Властта на президента

43.

Мът и Рекс лежаха мъртви.

Точно когато двамата мъже тичаха към стълбището, една осемдесет и две милиметрова мина беше паднала върху горния край на сградата и горещи осколки разкъсаха телата им, като ги убиха мигновено.

След минута ги откриха двама от останалите сержанти от „Делта“, които довлякоха телата им надолу малко преди на покрива да избухне нова мина.

Кларк, Чавес и Карузо помогнаха на Мидас да свали телата на първия етаж и да ги сложи в чували. През цялото време, докато вършеха тази изнурителна работа, върху сградата и около нея падаха мини.

Щом разположиха двете тела в чували до предната врата, Мидас се обърна към мъжете от Колежа.

- Забравете какво казах преди. Вземете си оръжие. Същите заповеди важат и за вас. Само по въоръжени. Ясно?

- Ясно - отговориха тримата и се отправиха нагоре по стълбите за оръжие. Приятно щеше да е да пострелят с новите автомати „Хеклер и Кох“ 416. Може и да имаха всякакво оръжие в Колежа, но за първи път стреляха със стандартните за ,„Делта Форс“ автомати.

Мидас също се качи на втория етаж и влезе в големия офис с прозорец, от който се виждаше предната врата на сградата, паркингът с падналия хеликоптер и районът отвъд. Огледа се през прицела с надеждата да открие къде е минохвъргачката.

Биксби, който дойде с него, разговаряше по телефона си с Ленгли.

- Имаме много убити и ранени. Изглежда ни напада обучена нередовна войска, а може би и руски военни.

Чавес коленичи в офис на втория етаж и се взря през холографския прицел на автомата. На стъкления обектив имаше червена точка и въпреки че оптиката не беше с увеличение, се различаваха отделните хора, които тичаха по улиците пред портала.

Само след секунди забеляза хора с оръжие сред тълпата. Двама души с автомати АК-47 на рамо си проправяха път из гневната тълпа.

От дясната му страна Доминик Карузо оглеждаше друга част от тълпата.

- Виждам един с автомат. На петнадесет метра вдясно от падналия хеликоптер. И е заобиколен от цивилни. Не мога да стрелям - изръмжа разочарован той.

Динг отговори:

- Аз виждам двама с автомати. Смесили са се с тълпата на север от парка. Възползват се от цивилните, за да се доберат до портала.

- Ще опитат да влязат, нали? - запита Доминик.

- Да влязат, да прескочат. Знам ли. Да. Ще влизат - отговори Чавес.

- И защо е всичко това? - запита Доминик.

В стаята при тях влезе Кларк заедно с Биксби. Коленичиха зад едно бюро, за да се крият от снайперисти. Кларк каза:

- Имам версия.

- Искам да я чуя - отвърна Биксби.

- Руснаците искат да превземат тази сграда и да разбият операция на ЦРУ в Крим. Ще използват случая, за да оправдаят нахлуването.

- Но това място не е достатъчно даже и за Володин като оправдание за инвазия - възпротиви се Биксби.

- Може би - отговори Кларк, като се взираше през прицела. - Но ако Таланов проведе още някое нападение под чуждо знаме, както направи с Бирюков и Головко, ще обвини американските натрапници за това. Ако успеем да излезем и да унищожим оборудването, няма да им е толкова лесно да включат ЦРУ в схемата си.

- Значи, ако се докопат до оборудването, за да го използват за доказателство, ние не сме им нужни нито живи, нито мъртви - отбеляза Биксби.

- Така излиза.

В далечния край на парка се появи училищен автобус. Динг и Доминик го проследиха с автоматите си, докато минаваше край горящия хеликоптер. Автобусът набра скорост - шофьорът, изглежда, не се притесняваше за демонстрантите по улицата. Те отскачаха бързо пред ускоряващия автобус.

На втория етаж цареше тишина, докато мъжете наблюдаваха автобуса. Накрая Карузо каза с безизразно лице:

- Да, този идва да ни спаси.

Това беше опит за предсмъртна шега. Знаеше, че не идват за спасение, а автобусът само даваше началото на следващото нападение.

Автобусът се блъсна в желязната порта, която се огъна и откърти част от каменната стена. Водачът опита да насочи автобуса към паркинга, но Динг, Доминик и няколко бойци с автомати в сградата изпратиха куршуми в стъклото пред шофьора, автобусът зави рязко надясно и се блъсна в оградата отвътре.

Почти веднага две мини удариха покрива на сградата и светлините в нея угаснаха.

Мидас се намираше някъде горе - гласът му прозвуча по радиостанцията:

- Хвърляйте газ през стената. Всичкия. И влезе ли някое копеле вътре, искам да го убиете.

Динг презареди и в същия момент видя как двама души се прехвърлят над северната стена близо до училищния автобус.

-Дом! Десет часа!

- Ясно - отвърна Карузо и стреля по мъжете в момента, в който скочиха, като уби единия и рани другия, а трети падна обратно навън в опит да се измъкне от стрелбата.

По Южната стена се качиха още мъже, стрелбата се усили и точно когато Карузо излезе на балкона, за да се прицели натам, край главата му изсвистяха силно няколко куршума.

Дом се просна, но чу зад себе си силно охкане.

Чавес и Кларк се завъртяха и рязко погледнаха през рамо.

Кийт Биксби се намираше зад тях, до входа на кабинета. Видяха как той пристъпи назад и падна по лице.

- Биксби?

Кларк изпълзя до него на ръце и колене, като се придържаше встрани от вратата за балкона. Претърколи резидента на ЦРУ по гръб и забеляза разфокусираните му очи и дупката от куршум отстрани на главата.

