Властта на президента

58. В наши дни

Татяна Молчанова се усмихна срещу камерата, когато започнаха новините в шест по „Новая Россия“. Обикновено тази програма, както всички вечерни новини по света, започваше със съобщаване на събитията от деня, но Валерий Володин се появи точно преди началото на програмата, влезе непоканен в студиото и седна на стола, който сметна за най-подходящ.

Затова камерата доближи Молчанова, която представи президента малко по-продължително, докато чакаха тон-техникът да нагласи микрофона на седналия от лявата й страна Володин, след което тя се обърна и поздрави президента с широка, но не прекалено неподходяща за професионалист като нея усмивка.

Молчанова нямаше въпроси към него - пристигането му изненада всички и продуцентите, които чуваше през слушалката в ухото си, изглежда, спореха помежду си как да започнат интервюто.

Налагаше се да действа неподготвена, но знаеше как, защото беше професионалист. Освен това подозираше силно, че президентът няма да й остави много възможности за импровизиране.

- Господин президент, в границите на най-голямата ни съседка на запад се случиха някои драматични събития. Как ще коментирате нападенията в Украйна, чиято напълно очевидна цел е да сплашат поддръжниците на Русия там?

Володин реагира като внезапно освободена пружина.

- Не просто поддръжници, Татяна Владимировна. Напомням ви, че в границите на Украйна живеят милиони руски граждани. Нападението над моята добра приятелка Оксана Зуева и бомбата в Донецк определено са дело на националистични партизански сили, подкрепяни от западни разузнавателни служби. Да добавим тук и нападението на ЦРУ в Севастопол. Това са провокации! Враговете на Русия опитват да ни вкарат във война. Досега запазвахме мира и решавахме разногласията си чрез дипломация, но те не знаят как да действат на такова сложно ниво и затова прибягнаха до кръвопролития.

Молчанова разбра накъде да насочи разговора. Зададе мъгляв въпрос за това как действията в Украйна се отразяват на родината.

Володин отговори мигновено:

- В Украйна има петдесет милиона души, една шеста от които са етнически руснаци. А Кримският полуостров е жизненоважен за сигурността на Русия. Това е очевидно дори за най-слабо запознатите с международните, икономическите и военните дела. Там домува Черноморският флот. Там преминават нефтопроводи и газопроводи за Европа, която е жизненоважен пазар за нас, и военни магистрали към Запада, които са от значение за нашата сигурност.

Украйна е в сферата на нашите интереси - продължи Володин. - Според мен заплахите за нацията ни са две. Само две. Тероризъм и престъпно беззаконние на запад от границите ни. Нашите врагове биха ни разпокъсали, ние знаем това, и по тази причина ги държим далеч от границите си, но това не е достатъчно. Източноевропейските страни станаха роби на Америка и Европа и ние трябва да се защитим от тях, независимо на каква цена. Намалихме тероризма в Русия в значителна степен. Етническите различия и криминалният контингент, повечето от който включва хора от етническите малцинства, са до голяма степен под контрол. Трябва да продължим борбата, да засилваме закона и правосъдната система у дома, както и обхвата на нашите служби за сигурност зад граница. Няма друг начин за оцеляване. Но като гледам случващото се в Украйна, виждам, че със славянските си съседи имаме не само еднакви интереси, но и еднакви заплахи. И една такава заплаха са украинските националисти на власт в Киев.

Володин се взираше в обектива на камерата. Татяна Молчанова седеше кротко встрани. Президентът определено беше забравил, че е на интервю.

- Няма да допуснем необезпокоявано съществуване на бандитски режими по границите си. Ето от това опитвам да предпазя родината. Всепроникващата престъпност и беззаконие в Украйна доказват необходимостта от защита на руските граждани там и тази защита трябва да бъде реална, а не да представлява линия на картата, която да не служи на ничии интереси.

Президентът замълча и Татяна Молчанова изпълни мъртвия ефир с гласа си:

- Можете ли да ни кажете какви мерки ще вземе вашето правителство, за да намали заплахите по нашата граница?

- Заповядах на нашата армия да подготви поредица малкомащабни действия за сигурност в защита на интересите на Русия в Крим, както и на руското население, което живее в Източна Украйна. Разбира се, не мога да разкривам оперативните подробности - усмихна се Володин. - Дори и на вас, Татяна Владимировна.

Жената се усмихна в отговор.

- Но нека всички знаят, че това е само мироопазваща мисия.

Татяна каза:

- Украйна не е член на НАТО, но членува в организацията „Партньорство за мир“, което означава, че имат обучение и координация със силите на НАТО. Очаквате ли това да предизвика проблеми при операциите за сигурността?

- Ние бяхме членове на НАТО допреди година - отговори Володин, - но разбрах колко погрешно е това. Как бихме могли да продължаваме да сме в НАТО, в организацията, създадена с изричната цел да ни победи? НАТО не е голяма заплаха. Повечето европейски страни са напълно рационални в мисленето си. Но Америка ни притеснява и ще дам пример защо. Вманиачени са по противоракетните системи. Това започна с Роналд Рейгън и продължава вече тридесет години. Американците искат тези ракети по една причина. За да си осигурят безопасност при неизбежна битка. Битка, която планират да започнат. Вече не се налага да слушаме Рейгън и заплахите му за свръхупотреба на сила, защото тогава имахме слабо ръководство и Америка с удоволствие диктуваше правилата. Слушахме ли ги, те се държаха любезно. Като господар, който милва мързелива котка. Но имаме приоритетни интереси в нашия район и нека Америка не забравя, че ще ги отстояваме.

