Властта на президента

67. Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън прекара първите няколко часа след нападението срещу апартамента на „Фракция Червена армия“ на „Шпренгелщрасе“ в плесенясал празен офис в Британското консулство в Западен Берлин.

Веднага щом му позволиха да използва защитен срещу подслушване телефон, Райън се обади на директора по разузнаването на ЦРУ адмирал Джеймс Гриър. Намери го в дома му - часът по Източното крайбрежие беше девет - и му обясни събитията от последните няколко часа. Адмиралът се изненада от новината за престрелката и особено от участието в нея на своя човек.

Райън каза на Гриър, че според него „Фракция Червена армия“ не е действала сама и със сигурност в цялата операция фигурират някои сенчести личности.

Гриър се усъмни във версията му за руско участие.

- Но, Джак. Ами Заека? Знаеш не по-зле от мен, че имаме агент с много добра информация за операциите на КГБ. Прекарахме месеци в разговори с него. Трудно ми е да повярвам, че ако го питаме, ще се почеше по брадичката и ще каже: „А, да, забравих да спомена, че в Европа действа един убиец“.

- Трябва да го питаме - каза Джак. - Може и да си спомни нещо важно.

- Виж, Джак, ще говорим с него, но и двамата знаем, че не е крил нищо от нас - отвърна Гриър. - Ако има активни мерки, които по някакъв начин отговарят на думите ти, той щеше да ни каже.

- Зайцев е извън КГБ от няколко месеца. Това може да е започнато след него.

- Възможно е, но малко вероятно и знаеш защо. Тези операции искат време за подготовка. Убийства на банкери в Западна Европа. Ангажиране и както, струва ми се, предполагаш, топене за това на западногермански терористи. Това не ми звучи като операция, която е подготвена просто така през последните няколко месеца, нали?

- Не - съгласи се Райън. И добави: - Знам как звучи.

- Звучи сякаш се хващаш за сламки. Ако го казваше друг, щях веднага да отхвърля тази идея. Но ти не си някой друг. Ти си адски добър аналитик и ти казвам да следваш инстинктите си. Дължа ти го.

- Благодаря.

- Но каквото и да правиш, запомни следното. Британците ги бива доста в тези неща. Ако те кажат, че са приключили с разследването, оставаш сам. Можеш, разбира се, да ползваш каквито местни разузнавателни служби ти трябват, но бъди внимателен. Вече си се натъквал на опасности. Не искам да поемаш излишни рискове.

- Значи сме двама.

Двадесет минути по-късно Райън се срещна с Истлинг и хората му в кабинет на втория етаж, където отново прегледаха целия материал от тайната квартира на „Фракция Червена армия“. Немските специални сили не им повериха напълно куфарчето и съдържането му и затова двама от техните следователи надничаха над раменете на англичанина и американеца, докато те преглеждаха вещите.

Истлинг и хората му бяха първи. В края на краищата те бяха започнали тази операция. Един от хората на Истлинг наръси с прах куфара и вещите в него, за да вземе отпечатъци, след което англичанинът разгледа отделно всеки документ, като го четеше, преглеждаше за водни знаци, проучваше как снимките на банкерите са отпечатани върху страниците, особеностите на буквите от пишещата машина, с която бяха написани ръководството за направа на бомбата и комюникето.

Прегледаха куфара за скрити отделения на дъното или по стените, но не откриха такива.

Джак остана очарован от работата на Истлинг с веществените улики поради простия факт, че нямаше никакъв опит с този вид разследвания. Не беше полицай или детектив. Баща му, като бивш детектив в полицията в Балтимор, винаги се интересуваше от работата на полицията, но синът не смяташе, че това е неговото призвание.

Като аналитик, когато накрая му дойде редът да прегледа материалите, първо се зае с документите. Разбира се, носеше гумени ръкавици и помоли един от немците до себе си да му превежда.

