Властта на президента

70.

Джон Кларк и неговата група оператори от Колежа прекарваха всеки ден от връщането си от Севастопол в снимане на хората, посетили деветия етаж на грандхотел „Фермонт“.

Събраха впечатляващи типове в колекцията си, а за да свърже лицата с имена, Гавин Биъри пускаше снимките в програма за разпознаване по лице, с база данни на ЦРУ, документи от Украинската служба за сигурност, както и от някои свободно достъпни места.

Но все още никой от екипите не беше успял да види самия Глеб Белега. Разбираха, че това не е случайно. Екипът наблюдаваше всичките изходи от хотела, защото смятаха, че Глеб има таен достъп до апартамента си на последния етаж, но след цял ден в наблюдение на входовете за служителите, товарните платформи и хеликоптерната площадка на покрива стигнаха до заключение, че Глеб нито влиза, нито излиза. Очевидно той си стоеше вътре.

Кларк се премести в друга тайна квартира. Тя представляваше по-малък апартамент, на две преки от хотел „Фермонт“, и беше собственост на приятел на Игор. Собственика го нямаше - напуснал града с жената и децата си още при започването на войната на изток, от страх, че руснаците ще стигнат чак до Киев, и така Кларк и групата му се сдобиха с надеждна квартира с прозорци, от които хотел „Фермонт“ се виждаше добре и ставаха нелоши снимки на хората, които влизаха и излизаха там.

Виждаше се и един балкон на деветия етаж, където денонощно стояха двама въоръжени охранители. Мъжете имаха пушки „Драгунов“ с оптични прицели, както и бинокли. Оглеждаха целия квартал, за да търсят заплахи, но мъжете от Колежа бяха покрили стъклата на апартамента си с черна хартия, в която имаше само малък отвор за фотоапаратите.

След проверка за микрофони се оказа, че апартаментът е чист. ФСБ не можеха да подслушват всяко жилище в града, разбира се, а и нито украинците, нито руснаците смятаха приятелите на Кривов за някаква заплаха за сигурността.

Колкото повече групата от Колежа се чувстваше на сигурно място в новия апартамент, толкова по-малко имаше сигурност навън, по улиците на града. През последните дни станаха няколко убийства - на полицаи и държавни служители, а дори и на един шпионин от украинските служби. Едно предаване на националистическа телевизионна станция беше прекъснато от бомба с белина, направила въздуха в студиото силно киселинен, а радиостанция, която говореше срещу нападението на Русия на изток, изгоря и спря емисиите си.

Малко преди осем вечерта Гавин седеше на дивана в тайната квартира. На масичката за кафе пред него имаше няколко магнитни следящи устройства с отворени отделения за батериите. Двамата с Кларк сменяха едната батерия - скучна, но необходима задача, която се удаваше на Кларк по-трудно заради натрошените преди повече от година кости в дясната му длан.

Докато работеха мълчаливо, мобилният телефон на Гавин звънна и той отговори, без дори да поглежда екрана:

- Да?

- Хей, Гав, Джак се обажда.

- Райън! Радвам се да се чуем. Как е добрата стара Англия?

- Да си призная, не е така добра, както ми се иска.

- Не? Ти не знаеш при нас какво е. Размирици по улиците, убийства, бомби, шпиони, бандити, всичко.

В разговора настъпи пауза.

- Гери да не ви е преместил във Вашингтон?

Гавин се разсмя.

- Май не си в течение. В Киев сме.

- Така ли? Не знаех. Какво правите там?

- Знаеш. Шпионски простотии.

- Ясно. Всички ли сте в безопасност?

- Да. Онзи ден се оказа малко кофти за Джон, Доминик и Динг, но сме добре.

- Трябва ми услуга. Имам един списък с телефонни номера и се надявах да ми ги проследиш.

- Добре. Прати ми ги.

След няколко секунди в телефона на Гавин пристигна съобщение. Отвори го и разгледа списъка с телефоните.

- Интересно. Повечето от тях са местни, от Киев. Откъде ги намери?

- От един бандит в Лондон, който опита да ме убие днес.

Гавин погледна Кларк с широко отворени очи. Кларк забеляза погледа и посегна за телефона.

Гавин не му го подаде веднага.

- Сериозно ли говориш?

