Властта на президента

82. В наши дни

Дрискол и Чавес, отишли напред през дърветата в северния и южния край на двора и скрити добре, се намираха само на двадесет и пет метра от задната стена на къщата. Чавес виждаше Райън през голям прозорец. С бинокъла ясно се различаваше диванът, на който седяха Джак и Оксли, и възрастният мъж, седнал близо до камината пред тях.

На задната веранда на къщата имаше патрул от охраната, затова Динг и останалите нямаше как да се доближат повече, без да се разкрият.

Дрискол осъзнаваше, че може и да вижда Райън, но въпреки това Райън си оставаше сам.

Дом Карузо се намираше най-близко до водата, скрит между два варела за гориво и навеса за лодки при пристана. Докато разглеждаше с бинокъла си сградата нагоре пред себе си, дочу тихо ръмжене над водата. Звук като от някакъв двигател. Вгледа се в тъмната мъгла, но не забеляза никакви приближаващи светлини.

След малко слабият звук изчезна, сякаш изключиха двигателя.

- Тук е Доминик - обади се той в микрофона. - Някаква лодка наближава пристана. Без светлини са и угасиха двигателя.

Чавес отговори:

- Май имаме неприятности. Искам всички да се скрият. Доминик, при първа възможност кажи с какво си имаме работа.

- Разбрано. Има ли как да предупредим Райън, преди нещата да станат неприятни?

- Да, мога да стрелям - отговори Чавес. - Иначе няма никакъв друг начин.

Докато Хю Кастор разговаряше, Джак не можеше да си представи шестдесет и осем годишния мъж като млад разузнавач. Въпреки че обсъждаха лъжите на Кастор, довели до нападението върху Джак, самоувереният и интелигентен мъж приличаше много на нещо като отдавна загубен чичо, а и разговорът течеше твърде спокойно.

Джак осъзна, че Кастор се смята за съвсем невинен. Не знаеше дали старецът си вярва, или е просто невероятно даровит лъжец. Но вероятно в света на шпионите, където нищо не е съвсем разбираемо, е така.

- Цялата ви работа в „Кастор и Бойл“ е организирана така, че да пази руското правителство - каза Райън, за да накара Кастор да признае, че е подлец, ако не и предател.

Кастор поклати глава.

- Не, изобщо не е така. Получавам ли възнаграждение, че от време на време предавам информация на важни бизнесмени? Да. Признавам си вината за това. Промишлен шпионаж.

- Тези бизнесмени по една случайност са начело на ФСБ и правителството - отговори Райън.

- Така ли? - запита Кастор с лукава усмивка. - Аз работя с представители на „Газпром“ и филиалите им. Заниманията им извън управителния съвет не ме интересуват.

Сега Райън зададе най-належащия въпрос:

- Какво целите да постигнете с тези признания?

- Съвсем скоро важни лица в Русия ще научат, че мъжът от град Корби, с когото си се запознал, е лежал в същия лагер, в който Роман Таланов е заболял от тиф и е направил признание в лечебницата - отговори Кастор. - Тогава ще преценят, че съм представил невярно лостовете си за натиск върху тях. Може да решат, че няма доказателства, а само слухове. А преценят ли, че двамата с Оксли сме единствените с информация, която може да ги разобличи, не виждам причина да ни оставят да ходим по земята още дълго време.

Райън си преведе юридическия жаргон:

- Значи сега, когато Таланов знае за вас с Оксли, ще реши, че сте го будалкали за видеозаписа. А стане ли така, ще изпрати разбойниците си да ви убият.

- За съжаление, това е затруднението ми. Той не е от хората, които обичат да се смеят радостно, че са прецакани. Обикновено той прецаква. Аз мога да се заобиколя с охрана, но рано или късно Таланов ще стигне до мен, както стигна до Головко, до Зуева, до Бирюков и до всички шефове на КГБ и ГРУ, които прати на оня свят преди двадесет години.

- Какво искате?

- Готов съм да разменя определена информация, която съм събирал през годините, за неприкосновеност и защита от вашето правителство.

- Американското правителство ли?

- Да. Както казах, виновен съм в промишлен шпионаж. Но не съм шпионин или предател. С информацията, която имам, мога да се оневиня напълно, че и отгоре. Очевидно баща ти няма да се противопостави на желанията на Великобритания, но съм сигурен, че ще насърчи страната ми да спре всякакви евентуални разследвания спрямо мен.