Джак опита да накара мъжете от BfV да признаят, че според тях не е възможно членовете на „Фракция Червена армия“ и апартамента да са подготвили толкова професионална отбрана срещу GSG-9, но немците не смятаха така. В апартамента на „Шпренгелщрасе“ имаше девет мъртъвци и успяха да идентифицират само пет от тях. Служителите от BfV казаха, че не могат да преценят уменията на бойците от Фракцията, без да са установили кои са другите на масите в моргата.

Райън научи твърде малко от документите. Изобщо не познаваше „Фракция Червена армия“, но комюникето изглеждаше като стандартен призив на левичарска терористична група и всичките материали за нападенията срещу Габлер и Ветцел - снимките, картите и инструкциите за направа на бомбите - изглеждаха истински.

Но в цялата ситауция имаше един съмнителен елемент - за да приеме куфара и съдържанието му за чиста монета, човек трябваше да повярва, че Марта Шойринг притежава най-лошите умения в занаята в историята на левичарския терор. И макар „Фракция Червена армия“ редовно да поемаше отговорност за операциите си, както повечето терористични групи, твърде съмнително беше, че младата германка е носела по време на операцията си своята истинска лична карта.

Райън не знаеше какво да мисли. Макар с няколко арести зад гърба си, Шойринг никога не беше свързвана с убийство. Но пък се оказа, че двама от обитателите на апартамента се издирват за нападение с ракети срещу база на НАТО преди няколко години и въпреки че онова нападение минало без убити или дори сериозно ранени, то определено е имало за цел да убива.

Истлинг, както винаги, мислеше да приключи разследването. Райън от своя страна сметна, че поднесената като на тепсия информация поражда повече подозрения, отколкото изяснява нещата.

Тъй като германците искаха да си тръгват със своите материали, Райън и англичаните приключиха огледа си за по-малко от час.

Джак беше изкарал буден над двадесет и четири часа и към девет сутринта му предложиха да легне на диван в неизползван кабинет и да поспи.

В единадесет и тридесет Истлинг надникна в стаята. Райън седна, разтърка очите си и отметна вълненото одеяло от краката си.

Истлинг се настани на стола пред него. Очите му бяха кръвясали, а дрехите - измачкани. Джак се питаше дали и той не изглежда така уморен и изстискан, както англичанина.

- Какво става? - запита той.

- Прегледахме всичко няколко пъти. Документите от стаята на Марта Шойринг в тайната квартира на Фракцията изглеждат истински. Германците най-после идентифицираха останалите тела. Те са на три приятелки и един приятел на обитателите. Не са известни като членове на „Фракция Червена армия“, но, разбира се, този въпрос ще се проучва допълнително. Освен това провериха позицията на снайпериста от другата страна на улицата. Едностаен апартамент, нает преди три вечери от Марта Шойринг.

- Марта е наела стая на две преки от мястото, в което живее? Защо ли? - запита обърканият Джак.

Истлинг сви рамене.

- Не мога да ти отговоря. Името й е в документите, но никой не я разпозна от снимката. Там живеят много наематели и никой не обръща внимание кой идва и кой си отива. Предимно са гастарбайтери от Турция, Ирландия и Северна Африка. Няколко души на етажа казват, че снощи, късно вечерта, са видели в стаята да влиза някакъв мъж.

- Какво казват за този мъж?

- Че е на двадесет или тридесет години. Бял. Може да е германец, но може и да е друг. Никой не го е чул да говори. Нито пък да стреля от стаята.

- И как е възможно това, по дяволите?

- Снайперска пушка със заглушител. Пак вдига адски много шум, но предвид факта, че на две преки оттам бушуваше война и тридесетина души се трепеха и хвърляха гранати, е лесно да не обърнеш внимание на звука на пушката със заглушител.

Джак въздъхна и се сети за друго нещо.

- Трябва да се върнем в Цуг, да покажем снимките на Марта Шойринг на бармана в мястото, където Пенрайт се е срещнал с германката вечерта, когато загина.