Кларк разбра веднага, че няма какво да стори.

След момент в коридора влязоха двама от ЦРУ с аптечка в ръце.

Кларк се върна при автомата си в кабинета, където Доминик и Динг лежаха проснати по корем.

- Шефът на местната резидентура е мъртъв - каза мрачно Кларк.

През стените се прехвърлиха още хора - отначало по един и по двама. За мъжете от Колежа това не приличаше на нападение от военни. Кларк по-скоро смяташе, че тези са от „Седемте каменни мъже“. Обучени бяха да стрелят и имаха заповед да превземат базата на ЦРУ, но истинската опасност за американците тук представляваха снайперистите и минохвъргачката. Те със сигурност бяха от руската армия, може би спецназовци от ФСБ, дошли със заповед да превземат базата, преди хората и вещите в нея да бъдат изнесени.

Американците в базата можеха да се справят без усилие с тези нападатели без точната и непрекъсната стрелба от снайперистите и минохвъргачката, заради които трябваше да залягат зад бюра, дивани и вътрешни стени, откъдето не виждаха всичко. Тримата оператори от Колежа, двамата мъже от „Делта“, които продължаваха да стрелят, и останалите мъже с пушки трябваше да се прицелват от позиции, които се намираха толкова навътре от прозорците, че много рядко се случваше да стрелят по някого, докато се прехвърля през стената, без да се налага да се вдигат и да се излагат на опасност.

И въпреки това минути след нападението на цивилните дворът и стената бяха осеяни с мъртви тела.

Появиха се два камиона с каросерии, покрити с брезент -караха бързо по улицата пред базата право през ниския и сив облак сълзотворен газ. Внезапно спряха при портала и от тях заизлизаха въоръжени мъже. Някои от тях затичаха в грешната посока, дезориентирани от газа, но повечето се ориентираха и кашлящи и с насълзени очи, се втурнаха към сградата.

Десетте автомата отвътре излаяха. Куршумите полетяха към новата група нападатели, които също стреляха с автоматите си тичешком.

Още четирима мъже се прехвърлиха през стената от север, претичаха през паркинга и стигнаха до прохода към фоайето незабелязани заради суматохата около портала. Четиримата се втурнаха към входната врата, но двамата бойци, които изстрелваха сълзотворния газ, ги видяха, извадиха пистолетите си и откриха огън по тях.

Двама паднаха убити, а другите двама се скриха зад една бетонна кашпа отвън.

В същия момент една управляема ракета прелетя успоредно на земята над парка в посока към сградата. Американците на горните два етажа, които я видяха, залегнаха на пода, а тя се заби в стъклената врата на балкона на стая в североизточния ъгъл на третия етаж, където двамата мъже от ЦРУ клечаха и наблюдаваха северната стена. Когато падна на пода, ракетата се взриви и ударната вълна пръсна стъкла и осколки из тясната стая. И двамата мъже умряха мигновено, а един от охраната падна ранен от покрива, който се срути върху него.

Мидас затича към стълбището в помощ на хората във фоайето, а Кларк - в обратна посока, за да помогне на ранените от ракетата.

Чавес чу звук от стрелба на долния етаж и почувства експлозията отгоре вляво. Докато отново презареждаше автомата, каза спокойно:

- Много са. След минута ще минем на ръкопашен бой.

Карузо застреля в челото един мъж, който тичаше към паркинга.

Викна, докато стреляше:

- По-добре да се бием на стълбите, а не да чакаме тук за поредната мина!

В далечината, от другата страна на парка, се появи още един камион с нападатели. Носеше се към базата направо през тълпата протестиращи.

На три мили източно от база „Фарът“ Харис (Грънджи) Коул летеше като първи във формация от четири самолета, наредени на стотина метра един зад друг. Даде заповед и трите самолета зад него се отделиха от формацията: „Воин две“ се отклони надясно, „Воин три“ - наляво, а „Воин четири“ последва „Две“ надясно. Грънджи се насочи право към петното черен дим насреща и бутна лоста за газ на „форсаж“.

Планът на Коул изискваше всеки самолет да премине точно над базата с малко над хиляда и сто километра в час - всеки от групата щеше да дойде от различна посока, през около петнадесет секунди, както се бяха договорили. Така щяха да създадат една трайна звукова вълна, след което щяха да се върнат за втори преход, трети и, накрая, четвърти.

Ако всичко минеше по план, нападателите на земята нямаше да знаят колко самолета има отгоре, нито пък какви са намеренията им.

Възнамеряваше да създаде четириминутен хаос, объркване и ужас, както и жестоко главоболие за нападателите и протестиращите.

Бойните самолети се намираха само на триста метра над земята и летяха със скорост от почти Мах 1, а от ревящите им двигатели бълваха пламъци и оставяха слаби димни следи.

Грънджи каза:

- Добре, хайде да трошим прозорци.

При тази скорост пилотът не можеше да разбере какво точно става в базата и около нея. Имаше само зададена в компютъра си точка и водеше машината към маркера на нашлемния дисплей, като обръщаше доста сериозно внимание на предупредителните си системи и на хълмовете около града, за да лети възможно най-ниско, без да се удря в нищо.

Грънджи видя как тъмният дим пред него наближава -дори на триста метра височина не беше се разсеял напълно, и след секунди мина през него и излезе на чисто на запад.

Знаеше, че е преминал над точката, защото индикаторът показа така, отпусна газта и зави рязко, при което костюмът му за претоварване се изпълни с въздух, за да запази наличието на обогатена на кислород кръв в горната част на тялото му.