Властта на президента

14.

За Джак Райън-младши понеделникът започна в 8,15, когато пристигна с мътен поглед в офиса си в „Кастор енд Бойл Риск Аналитикс“, хвърли сакото и чантата си и се отправи към малкото кафене на етажа. Поръча си сандвич с яйце и кафе, не чай, и занесе закуската си на бюрото.

Яйцето беше пържено в масло и почти колкото чиния за вечеря - висеше извън филията и капеше по ръката му. А кафето, разтворимо, имаше дъх на асфалт. Но Джак изяде яйцето и изпи кафето си, защото знаеше, че през този ден ще се нуждае от протеини и кофеин.

Почти целият му уикенд премина в проучване на сложната разпродажба на търг на компанията на клиента „Голбрайт Россия Енерджи“, както и последвалата продажба на активите му на „Газпром“. Не спа много и затова сега я караше с последни сили.

През двата и половина месеца тук, в „Кастор и Бойл“, Джак беше преровил цели купища фирмени документи и шкафове със счетоводни отчети и преписи от заседания на управителни съвети. За Джак тази привидно суха материя изглеждаше много интересна, защото това, което виждаше, сякаш имаше повече връзка с престъпността, отколкото със законния бизнес.

От проучванията си по случая „Голбрайт Россия“ откри една неизбежна истина - облагодетелстваните от почти всичко в това престъпление, изглежда, бяха мъже и жени от правителството, което управляваше Русия.

Престъпното завземане на дейностите на цели фирми в Русия имаше име - „рейдърство“ или корпоративно превземане. Но не корпоративно превземане в смисъла, който това има на Запад. При „рейдърството“ използваха шантаж, измама, заплахи с насилие, фалшифициране на документи, както и нагласени съдебни дела, при които подкупни съдии отсъждаха в полза на престъпниците. Полицията и правителствените служители получаваха пари за помощта си, като парите често се вземаха от откраднатата фирма.

Според официалната статистика на правителството около 400 фирми всяка година биваха превземани успешно по този начин, а Райън знаеше какво означава „рейдърството“ за руската нация. Това плашеше чуждестранните инвеститори и увреждаше руската икономика по трудно измерими начини.

Клиентът на фирмата му, шотландският милионер Малкълм Голбрайт, падна жертва на невероятно заплетена и организирана схема за отнемане с един удар на може би най-големия холдинг в Русия. И Джак сега откри, че онези, които работеха от името на Голбрайт - юридически фирми, следователи и други компании, разположени на Изток - също ставаха жертви на гнева на Кремъл.

Съвсем наскоро научи, че един адвокат, нает директно от Голбрайт, е бил арестуван в Санкт Петербург, а друг служител на московската фирма на Голбрайт за поддръжка на тръбопроводите бил бит от нападателите, които заявили според думите му пред властите, че това е предупреждение за Голбрайт да се откаже от следствието за „Россия Енерджи“.

Тези неприятни вести можеха да охладят усърдието на мнозина, но насърчаваха Джак да работи още повече. Той продължаваше напред и при проучването на тази кражба откри, че „Газпром“ е закупил части от притежаваната от шотландеца фирма за газ чрез поредица от малки чуждестранни фирми, изскочили от нищото, за да участват в търга.

Райън нямаше много средства, с които да разплете всичко това. Основно ползваше СПАРК - корпоративна база данни за разследвания, управлявана от „Интерфакс“ - руска неправителствена организация, която събираше практически цялата информация за всяка фирма с дейност в Русия.

Джак не говореше руски - фирмата му имаше преводачи на щат, които помагаха, - но научи кирилицата за един ден и сега можеше да търси думи от базата данни бързо и уверено. Научи почти триста руски думи, свързани до една с бизнеса, данъците и с банковото и фирменото дело. Не можеше да пита на руски къде е тоалетната или да каже на някое момиче, че има хубави очи, но можеше да прочете някоя от бележките в СПАРК с адреса и квадратурата на нова фирма в Курск, която върти бизнес с национализираната дърводобивна индустрия на Русия.

Джак ползваше и друга програма - „Аналистс Ноутбук“ на IBM i2. Програмата анализираше всякакви бази данни и бързо генерираше графики и схеми за визуализиране и манипулиране на тенденциите, откриване на взаимоотношенията между хора в съответната мрежа и за по-динамично интерпретиране на изследваната област.

Анализът на повтарящите се схеми стана неразделна част от работата му. Джак беше ползвал този метод в Колежа с голям успех. И веднага разбра, че тук, в „Кастор и Бойл“, ще трябва да използва подобна тактика, защото знаеше, че за аналитика най-важни са правилно организираните добри данни.