- И какво точно ще разкажете на баща ми?

- Ще докажа, че Дмитрий Нестеров, мъжът, изкарал един милиард и двеста милиона щатски долара от руското правителство, е именно човекът начело на „Седемте каменни мъже“, който работи под псевдонима Глеб Белега.

Джак погледна към Оксли, а после обратно към Кастор.

- Сигурен ли сте?

- Напълно.

- Това е добре, но няма да е достатъчно.

- То е само върхът на айсберга, момче. Офицерът, който ръководи агент Таланов, е все още там, навън, и е в играта- отвърна Кастор и се ухили с изражението на най-самоуверения мъж на света. - Но това е моят коз. Ще го кажа на баща ти лице в лице, когато съм в безопасност в САЩ.

Джак понечи да отговори, но в този момент един от охранителите в кухнята се втурна при тях.

- Хер Кастор. Докладваха ни, че от езерото приближават някакви мъже. Трябва да ви качим горе!

Карузо наблюдаваше как мъжете в черни дрехи излязоха от лодката до пристана, а след това затичаха бързо край навеса за лодки, прехвърлиха се през подпорната стена и тръгнаха нагоре към къщата. Разпръснаха се приведени в групи по двама.

Дом реши, че са руснаци - не се сещаше за друго. Не можеше да каже и дали са тук за Райън, за Оксли, за Кастор или за тримата. Но се виждаше, че носят автомати и се движат като уверена и добре обучена бойна единица.

Доминик прошепна в микрофона:

- Минаха край мен. Ако искаш, мога да стрелям по тях оттук.

- Не - отговори Динг. - Ако стреляме оттук по тези шибаняци, швейцарците просто ще ни изпозастрелят от къщата. Ще се целят по всеки дулен пламък в тъмнината и ще избият всички.

Чавес, който се криеше от къщата зад няколко бора, каза:

- Ще стрелям веднъж във въздуха, за да предупредя Райън. Не стреляйте. Повтарям, не стреляйте.

Чавес вдигна пистолета си така, че дулният пламък да не се вижда от къщата. Когато допря пръста си на спусъка, в нощта се разнесе тракане от автомати.

Стреляше един мъж от охраната на пътя отстрани на къщата, забелязал разпръсналите се нападатели.

Динг свали оръжието си.

- Добре. Ако руснаците влязат вътре, трябва да ги последваме и да се бием, докато изкараме Райън. Дотогава оставаме на позициите си.

Сам и Доминик отговориха утвърдително, но Чавес ги чуваше трудно, защото сега стреляха почти двадесет автомата.

Охранителят подкара Кастор, Райън и Оксли нагоре по стълбището и ги заведе в една спалня в задната част на къщата. След това подаде пистолет на Кастор и тръгна обратно надолу.

Кастор, който държеше пистолета насочен надолу, погледна към Райън. Така очевидната му самоувереност отпреди минутка, изглежда, се изпаряваше.

- Довел ли си приятели?

Джак отговори:

- Тези не са с мен и мисля, че вероятно са руснаци. Таланов е разбрал за лъжата много по-бързо.

Изражението на англичанина бързо се промени, като разбра, че младият Райън е прав.

- Хората ми ще ги спрат.

- Със сигурност - отговори Райън. - Вашата охрана е по-добра от всяка група спецназовци от ФСБ.

Оксли, който знаеше, че и неговият живот е в опасност, само се изсмя.

- Помогни ми - каза Кастор, очевидно ужасен.

- Дай ми пистолета - отговори Райън.

- Не.

- Ти не приличаш на човек, който знае как да борави с пистолет, и май ще трябва да се оправяш с приказки.

Кастор погледна Оксли с надежда той да му подаде ръка.

Оксли продължаваше да се усмихва.

- Прав е, лайно такова.

В този момент един прозорец, който гледаше към задния двор, се пръсна. Тримата мъже се намираха доста далеч от куршумите, но въпреки това Кастор се извърна бързо натам. Райън понечи да посегне към пистолета, но старецът се съвзе бързо и го насочи към младия американец.

- Виж, Джак. Мога да ти кажа всичко, което искаш. Всичко. Обади се на баща ти. Накарай го да изпрати войска.