Истлинг поклати глава.

- Направено е вече, приятел. Швейцарците са го направили вчера, с копие от шофьорската й книжка.

- И?

- Всички на смяна онази вечер са единодушни. Жената, която Пенрайт е свалял в бара, не е била Марта Шойринг.

А Джак беше толкова сигурен. Сега не знаеше какво да каже. Само промърмори:

- И каква е следващата стъпка?

- За това искам да говорим. Знам, че според теб тук има участие КГБ и не съм готов да отхвърлям нищо, но аз смятам, че тази клетка на „Фракция Червена армия“ е извършила нападенията, убили двамата швейцарски банкери.

- Ами Пенрайт?

Истлинг отговори с неприкрит сарказъм:

- Продължавам да твърдя, че автобусът, който го е прегазил, не е управляван от „Фракция Червена армия“ или от КГБ. Сериозно, Райън, не са го бутнали. Помниш, имало е свидетели, според които той е бил пиян. В тялото му не открихме следи от познатите ни отрови, въпреки че токсикологичните резултати ще се забавят. Ако червените имат нова отрова, за която не знаем, е, Бог да ни е на помощ. Но това е извън обхвата на разследването.

- Значи какво ми казваш?

- Че се прибираме вкъщи. Днес следобед.

Джак разтърка очи. Искаше му се да се прибере в къщата си на улица „Грайздейл Клоуз“. Да се разположи на дивана с Кети, а Сали да оцветява рисунки на пода, докато Джак-младши седи в скута му - точно сега това му звучеше като в рая.

Но прогони тази мисъл от главата си. „Още не.“

- Приятно пътуване - отговори Джак. - Аз оставам.

Истлинг, изглежда, очакваше това.

- Трябва ли да настоявам? - каза той.

Райън присви очи.

- Не трябва да правиш нищо. Аз не работя за теб.

- По дяволите, Райън, ние сме на една и съща страна.

- Не и според мен. Твоята задача е да изясниш случая със смъртта на Пенрайт, а аз трябва да разбера какво точно е станало, по дяволите. В тази операция има и други сили. Възможно ли е Дейвид да е паднал пред градския автобус? Да, но според мен тази друга страна ни води за носа.

- Как мога да те убедя?

- Дай ми всичко за Утринна звезда. Всички папки, довели до посещението на Пенрайт в Швейцария, и документите от тайната квартира в Цуг. Дай ми ги, остави ме да ги прегледам и ще си направя изводите за случая.

- Не мога...

- Базил ме включи в следствието, защото смята, че мога да помогна. Имам опит от този свят - индиректен. Ако ми бяхте казали какво е знаел Пенрайт, щях да уговоря Ленгли да извадят повече информация за „Рицман Приватбанкирс“. Може да помогна да свържем точките, които Пенрайт е опитвал да свърже, когато умря.

Истлинг каза:

- Ти си като хрътка, а? Надушиш ли следа, не спираш, каквото и да става.

- Надушил съм следа. Знам го със сигурност - отговори Райън.

Истлинг не отговори и Райън го подкани:

- Какво мислиш?

- Аз ли какво мисля? - запита Истлинг. - Мисля, че си лицемерен янки, който не знае как да се държи добре. Миналата година уби някакви от Ълстър и получи рицарско звание, а тази сутрин простреля снайперист от „Фракция Червена армия“ и шибаните шваби сигурно ще те направят кайзер или нещо също толкова абсурдно, но късметът те е откарал по-далече, отколкото някога ще го направят уменията ти да работиш в екип. Ако зависеше от мен, щяхме да те изпратим в американското консултство и да те върнем в Америка, където ти е мястото. В трюма на парен параход.

Англичанинът си пое дълбоко дъх и продължи:

- Но не аз решавам.

Въздъхна отново.

- Ще говоря с Базил и той ще реши дали можеш да видиш нещо от досиетата на Утринна звезда.

- Само толкова искам.