След един час в ровене из базата данни и трескаво добавяне на бележки в програмата и в двата тефтера, които изписа през работния маратон в почивните дни, отмести поглед от екрана, за да допие студеното си кафе. В този момент в офиса му надникна Санди Ламонт. Русокосият мъж тъкмо идваше на работа и държеше в ръка първата си чаша чай за деня.

- Добро утро, Джак. Как прекара уикенда?

- Добре - отвърна Райън. - Добре. Работих вкъщи.

- И защо?

- Ти ми каза, че да се изправиш срещу „Газпром“, е загуба на време, и затова се ровя из фирмите паравани от сделката за „Голбрайт“, за да разбера чии са в крайна сметка.

- Това ще е трудна работа, приятел. Сигурно са собственост на тръстове и частни фондации, до една в офшорни финансови райски кътчета, а единствените имена около тях ще са на служители, не на истинския собственик.

- Прав си за това, но открих, че няколко от спечелилите търга фирми работят с един и същи регистрационен агент.

Санди сви рамене.

- Регистрационният агент получава пари, за да намери човека, който да замести истинските собственици във фирмените документи. Един такъв агент може да е регистрирал десет хиляди фирми. Съжалявам, приятел, но няма да измъкнеш ценна информация от регистрационен агент.

Райън промърмори следващото изречение по-скоро на себе си:

- Някой трябва да опре пистолет в главата на регистрационния агент. Предполагам, че така бързо ще получи ценна информация.

Веждите на Санди се извиха нагоре. Той влезе в офиса и затвори вратата. После отпи от чая си и каза:

- Знам, че това бъхтене е неблагодарно. Искаш ли да ми разкажеш какво правиш, за да чуеш моето мнение?

- Би било много добре, благодаря.

Санди погледна часовника си.

- След двадесет минути имам среща с Хю Кастор, но дотогава съм на твое разположение. Какво имаш?

Джак вдигна един топ листове от бюрото си и се разрови из него, докато говореше.

- Добре. За да докажем, че средствата, откраднати в Русия от разпродажбата на фирмата на Голбрайт, сега са някъде на Запад, където той има шансове да ги поиска, трябва да проследя тези чуждестранни холдинги от фирми. Знаем, че в кражбата участва руското правителство, затова няма да измъкнем пари от самата Русия.

- Никога, дори след милион години.

- Правителството е обвинило концерна за добив на газ на Голбрайт в неизплатени данъци от дванадесет милиарда долара. Годишната данъчна сума надвишава приходите.

Санди знаеше случая.

- Така е. Дължаха повече данъци, отколкото имаха приходи. Глупости, но когато мошениците притежават съда, става точно така.

- Правилно - съгласи се Джак. - Данъчната служба е дала двадесет и четири часа на Голбрайт да намери парите, което е невъзможно, и затова правителството е разпоредило разпродажба на активите на фирмата и парите да останат за държавата. Започнати са набързо приготвени търгове и на всеки от тях е имало само по един кандидат.

- Много удобно за тях - отбеляза саркастично Санди.

- Не разбрах нищо за повечето от тези фирми фантоми, но научих нещо за една от тях. Нарича се „Иитернешънъл Файнанс Корпорейшън“, ИФК. Регистрирана е в Панама седмица преди търга с общо вписани капиталови активи от триста осемдесет и пет долара. И въпреки това са успели някак си да вземат от руска банка седем милиарда долара, с които да наддават.

- Сигурно са адски убедителни - отговори Санди. В гласа му не се долавяше никаква изненада - той добре знаеше как краде руското правителство.

Райън продължи да чете от записките си:

- Предполагаемата капиталова стойност на активите на Голбрайт в този конкретен търг е, грубо, десет милиарда долара. Търгът е продължил пет минути и ИФК са спечелили с началната си оферта от шест милиарда и триста милиона. Четири дни след това са продали придобитите активи на „Газпром“ за седем милиарда и петстотин милиона.

Вдигна очи от записките си и погледна Санди.

- „Газпром“ изкарва лесно два и половина милиарда само от придобитите активи, а правителството запазва контрола върху тях, защото фирмата е държавна. Двата и половина милиарда добавена стойност вдигат акциите на „Газпром“ и всичко това се разпределя между акционерите.

Санди отвърна:

- Които по една случайност са „силоваци“. Виж ти.

- Да не забравяме също, че и собственикът на ИФК, който и да е той, по дяволите, е изкарал един милиард и двеста милиона за притесненията си.

Джак отново погледна към документите си.

- След сделката „Голбрайт“ добрият късмет на ИФК продължава. Тази малка фирма от Панама създава различни клонове, всеки от които успява по невероятен начин да придобие важна инфраструктура на нищожна цена и да си осигурява банкови заеми предимно в швейцарски и в руски банки.