- Да изпрати войска ли? - поклати глава Джак. - Нима мислиш, че можеш да се пазариш за живота си, когато убийците са пред шибаната ти врата?

Сега от кухнята под тях се чу силна стрелба. Кастор подскочи и насочи пистолета към вратата. Джак тръгна към него, но отново разтрепераният писолет се насочи към него.

- Хю, остави шибания пистолет, преди да нараниш някого. Дай го на някой от нас и ние ще те спасим.

Кастор поклати глава.

- Пистолетът остава у мен - отговори той. - Ако онези влязат, ще ми трябва.

- Няма да сбъркаш, ако се гръмнеш още сега - промърмори гневно Оксли.

- Ако аз умра, и ти ще умреш, Оксли.

Чавес, Дрискол и Карузо излязоха от прикритията си и тръгнаха напред. Всеки се насочи към различен вход за къщата. Дрискол стигна до вратата при страничния път - тя стоеше отворена, а пред нея на тротоара лежеше по гръб мъртъв швейцарец с автомат. Дрискол взе оръжието и сложи нов пълнител, който взе от джоба на гърдите на мъртвеца, след което влезе в къщата.

Чавес се намираше в отсрещния край на къщата, проследил през дърветата двама руснаци, които влязоха през плъзгаща се стъклена врата в спалнята. Тук, навън, цареше тъмнина и никой от охраната не стреля по двамата руснаци, но щом двамата влязоха, избухна стрелба.

Динг се насочи към стъклената врата, но от предната страна на къщата проехтяха изстрели и той чу свистене на куршуми, които профучаха край главата му. Втурна се бързо през вратата, за да избяга от убийствения огън на швейцареца.

Карузо измина най-дълъг път, преди да влезе в къщата, но накрая стигна до задната врата на верандата. Стъклото й вече го нямаше и затова той влезе направо през нея, като веднага се натъкна на двама руснаци, които се движеха из кухнята с вдигнато за стрелба оръжие.

Доминик ги забеляза първи - извъртяха се към него, но той стреля два пъти и ги уби. В този момент от съседната стая се чу стрелба и викове на немски. Гръмна пистолет и от стената до Доминик се посипа мазилка. Той се хвърли на пода зад един диван.

Горе Кастор стоеше прав до леглото. Редуваше се да насочва пистолета си към Райън и Оксли, които стояха на два метра от него, и към вратата на три метра право пред себе си.

Джак забеляза ужаса в очите на разтреперения мъж и се разтревожи, че може да натисне неволно спусъка.

Кастор все още опитваше да докаже колко е важен, за да го измъкнат:

- На баща ти съм необходим жив. Имам информация.

- Цял живот продаваш шибаната си информация - обади се Оксли. - Но сега няма да ти свърши работа. Млъкни и чакай руснаците да тръгнат по стълбите.

Но Джак опита да го успокои:

- Виж, Кастор. Отвън имам трима души, които ще ни помогнат, но трябва да се отбраняваме, докато овладеят ситуацията. Обаче едно е сигурно. Ако влязат през тази врата и видят, че друг, а не аз, държи пистолет, ще стрелят без колебание.

Кастор отговори с думите:

- Володин е. Имам доказателство за това.

- Какво за Володин? - не разбра Джак.

- Мога да докажа, че Валерий Володин е агентурният офицер, ръководил Роман Таланов. През осемдесетте той е ръководил Зенит. Той е откраднал парите от шефовете на КГБ. И той е накарал да ги убият след падането на „завесата“.

Джак поклати глава недоверчиво.

- Глупости.

- Не са глупости. Измъкнете ме оттук и ще ти дам доказателството.

Райън погледна към Оксли, който само сви рамене. Не знаеше дали това е истина.

- Володин знаеше, че когато Съветският съюз се разтури, подземният свят ще ръководи страната - добави Кастор. - И че организираните престъпни банди от лагерите ще управляват подземния свят със затворническата си йерархия. Двамата с Таланов измислили план. Вкарал Таланов в лагер, за да се свърже с руската мафия. Закарали го в затвор в Република Коми до Сиктивкар, където се разболял от тиф. Планът спрял за няколко месеца, докато онзи се излекува, но после опитали отново. Вкарали го в друг лагер и там прекарал четири години, за да засили властта си в „Седемте каменни мъже“.

На долния етаж автоматите трещяха на пълна автоматична стрелба.