- Кои са приоритетните интереси на Русия според вас?

- Съседните бивши съветски страни, в които живеят етнически руснаци. Мое задължение е да гарантирам защитата им.

Володин се обърна към камерата.

- А на НАТО и най-вече на Америка напомням, че това е нашият двор.

Посочи с пръст към камерата и продължи:

- Вие играете в него и ние ви позволявахме това. Но сега ви предупреждавам - стойте далече.

Молчанова се зачуди какво да пита, но не трябваше, защото Володин свали насочения си пръст и продължи да говори към камерата.

- Украинци, знайте, че ние обичаме страната ви и че вие сте най-добрите ни съседи. Не искаме да премахнем вашето знаме или вашия химн. Аз само искам да реша въпроса с границите на Украйна. Исторически Крим е част от Русия - всеки го знае. Ще е добре за двете ни страни да имат еднакви права, еднакви закони и еднакво светло бъдеще.

Татяна зададе следващия си въпрос с известен страх. Не можеше да реши дали не я подвеждат, но пък Володин направи толкова очевиден този въпрос, че тя не можеше да го подмине:

- Е, господин президент, значи целта на операцията за сигурност е Крим?

Володин не отговори веднага. Изглеждаше изненадан.

- Да караме по ред, госпожо Молчанова. Трябва да видим какво е отношението към мироопазващите ни сили. Ако тероризмът утихне... разбира се, ще се оттеглим - отговори той и вдигна длани, сякаш за да намекне, че инсинуацията за завладяването на територията на Украйна е на Молчанова.

Първоначалните атаки от инвазията започнаха, докато президентът говореше по телевизията. Действията късно следобед имаха желания ефект да изненадат украинските сили по границата. Те очакваха нападението, но не и по време на вечеря.

Батареи с далекобойни ракети опустошиха украинските отбранителни позиции, а изтребители бомбардировачи влизаха в страната, за да унищожават летищата в източната част на Крим. На запад през границата преминаха танкове, почти както в Естония, но се натъкнаха на по-сериозна съпротива от украинските Т-64. Макар и без качествата на руските Т-90, по-старите украински танкове бяха многобройни, почти всички бяха добре окопани или разположени в подсилени бункери.

Битките с танкове и ракетни системи „Град“ от двете страни на линията продължиха през първите четири часа на конфликта и с навлизането по-навътре на руската бронетехника украинците предприеха защита с гаубици. Но в небето властваха руски самолети МиГ и „Сухой“, които унищожаваха позициите им веднага след като стигнат при тях.

Украинците имаха значителен брой самоходни артилерийски установки с 152-милиметрови оръдия - произведени в Русия подвижни гаубици, наречени на река „Мета“, които се оказаха достатъчно добре скрити и мобилни, за да станат проблем за танковете Т-90, но украинските генерали пазеха повечето от този ценен ресурс в резерв, като оставиха разположените напред такива машини на милостта на руските хеликоптери „Камов“ и изтребители МиГ-29.

Към девет вечерта украинските градове Свердловск и Краснодон, на километри от руската граница, паднаха без почти никакви изстрели в пределите им, а Мариупол, на Азовско море, падна към десет и петнадесет.

Към полунощ група огромни транспортни самолети „Антонов“ Ан-70 с парашутисти напуснаха територията на Русия над Азовско море и след минути влязоха в украинското въздушно пространство. На бордовете им имаше по двеста до триста бойци. Повечето от тях принадлежаха на 217-и гвардейски въздушнодесантен полк от 98-а гвардейска въздушнодесантна дивизия, но имаше и няколкостотин спецназовци от ГРУ.

В помощ на транспортните самолети летяха изтребители с оборудване за смущаване на радарите, а при прелитането над Севастопол руските кораби в Черно море осигуриха защита на сънародниците си със своите ракети „земя-въздух“.

Украинците нападнаха с група Су-27, повечето от които бяха свалени над морето - два от руски изтребители и два от ракети „земя-въздух“, оцеляха само четири.

Руснаците загубиха пет от своите самолети, но шестте Ан-70 стигнаха до зоните за скачане.

Парашутистите изскочиха в нощта от самолетите и всички се приземиха в южния край на Кримския полуостров.

Към един и половина Русия разполагаше с 1435 леко въоръжени, но добре обучени бойци в Севастопол, които нападнаха два украински гарнизона и унищожиха няколко малки батареи за противовъздушна отбрана в центъра на града.

Ако украинците не знаеха защо руснаците са изпратили десант в Севастопол, скоро щяха да разберат. От няколко дни пет хиляди руски морски пехотинци живееха във флотилия руски кораби в малкото пристанище Очамчира в автономния район Абхазия от другата страна на Черно море. Щом транспортните Ан-70 излетяха от базата си в Иваново, в Русия, флотилията потегли към Севастопол. Нямаше да стигнат преди обяд на следващия ден, но така парашутистите и бойците от спецназ имаха достатъчно време да овладеят кварталите около пристанището.

Докато руските сили се разпръсваха от зоните си за кацане в Крим, танковете и другата бронирана техника нахлуваха все по-дълбоко в Източна Украйна. Руснаците имаха значително по-добро оборудване за нощно виждане от украинците и танковете им напредваха цяла нощ, като изненадваха паникьосания враг, който не ги виждаше. Въпреки че самата инвазия не учуди никого, украинското ръководство разбра след няколко часа, че неговите генерали не са преценили правилно скоростта, тактиката и интензивността на руското нападение.