Пак погледна Санди, който се беше вторачил в чашата си.

- Следиш ли мисълта ми?

Санди се засмя.

- За съжаление, старче, все още не си ме шашнал със сложността на схемата. Такива неща виждам всеки ден.

Джак отново погледна документите.

- Добре, но със СПАРК успях да проследя една от тези фирми в поредица анонимни пощенски кутии, тръстове и частни фондации. И накрая стигнах до конкретен адрес.

Веждите на Санди Ламонт се извиха нагоре.

- Така ли? Е, това вече е нещо. Къде?

- Адресът е на магазин за алкохол в Твер, на сто мили северозападно от Москва. Изпратих следовател в Москва да разгледа. Онези в магазина, изглежда, нямали представа за какво говори следователят, но той е сигурен, че точно това място е пощенска кутия за организираната престъпност, въпреки че хората в него може да не знаят това.

- Коя престъпна група по-точно?

- Не знаем.

Санди отново доби отегчен вид.

- Продължавай.

- Както и да е, месец след сделката „Голбрайт“ малката компания от Панама с единствен адрес в магазин за алкохол в малък руски град успява да вземе необезпечен заем от шестдесет милиона евро от швейцарска банка, която редовно работи със офшорни фирми паравани по целия свят. С този заем фирмата е закупила фирма за управление на газопроводи в България. След това, месец по-късно, купува такава фирма от Словения за деветдесет милиона евро и друга в Румъния за сто тридесет и три милиона. ИФК имат дузини законни фирми, все нови, и всяка със сметка в някой от офшорните финансови центрове. Кипър, Кайманите, Дубай, британските Вирджински острови, Панама. Но забелязах едно за тези фирми - каза Райън и прелисти няколко страници, за да намери нещо конкретно. - Всяка от тези фирми има клон в Сейнт Джон, Антигуа.

- Клон?

Джак сви рамене.

- Те са просто места за предаване на информация или бизнес апартаменти в хотел. Няма нищо там, което да свърже компаниите с Антигуа. Признавам си, че тази част не я разбирам. Да, ясно ми е, че Антигуа е офшорно банково убежище, но тези компании и без това се намират в други офшорни банкови убежища. Защо е нужно всички те да са свързани и с Антигуа?

Санди помисли за момент.

- Бързият и лесен отговор е, че истинският собственик на това съзвездие от фирми е свързан с Антигуа.

- Как е свързан?

- Предполагам, с гражданство.

Райън го изгледа така, сякаш Ламонт беше изгубил разсъдъка си.

- Санди, не искам да ме обвиняват в расизъм, но гарантирам, че олигархът, правителственият големец или мафиотският бос, който е изкарал милиард и двеста милиона долара чрез подкрепената от Кремъл измама във Владивосток, не е роден в някаква си страна от Третия свят, в Антилите.

Санди поклати глава.

- Не, Райън. Не съм казал, че той е роден там. Антигуа е едно от малкото места, в които можеш да слезеш от самолета, да дадеш на някого малко пари... бих казал, че петдесет хиляди щатски долара ще стигнат, и да получиш чисто нов паспорт. Дават гражданство срещу пари.

- А за какво би искал това гражданство?

- Има няколко причини. Вероятно най-уместната е, че само граждани на страната могат да отварят банки там.

Джак остана напълно объркан.

- А защо ще отваряш собствена банка? Независимо от законите за банковата тайна, ако искаш да работиш с друга банка - а те работят една с друга, - нали другата ще трябва да ти има доверие. Някакъв сенчест руснак с подозрителен паспорт едва ли ще прехвърля кеш в Ситибанк от „Банк ъф Иван“ в Антигуа, или както там я нарича.

Санди се засмя.

- Харесва ми енергията ти, Джак, но в тази област си все още пълен новак, нали? Прав си, много от офшорните банки нямат лиценз да търгуват с големите момчета, но има начини да заобиколиш това. „Банк ъф Иван“ от Антигуа, както я наричаш, просто си намира междинна банка, малко по-добре поставена във финансовия свят, но желаеща да върти бизнес със сенчести личности. Един приятен подкуп на банков служител би свършил работа. Посредникът прехвърля парите на Иван на друг посредник - всъщност вече парите пътуват за Швейцария, Лихтенщайн или Мадейра, където банките също не са прозрачни, но са далеч по-уважавани от скапаната Антигуа. А оттам парите могат да идат навсякъде - САЩ, Великобритания или, както бих посмял да предположа за случая с „Голбрайт Енерджи“, обратно за Русия.

- А защо трябва да се връщат в Русия?

