думите, остана с убеждение, че обсъждат на кого трябва да го предадат като пленник. Изглежда, германците надвиваха и дори за момент изглеждаше, че ще се стигне до бой, но накрая нещата се успокоиха.

Над лицето му се надвеси някакъв мъж - англичанинът усети мирис на тютюн и пот. Мъжът проговори на английски, но нямаше съмнение. Той беше руснак.

- Не знам кой си, но мисля, че си от онези, които много затрудняват мен и колегите ми. Ако можех, щях да те изкарам и да те застрелям още тук. Когато Щази приключат с теб, ще ти се иска да те бях убил.

И толкова.

Колата спря след малко, вратата се отвори и някой излезе, без да каже нито дума. Бедрок чу отдалечаващи се стъпки върху чакъл и се изненада, че онзи очевидно куца, ако се съдеше по неравномерните звуци от стъпките му.

След миг отново потеглиха - английският шпионин реши, че слезлият е руснакът, защото немците веднага се разприказваха. Оксли не говореше немски, но долови известно облекчение в гласовете на мъжете от Щази.

Но облекчението не стигна до него - ритниците продължиха още по-силни.

Продължиха така над два часа, но Оксли знаеше достатъчно за тактиката на Щази - вероятно се движеха в кръг, за да се чуди той къде го водят.

Когато спряха отново, го измъкнаха от колата, завързаха ръцете му за китките и ги вдигнаха високо нагоре, за да го заставят да се наведе. От двете му страни имаше мъже, които го бутаха напред, нагоре по някакво стълбище, после надолу, след това в асансьори, при което той се обърка дотолкова, че не можеше да прецени къде се намира - на дъното на силоз за ядрена ракета или на върха на телевизионна кула.

Накрая го въведоха в някаква стая, свалиха качулката му и закачиха белезниците към кука на масата.

До момента той не беше проговорил и дума и взе решение, което щеше да спаси живота му, но да го обрече на непоносими трудности.

Щеше да говори на руски.

Нямаше документи - всичко остана в хотела, и затова можеше да говори каквото си пожелае, без да го уличат в лъжа.

Стига да се придържаше към прикритието си.

В продължение на три дни го държаха буден със студена вода и електрошокове в опит да го пречупят, но той говореше само руски и казваше на германците, че не знае какво искат и нямат право да се отнасят така с гражданин на Съветския съюз.

Оксли беше чувал слухове за изключително гаден метод на агентите от Щази да следят заловените от тях хора. Слагали ги пред нещо като голям фотоапарат и им казвали да чакат, докато сменят лентата.

Но вместо фотоапарат това бил рентген, който облъчвал с радиоактивни частици нещастните жертви през цялото време.

Така се гарантирало, че всеки път, когато този човек мине през някой от контролно-пропускателните пунктове към Запада, детекторите за радиация, каквито имало във всеки един, ще покажат, че този човек е залавян от Щази.

Може и да съкращаваха живота на хората с десетки години заради рак, но какво толкова. Щази намираха тази тактика за удобна.

Но на Оксли не приложиха облъчване, защото нямаше да го връщат на запад.

Не, той заминаваше на изток.

Източногерманците го предадоха на КГБ.