- За съжаление, да. Тази информация ще ми дойде добре, щом ми я пратиш.

- Така изглежда - отговори Гавин. - Ще се заема веднага. Аз си поиграх из местната телекомуникационна система. Мога да ти взема имената и адресите на собствениците, но знам и един друг трик.

- Какъв е?

- Мога да ги проследя назад във времето с GPS локализатора. Мога да ти кажа къде се е намирал всеки от тези телефони през последните тридесет дни. Викаме му следа от трохи.

- Страхотно.

Кларк щракна с пръстите на ръката си, протегната към телефона.

- Тук един човек иска да говори с теб - каза Гавин.

- От това се опасявах - промърмори Райън. - Ще ми чете конско, нали?

- Приеми го като строга любов, хлапе - отвърна Гавин.

Кларк взе телефона и Райън му разказа всичко за събитията от последния ден. Кларк слушаше внимателно, без изобщо да го прекъсва, но след като Райън завърши разказа си, настъпи тишина, от която той разбра, че възрастният мъж не е доволен.

- Хлапе, заклевам се в Бога, че знаеш как да се навираш в лайната - каза Кларк.

- Ами... не съм го искал.

- Трябваше да вдигнеш проклетия телефон и да ми се обадиш в мига, когато си усетил, че те следят.

- Да, Джон, но от Гавин чух, че и ти си малко зает.

- Това не те оправдава. Знаеш, че можех да ти осигуря хора с оръжие само за два часа. По дяволите, в Лондон познавам достатъчно старци от САС, които можеха да дойдат за охрана само след двайсет минути. По дяволите, не може да работиш соло. Ти си синът на президента.

- Знам. Мислех, че ме гони параноята. Не осъзнах колко е сериозно положението чак докато не стана късно.

- Този Глеб Белега, за когото говориш, го познаваме много добре.

- Наистина ли?

- Да. Той е от „Седемте каменни мъже“, от Санкт Петербург. Според нас е номер две в организацията.

- Кой е номер едно?

- Никой не знае. Но Глеб е тук и провежда операции от името на ФСБ.

- Интересно - отговори Райън. - Онези, дето ме нападнаха, работят за него, а в работата си в „Кастор и Бойл“ разкрих една незаконна схема за измама на наш клиент и проследих парите - платени са от „Газпром“, руската държавна фирма, на човек от ФСБ на име Дмитрий Нестеров.

Кларк каза на Райън да изчака така, докато провери дали са чували това име тук, в Украйна. Не знаеха нищо за него. След това попита местния си експерт Игор Кривов дали не е чувал това име, но то се оказа ново и за него.

Кларк каза бързо с пълна увереност:

- Добре, очевидно си в центъра на буря от лайна, затова ето какво ще стане: изпращам ти Динг, Доминик и Сам още сега, тази вечер, със самолета. Те ще те върнат до Щатите. Ако новият ти приятел има паспорт, могат да вземат и него. Ако няма, ще измислим нещо.

Райън се поколеба за момент.

Кларк усети това и продължи:

- Джак, разбираш, че не можеш да останеш там. Нали?

- Джон, знам, че отстрани изглежда сякаш съм изложен на огромен риск, но съм се захванал с нещо, което не мога да оставя. Залогът е твърде висок. Ще съм ти благодарен за малко мускул за защита, но само ако можеш да си го позволиш.

- Ще ги пратя до половин час. Сега поне на сигурно място ли си?

- В движение съм. Оставих колата в един търговски център до фирма за коли под наем и взех друга кола. На мое име е и на теория могат да ме проследят, но онези от „Седемте каменни мъже“ досега не са се показали като хора на високотехнологичните средства. Но за всеки случай се оглеждам - не открих опашка.

- Ще се чувствам по-добре, ако си в Щатите, но засега пращам самолета с момчетата в Лондон - отговори Кларк. -Междувременно ще се обадим, когато Гавин провери имената от онези телефони.

- Благодаря, Джон.

Райън и Оксли караха из провинцията северно от Лондон, докато чакаха Гавин да им се обади. Не разговаряха. Оксли изглеждаше погълнат от мисли, а Райън разсъждаваше над следващия ход.