- Когато го освободили от затвора, стигнал върха. Станал вор в законе - разполагал с малка армия мъже, които се заклели във вярност към него, и с тази своя власт помогнал на силоваците да овладеят правителството. И ги защитавал, докато уголемявал организацията си. Убивали са врагове на Володин и дестабилизирали политиците на власт, за да му проправят път. Таланов тайно е станал водач на „Седемте каменни мъже“, за да влезе и той в правителството. Станал полицай в Новосибирск, а след това, когато Володин влязъл в Кремъл като министър-председател, назначил Таланов за областен шеф на ФСБ.

- А сега го е направил шеф на руското разузнаване - добави Райън.

Оксли поклати глава и погледна Райън.

- Това не е възможно. Тоя шибаняк лъже, за да отърве кожата. Разказва ти небивалици.

- Защо смяташ, че лъже?

- Таланов никога не би станал вор в законе. Не знаеш как действа руската мафия. Не може да станеш неин член, ако си работил за съветската власт. Вярвай ми. Имат купища железни закони, но този е най-отгоре. Не може и шибан пощальон да си бил в Съветите, и да станеш вор, а да не говорим, ако си работил в проклетите служби за сигурност.

- Но ако Таланов е вкаран в лагера умишлено, може би е криел за другия си живот - предположи Джак.

Кастор кимна енергично.

- Така е, момче! Точно така е станало!

- Оксли, а какво ще стане, ако „Седемте каменни мъже“ разберат, че Таланов е от КГБ и после е станал водач на тяхна организация? - запита Райън.

Оксли го изгледа продължително. Бавно на лицето му се разля лукава усмивка.

- Ще го убият това шибано копеле - каза той.

Вратата пред тях влетя в стаята и от касата отхвръкнаха трески, а Кастор се извърна натам. Вдигна пистолета, но Джак се възползва от тази възможност да скочи към него. Стисна пистолета в ръката му и го измъкна, като го дръпна яростно. В същото време погледна към вратата. Един мъж в тъмни дрехи вдигна автомат към него. Джак осъзна, че онзи ще стреля, затова се извъртя и вдигна пистолета за стрелба, но знаеше, че няма време да стреля първи.

От дясната му страна се появи Виктор Оксли и рязко скочи между Райън и руснака. Изригна откос и едрият англичанин се разтресе от няколкото удара, след което падна на пода.

Сега, когато Оксли падна, Хю Кастор, останал без оръжие, вдигна ръце, за да се защити, но руснакът го простреля в гърдите и корема и го събори на земята.

Сега руснакът завъртя автомата си към последната цел и понечи да натисне спусъка, но изпусна автомата, защото в този момент в челото му се заби един куршум.

Джак го простреля от три метра.

Райън прескочи Оксли и затича напред, като ритна настрани автомата от мъртвия руснак, и надникна в стълбището. По него се изкачваше още един руснак с насочен напред автомат.

Райън го простреля няколко пъти, докато онзи не падна по лице и не се хлъзна надолу.

Сега Джак изтича обратно при Оксли. Петдесет и девет годишният мъж имаше три деветмилиметрови куршума в гърдите. Дишаше тежко, а клепачите му трепкаха.

- Мамка му! - извика Райън. - Дръж се, Окс!

Оксли го стисна за ръката и оцапа ръкава на ризата му с кръв. Закашля се и по устните и брадата му се появи кръв.

Джак натисна силно гърдите на мъжа, но раните се оказаха много големи и от тях продължи да изтича много кръв. Потърси нещо, с което да си помогне - кърпа, шлифер или пък чаршаф.

Да. На края на леглото имаше малко одеяло. Посегна към него, но Оксли стисна ръката му още по-силно.

- Няма нищо, приятел - каза той толкова тихо, че Джак трябваше да се наведе към него, за да го чуе. - Така е добре. Ти се пази сега. Пази се.

Ръката му се отпусна, клепачите трепнаха отново и се затвориха.

Джак не искаше да гледа настрани, но от стълбите се чу шум и той бързо насочи пистолета към вратата.

В горния край на стълбите се появи фигура.

Карузо.

Двамата бързо отпуснаха пистолетите си и Доминик каза в микрофона:

- Намерих Джак. Горе е. Тук е чисто.

След това отиде бързо до Оксли и коленичи край Райън, но разбра веднага, че вече не може да се направи нищо.