Властта на президента

39. В наши дни

Джон Кларк и Динг Чавес караха две тойоти „Хайлендър“ в нощта, като известно време следваха река Днепър, преди да обърнат на югоизток към Кримския полуостров. Дом Карузо също се возеше с тях, за да ги сменя като трети шофьор и да са поне малко по-свежи, като стигнат.

Не знаеха много какво ги чака, освен че е компрометирана операция на ЦРУ за електронно разузнаване и че са необходими няколко „чисти“ коли, за да закарат някакви неща до Киев и после да ги изнесат от страната.

Когато на следващата сутрин тримата мъже от Колежа пристигнаха пред портала на „Фарът“, на улицата имаше тълпа хора. Динг прецени, че са около двеста души, като някои от тях държаха в ръце плакати с надписи на английски „Махай се, ЦРУ“, но повечето само скандираха, викаха или просто стояха на улицата.

Тримата паркираха колите на улицата на място, откъдето се виждаше порталът, и Кларк се обади на Биксби, който му каза да тръгне към входа.

След малко двата джипа потеглиха с натиснати клаксони и с висока скорост. Протестиращите заотскачаха от пътя им, а някои от тях хвърлиха бутилки с вода и плакати по бързо преминаващите джипове, които успяха да минат през портала, отворен и веднага затворен от въоръжените американски охранители.

Двата джипа спряха на кръговия паркинг до другите четири - два „Юкон“ и два „Лендроувър“.

В същия момент няколко въоръжени мъже, американци, ако се съди по говора и външния им вид, дойдоха с колички с куфари от твърда пластмаса и се заеха да ги товарят в джиповете.

Кларк, Чавес и Карузо се срещнаха с Биксби във фоайето на сградата. Кларк забеляза колко разтревожен е по-младият мъж.

Биксби се ръкува с всички.

- Господа, не знам как да ви благодаря, но измъкнем ли се оттук, ако трябва, ще ям лайна.

- Няма проблем - отговори Чавес. - Какво е положението?

- Сега сме с шест коли, които стигат да изкараме оттук момчетата и оборудването.

- Въпросът е тази тълпа ще ни пусне ли да се измъкнем? -запита Доминик.

В този момент във фоайето влезе Мидас, брадатият водач на оперативното звено от ,Делта Форс“, и каза:

- Ще хвърлим сълзотворен газ, а после ще опитаме да се измъкнем. Не очакваме въоръжени барикади по улиците. Излезем ли от квартала, ще успеем да се измъкнем от града незабелязано. Разбира се, колкото повече време ни трябва, за да излезем оттук, толкова по-кофти ще става.

Биксби запозна всички набързо, а Мидас се ръкува с тримата новодошли, но изглеждаше малко обезпокоен.

- Мислех, че познавам всички от Ленгли тук.

- Всъщност тези са бивши - отговори Биксби. - И стават.

Мидас ги огледа отново.

- Не се обиждайте, момчета. Благодаря, че докарахте колите, но не ви познавам, а аз отговарям за сигурността на тая дупка. Не искам да ви виждам с оръжие. Разбрахме се, нали?

Биксби се обърна към него:

- Мидас, аз съм шефът на ЦРУ тук и казах, че гарантирам за тях.

Мидас не отстъпи.

- Без теб нямаше дори да влязат през вратата.

След това посочи с пръст към тримата мъже и каза:

- Без оръжие. Ясно?

Кларк веднага отговори:

- Няма проблем.

Обърна се към Динг и Доминик с думите:

- Хайде да помагаме с товаренето на колите.

В този момент скандирането от тълпата пред портала се засили. Повтаряха едно и също през цялото време.

Кларк се заслуша.

- Разбирате ли какво викат?

- Слушам ги от два часа вече - отговори Мидас. - „Янки, вървете си.“

- Стар, но добър израз - каза Кларк и заедно с Доминик и Динг се отправиха към коридора, за да видят какво още трябва да се товари.

Четиридесет минути след това натовариха цялото останало секретно оборудване в колите и Мидас съобщи до всички по радиостанцията, че ще тръгват след пет минути.

Но за краткото време след идването на двата джипа от Киев тълпата пред сградата за специални мисии на ЦРУ се беше удвоила. Местните радиостанции разгласяваха местонахождението й, макар полицията да нямаше представа откъде знаят това, и заприиждаха нови протестиращи и зяпачи.

В тълпата имаше профсъюзни активисти - Биксби виждаше това от плакатите и чуваше указанията на мъжете с мегафоните къде да застанат и какво да скандират. Разпозна също сините тениски на младежка проруска група - организирана банда тийнейджъри, които с тайната подкрепа на ФСБ се превръщаха в скитащи шайки от полезни идиоти. Водеха протести, окупираха сгради и всякакви други форми на масови безредици в Русия и из Източна Украйна, каквито искаха водачите им, които от своя страна изпълняваха указанията на агенти на ФСБ.