Искаше да говори със Санди Ламонт, но не знаеше дали може да му има доверие. Възможно бе Ламонт да е казал на някого, че Райън отива в Корби. Възможно беше Санди да знае за връзката между Кастор и Оксли, но не разбираше защо това означава, че някой трябва да умре.

Колкото повече мислеше Джак за Ламонт, толкова повече се засилваха подозренията му. Осъзна, че приветливият му шеф го е предупредил два пъти да не рови дълбоко в сделката с „Газпром“, преди накрая да го махне напълно от случая. Можеше ли Санди да има някакви по-мръсни причини за това?

Джак знаеше, че за да разбере, ще трябва да говори с него и да прецени реакцията му.

Отбиха в един ресторант за бърза храна, откъдето взеха ядене за къщи, след което спряха в паркинга зад крайпътен мотел. Тъкмо приключваха с храната, когато телефонът на Джак звънна.

- Хей, Гавин.

Първо се обади Джон Кларк:

- Всъщност говорят Джон и Гавин. На високоговорител си.

- Райън, наврял си се в една ситуация... - добави Гавин.

- Обясни.

- Двадесет и четири от номерата в списъка са евентуално интересни, но се ограничих до шест за пълна проверка. Два от телефоните са на лица, които сме виждали тук, в Киев.

- Шегуваш се.

- Не - отговори Кларк. - Почти цялата минала седмица следяхме хора, които се срещат с Глеб Белега в грандхотел „Фермонт“. Тези двамата, на които твоят нападател има телефоните, са очевидно мафиоти. Вероятно нещо като низши командири. През последния месец редовно са поддържали връзка с твоя човек Олег и са разговаряли с него през последните двайсет и четири часа, докато той е във Великобритания.

Други двама от онези, които си вкарал в моргата, изглежда, също са от тази група - включи се Гавин. - Телефоните им са спрели да се движат днес следобед в град Корби и сега подават сигнали от полицейски участък. Проследих ги обратно по трохите до няколко места в Англия и в Украйна. Не са особено интересни, но онзи ден следобед телефоните им са се намирали в един и същ евтин хотел, заедно с друг телефон от списъка, който е най-пленителен от всичките.

- И защо?

- Защото притежателят на този телефон е прекарал малко от миналия месец в московски квартал - обади се Джон Кларк. - В къща на името на Павел Лечков, и освен че е руснак, за него не знаем нищо друго. Опитахме да намерим негова снимка, но не успяхме, което ме навежда на мисълта, че вероятно е от разузнаването. Има и още, Джак.

- Слушам.

- Проследих по трохите неговия телефон - каза Гавин - до няколко хотела в Лондон. Но в петък вечерта е отишъл в частен дом в Ислингтън.

Джак зададе следващия си въпрос с известна тревога:

- В петък вечерта отидох до Корби, за да се срещна с Окс. Къде в Ислингтън е ходил Лечков?

- Прекарал е двадесет и пет минути в дома на Хю Кастор - отговори Кларк.

- Виж ти! - промърмори Джак.

- Да - съгласи се Кларк. - Разбира се, не можем да кажем дали се е срещнал с Кастор. Но все пак се опасявам, че твоят работодател в Лондон изглежда замесен или все повече замесен в нападението срещу теб.

- Две наказателни точки срещу него - отговори Райън. -Замесен е със „Седемте каменни мъже“ и познава Оксли от дълги години. Изглежда, онзи Лечков е посетил Кастор след като заминах да се срещна с Оксли, а после е наредил на Олег и другите бандити от „Седемте каменни мъже“ да убият Окс.

- Джак, надявам се ще се съгласиш, че моментът е много подходящ да се върнеш в Щатите - каза Кларк.

Джак отказа:

- Трябва да говоря с един човек тук, в Лондон. След това искам да се срещна с Малкълм Голбрайт. Той може да успее да допълни картината.

Кларк замълча.

За да затвърди доводите си, Джак продължи:

- Джон, ще бъда в Станстед, когато самолетът кацне, и ще заминем за Единбург. Говорим за Единбург, в края на краищата. Не Киев или Москва. Освен това през цялото време с мен ще са Динг, Сам и Доминик. Адара ще наглежда самолета и Оксли. Аз само искам да пия чай с милиардера и да си поговорим - колко неприятности мога да си навлека с това според теб?

- Ще видим - въздъхна Кларк.