Англичанинът отговори:

- Това е класическа схема за пране на пари, която се нарича пълна обиколка. Всъщност вземаш пари, спечелени от корупционна сделка - кражба на имущество, подкупи, приходи от организирана престъпност и прочие, - след което ги изпращаш на холдингови компании в някои от тези офшорни финансови центрове, където парите се придвижват от друга холдингова компания и се връщат в Русия като чисти средства във вид на чуждестранни инвестиции.

- Проклятие - промърмори Райън. - Има да уча още много.

- Така е, момче. Но учиш бързо.

Ламонт погледна часовника си.

- Всичко това е много интересно от академична гледна точка, но такива фирми паравани се появяват и изчезват с такава лекота, че ако не знаеш каква е истинската структура на собствеността, тоест имена на реални хора, няма изобщо да доближиш тези пари. Ние никога няма да разберем кой е в управителния съвет на тази фирма ИФК или на нейните клонове. Те се стараят много, много ловко да крият тази информация и се справят адски добре. Ти си се запознал с цялата документация.

В очите на Джак отново се появи светлинка.

- Така е. Цялата документация е изготвена така, че да крие собственика, но какво ще стане, ако знаем къде е неговата банка?

Санди се почеса по главата.

- За какво говориш?

- За фирмите от Антигуа. Всички те са регистрирани в една и съща сграда.

- Това изобщо не е необичайно. Ще има регистрационен агент, компания, която може да ти уреди да получиш паспорт, адвокати, които да ти помогнат да си откриеш сметки в данъчния рай. За тази цел ще използват физически адрес. Но той не е свързан със собственика.

Джак каза:

- Но банката ще е наблизо, нали?

- Това няма да е банка за обикновени клиенти, момче. Няма да е с банкомати и касиери. Ще съществува на хартия и сметките ще бъдат в други трансферни банки. Ще има адвокат, който е нагласил всичко, но тези адвокати не обявяват подобни неща в интернет или във Фейсбук. Те си играят игрите тихо.

- Искам да разгледам по-отблизо регистрационния агент -отговори Джак. - Искам да кажа, ще ми се да видя сградата.

Санди сви рамене.

- Да. И аз правя така, за да е весело. „Гугъл Мапс“ ще ти даде снимка на сградата.

Джак поклати глава.

- Не това имам предвид. Искам да ида там. Да поразгледам.

Ламонт го изгледа.

- Физически? Искаш да идеш там?

-Да.

- А защо не наемеш местен следовател в Антигуа, който да свърши тази работа.

- Санди, ти сам каза, че съм новак. Мога да чета документите или да проучвам структурата на фирмите паравани в СПАРК и да си наема някой следовател в друга страна, но ще разбера всичко това по-добре, ако ида там. Ще отделя ден-два да разгледам, да усетя как действат тези офшорки. Може дори да науча нещо за холдинга ИФК и за другите фирми с адреси там.

Санди не хареса идеята. Опита се отново да разубеди Райън.

- И какво смяташ да правиш? Ще се ровиш из боклука на регистрационния агент ли?

Джак се усмихна.

- Добра идея.

Санди въздъхна продължително.

- Мисля, че не разбираш с какво си имаш работа. Аз съм ходил на терен преди. Вярвай ми, приятел, тези прикрити финансови центрове в Третия свят се охраняват от доста груби типове. Освен това там има мафиоти и наркобанди, които имат силен интерес да не позволяват чуждестранни следователи да си врат носа в компаниите, с които си перат парите. Ти си син на президента на Съединените щати. Не си свикнал да си имаш работа с хулигани.

Джак не отговори.

- Може и да не схванеш цялата картина от електронна таблица или от презентация в „Пауърпойнт“, но е далеч по-безопасно да си седиш на бюрото и да научаваш колкото е възможно.

- Санди, туристите ходят в Антигуа и Барбуда през цялото време. Не мисля да си насилвам късмета. Бъди сигурен, че ще се впиша много добре.

Санди облегна главата си назад на стола и се загледа продължително в тавана. Накрая каза:

- Щом е така, няма да те оставя да идеш сам.

Джак мислеше за същото.

- В такъв случай ела с мен.

Санди се поколеба още малко, но Райън виждаше, че колегата му вече си представя плажове и коктейли.

- Добре. Ще идем дотам и ще огледаме, но при първия знак за неприятност си обираме крушите и тичаме в лоби бара на хотела, ясно ли е?

- Ясно е, Санди - отговори Райън и вдигна длан за поздрав. - Пълна обиколка!

Санди погледна вдигнатата длан.

- Моля?

Джак отпусна ръката си. Надценил беше момента.

- Ще е весело. Но си вземи слънцезащитен крем - мисля, че няма да изкараш дълго без него в Карибите.

Санди Ламонт се разсмя.