Когато Кларк, Чавес и Карузо пристигнаха, на улицата пред портала имаше тълпа пешеходци, през която можеше се мине, макар и трудно. Сега двамата мъже от „Делта“ на покрива съобщиха, че улицата е почти непроходима, а още около двеста протестиращи се събират в парка отсреща, който представляваше бетонна пътека около незастроена поляна с храсти и малки дръвчета.

Цяла сутрин хората от „Фарът“ разговаряха с местните полицаи и искаха ескорт, но такъв не идваше. Обадиха се също до недалечно военно поделение - в края на краищата американците бяха част от програмата „Партньорство за мир“, но им казаха, че командването отказва помощ и в момента в базата няма достатъчно хора или оборудване за спасяването им.

Водачът на групата от „Делта“ и командир на обекта Мидас имаше два гранатомета М79 за гранати със сълзотворен газ, но не искаше да ги използва веднага. С тях можеше да разкара хората от портала, но щеше да предизвика неприятни реакции, а и без това гневните протестиращи можеха лесно да се разбунтуват.

Към обед шестте коли работеха на празен ход в кръговия паркинг пред входа на сградата, а шестимата шофьори седяха зад воланите. Карузо и Чавес имаха задачата да карат двете тойоти „Хайлендър“ - щяха да са трета и четвърта кола в конвоя, зад двата „Юкон“ на бойците от „Делта“ и пред двата лендроувъра на ЦРУ.

Мидас стоеше с радиостанция в ръка зад колите, на входа пред сградата, и гледаше към главния портал. Там трима от охранителите, които говореха малко украински, продължаваха да стоят зад заключената метална порта и да наблюдават нервно крещящите и скандиращи разгневени демонстранти. Мидас вдигна радиостанцията към устата си, за да им каже да останат на място, докато всички други се качат в колите, когато един от двамата от,Делта“ на покрива се обади:

- Мидас, тук Мът от покрива. Виждаме автобуси - от тях слизат хора на около три преки нагоре по улицата.

- Автобуси ли?

- Да. Четири големи автобуса. От тях излизат хора. Ако са по петдесет от всеки, значи още около двеста души идват насам. Изглеждат предимно мъже. В цивилни дрехи, но май са организирани.

- Още от профсъюзите или пък от младежките кафяворизци?

- Определено не са от младежите. Не ми приличат и на профсъюзни. Май са шибани бандити. Скинари. С кожени якета и дънки.

- Оръжие?

- Не се вижда оттука. Чакай. Имат раници - не знам какво носят.

- Виждаш ли полиция?

Мът отвърна:

- Да. От другата страна на парка има четири или пет леки коли и нещо като бронирана кола за борба с безредици. Определено изчакват.

- Разбрано - каза Мидас, след което обяви за всички в двора, които имаха радиостанции: - Добре, всички да се качват по колите, освен двамата на покрива и двамата с гранатометите.

В този момент през оградата запрехвърчаха различни предмети. Мидас разбра какви са те, когато паднаха на земята - бутилки и тухли, които не достигаха паркираните коли, но тримата от охраната до металния портал определено попадаха в обхвата им.

Мът се обади по радиостанцията от покрива:

- Ей, Мидас? Новите копелета хвърлят боклуци.

Прелетяха още стъклени бутилки - определено нападението беше режисирано от новата група, която се присъедини към протестиращите.

Мидас приближи радиостанцията до устата си:

- Да, виждам. Добре, вие, до портала, оттеглете се при колите. Тръгваме веднага.

Задната ограда опираше в дълбока бетонна канавка с около метър вода, поради което никой от протестиращите не нападаше оттам, но на отсрещните улици имаше хора, които хвърляха всевъзможни боклуци през оградата.

Тримата от охраната затичаха назад към паркинга на двадесет и пет метра от тях. По целия път ги замеряха с боклуци. Парче дъска удари единия по гърба и го събори, но той стана и продължи да тича.

Докато тримата се отдалечат от портала, двама от охраната с противогази излязоха от сградата и застанаха до двата джипа „Юкон“. Всеки от тях носеше гранатомет М79 и патрондаш, пълен с четиридесетмилиметрови кутии със сълзотворен газ. Коленичиха един до друг, заредиха гранатометите и застанаха в очакване на заповед от командира.

- Как е вятърът? - викна Мидас.

Един от двамата погледна през рамо и отговори:

- Добре е. Газът ще мине из целия парк.

- Добре. По три кутии от всеки в тълпата.

Двамата мъже стреляха, кутиите изхвъркнаха от цевите, прелетяха в дъга над портала и попаднаха сред огромната тълпа отвън.

Сякаш в отговор на сълзотворния газ над стената прехвръкнаха още боклуци. Залпът дойде отдясно на портала, като два от хвърлените предмети очевидно горяха.

Оказа се, че това са коктейли „Молотов“ - отначало само два, но после долетяха още от другата страна на портала. Прелитаха през въздуха и се разбиваха на пътя и по чакъла около паркинга, където избухваха в пламъци и стъклени парченца.

По пътя им във въздуха оставаха следи от черен дим.

Гранатометите изпукаха отново, като този път изпратиха четиридесетмилиметровите кутии над стените в мястото, откъдето дойдоха коктейлите.

- Мамка му - промърмори Мидас. С тези ръчно направени бомби това се превръщаше в смъртоносна атака. Протестът преминаваше в безредици. С него тук имаше деветнадесет души, повечето от които имаха оръжието и опита да причинят доста болка на нападателите, но офицерът от „Делта Форс“ имаше задължение да не задълбочава инцидента повече от това.

Тримата от охраната, които се върнаха от портала, вдигнаха натам автоматите си АК-74.

- Не стреляй! - изкрещя Мидас

Тримата се подчиниха, но с увеличаването на предметите, които прехвърчаха отвън, и с намаляващите възможности да се измъкнат оттук той знаеше, че пръстите им на спусъците треперят.

Мъжете с гранатометите изпратиха по още една граната над стената. Когато заредиха четвърта в оръжията си, от запад, от отсрещната страна на сградата, далеч от задната ограда, се чу силен пукот.

Мъжете на паркинга се наведоха и се скриха зад шестте коли. Всички познаваха звука от автоматично оръжие.

Мидас викна към покрива:

- Мът, казвай!

Отговорът дойде с малко закъснение:

- Ъ, чакай, шефе.

Докато траеше следващата пауза, Мидас се надяваше, че двамата мъже на покрива търсят къде да се скрият. След малко Мът се обади:

- От запад ни обстрелват с малокалибрено оръжие. Или е от хълмовете, или в някоя от сградите, които гледат насам, защото тук, на покрива, удрят куршуми. Застанахме между стълбището и климатичната инсталация. Засега сме прикрити, но не виждаме навсякъде.

Кийт Биксби се беше качил на втория етаж, в кабинет над фоайето. Погледна през прозореца на балкона, откъдето се виждаше улицата пред портала. Тълпата се поразреди - имаше около хиляда души, но сега, след стрелбата и сълзотворния газ, там цареше хаос. И въпреки че разбеснелите се протестиращи тичаха във всички посоки, за да бягат от газта, по улиците продължаваше да има гъста тълпа от хора.

Резидентът на ЦРУ вдигна радиостанцията до устните си:

- Мидас, забрави да излезем оттук. С тая стрелба и огъня по пътя ще ни трябва въздушна подкрепа и хеликоптери.

Мидас отговори спокойно:

- Съгласен съм. Всички влизайте в сградата. Ще се обадим на украинските ВВС да ни измъкнат.

Кларк, Чавес и Карузо излязоха от колите си заедно с останалите и тичешком влязоха в сградата. Над почти непрекъснатия шум от падащи боклуци, които тълпата хвърляше от три страни през оградата, се чуваше далечна стрелба от автомати.

Когато всички се скриха в триетажната сграда, Мидас изпрати хора да прикриват района от балконите и постави по двама или трима въоръжени мъже на позиции с поглед в различни посоки от по-горните етажи. След това изтича по стълбите към покрива, за да види къде се прикриват от стрелбата двамата бойци.

Във „Фарът“ имаха една пушка, подходяща за стрелба на далечни разстояния, както и полуавтоматична пушка AR-15 с оптика с деветкратно увеличение. Тя принадлежеше на „Делта“, но най-добрият снайперист тук беше Рекс, шефът на групата от шестима охранители. Преди да се захване с частна охрана, той беше снайперист в морската пехота, а после в ТЮЛЕНИ-група десет. Мидас се увери, че Рекс и пушката с оптичния прицел са на добра позиция на покрива, и Мът му служи като наблюдател, после слезе на приземния етаж, където разположи хората със сълзотворния газ до предната врата, за да излязат и хвърлят гранати, ако се наложи.

- Опита ли някой да мине през портала - стреляйте. Казах на онези отгоре да не стрелят по тълпата, ако не видят оръжие, така че прехвърлят ли се през оградата невъоръжени хора, вие трябва да ги държите назад.

Биксби се появи от стълбището с вдигнат във въздуха телефон.

- Имам връзка с Ленгли. Вашингтон в момента говори с украинските ВВС да ни измъкнат.

- Нямам нищо против - отговори Мидас.

В този момент някой се развика по радиостанцията:

- Имаме ранен! Имаме ранен!

Оказа се, че е улучен един човек от двамата охранители на балкона на втория етаж, които наблюдаваха портала.

Мидас се втурна покрай Биксби нагоре, за да види в какво състояние е раненият оператор.