Властта на президента

ЕПИЛОГ Тридесет години преди това

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън слезе от таксито пред къщата си на улица „Грайздейл Клоуз“. Заел беше шлифер от колега в Сенчъри Хаус и се радваше на това, защото вечерта тук, в Чатъм, се оказа студена. По улицата нямаше никакви хора и той реши, че трябва да е след полунощ, но не носеше часовник - свали го в Берлин, когато докторът превързваше раната му, и го захвърли в куфара.

Във влака от гара „Виктория“ се замисли, че трябваше да се обади. Но сър Базил настоя да иде на преглед за ръката си при техния лекар, а след това прекара няколко часа над копие от доклада си, който беше написал в Берлинската мисия. Първият му чернови вариант имаше единадесет страници и докато го четеше в Сенчъри Хаус, добави още пет страници информация, като използваше карта на Берлин и други материали, за да опише всичко правилно.

Тази задача го погълна твърде силно и се замисли, че е трябвало да позвъни на Кети едва когато се озова във влака.

Влезе през входната врата колкото можеше по-тихо, за да не събуди децата. Остави багажа си във фоайето и се зае да събува обувките си, за да стъпва още по-безшумно, но чу, че Кети идва към него в тъмното.

Тя почти се хвърли в обятията му.

- Липсваше ми - каза жената.

- И ти на мен.

Нежният момент се наруши от въпроса й:

- Нов шлифер ли си купил?

- О. Назаем е. Дълга история.

Прегърнаха се и се целуваха по целия път до хола, където Кети седна на дивана. Изглеждаше красива дори и в халат. Джак свали шлифера, забравил, че дясната му ръка е бинтована като мумия.

- Господи. Какво си направил?

Джак сви рамене. Не можеше да лъже Кети, и то не само защото му е жена, но и защото бе лекар. Само от един поглед щеше да разбере, че е порязан от нож.

Само за няколко секунди тя разви бинта и вдигна ръката му към светлината на лампата върху малката масичка в ъгъла. Огледа я с опитно око.

- Късметлия си, Джак. Раната е дълга, но никак не е дълбока. Май добре са я превързали.

-Да.

Кети се зае да я превързва отново.

- Утре сутринта ще я почистя пак и ще я превържа. Какво стана?

- Не мога да кажа.

Жена му погледна раната, а после го погледна в очите с изражение, което издаваше едновременно загриженост и болка.

- Знаех, че ще кажеш това.

- Наистина не мога - повтори Джак, защото не искаше тя да се рови повече в това.

Но думите му й казаха почти всичко необходимо.

- Не можеш да ми кажеш само защото това е свързано с ЦРУ. Нападнаха ли те?

„Може да се каже - помисли Джак. - Но не само от германската терористка с ножа. Имаше и един снайперист и някакви непознати бандити при Берлинската стена.“ Разбира се, не каза нищо такова, а само отговори:

- Нищо ми няма, скъпа, вярвай ми.

Но тя не му повярва.

- Гледах новините. Ресторантът в Швейцария. Художествената галерия в Берлин. Кое от двете беше, Джак?

Райън можеше да отговори „и двете“ или пък да изтъкне педантично, че всъщност онова не е художествена галерия. Но каза:

- Кети, повярвай ми, не съм си търсил там белята.

- Никога не си я търсиш. Просто не можеш да се разкараш от нея, когато тя се появи.

Джак отклони поглед. Много уморен се чувстваше, за да спори, а и не можеше да каже кой знае колко неща. Жена му имаше право. Не беше женена за войник или шпионин. А за борсов дилър и историк. Той сам се навираше в ситуации като тази в Берлин. Не можеше да се оправдае, че берлинската ситуация е намерила него.

Отговори с единствените думи, за които се сещаше и които всъщност имаха значение сега:

- Обичам те и се радвам, че се прибрах.

- И аз те обичам, Джак, и се радвам, че си тук. И затова е адски трудно, като те няма по цели дни и после се върнеш с рана от нож. Моля те да ми кажеш, че разбираш това.

- Естествено, че го разбирам.

Прегърнаха се. Спорът им остана нерешен, но тя показа, че засега ще остави нещата така.

- Извинявай, но имам операция утре в девет - каза Кети.

Джак погледна часовника. Един часът през нощта. По това време предишната нощ седеше с Марта Шойринг, а две нощи по-рано го деляха няколко минути от престрелка. А три нощи по-рано стоеше пред горящата сграда в Цуг, Швейцария.

Джак целуна жена си и тя тръгна към спалнята. Той й каза:

- Идвам веднага, само да видя децата.

Райън надникна в стаята на Сали. Тя спеше дълбоко, стиснала в ръце плюшеното си зайче. Той пристъпи тихо и я целуна по челото.

След това отиде в стаята на малкия Джак и се изненада, че бебето стои право в креватчето си. Поздравяваше баща си с големите си сини очи под черния перчем и с широка усмивка.

Райън се засмя тихо.

- Хей, приятел.

Вдигна детето и го прегърна, а след това го занесе в хола, седна на дивана и сложи момчето в скута си.

Тук тишината се нарушаваше само от будилника и Райън усещаше биенето на сърцето на сина си върху собствените си гърди.

Изведнъж в мислите му нахлуха спомените за опасността и смъртта от последните няколко дни. Животът му висеше на косъм неведнъж и сърцето му заби от ужас, че можеше да е загубил всичко, което има и обича.

И че семейството му можеше да загуби него.

Прегърна Джак още по-силно и момчето се завъртя в ръцете му.

Каза си, че трябва да се махне от този живот, преди малкият Джак и Сали да загубят баща си.

Докато разсъждаваше над факта, че е смъртен, осъзна колко безотговорно се отнася към живота си и към опасността не само за себе си, но и за другите. Замисли се за Дейвид Пенрайт, за двамата швейцарски банкери, които не познаваше, за невинните хора, убити в Швейцария и Германия, и за Ингрид Брец, Марта и мъжа, излязъл от дърветата, за да помогне на непознат, като се изложи сам на огромна опасност.

Джак се захвана с играта на разузнаване, за да направи света по-добро място. Признаваше, че това е наивен довод, но знаеше, че е направил нещо добро. Не много може би, но по дяволите, той беше само човек и полагаше всички усилия.

Отново погледна надолу към Джак-младши и се зарадва, че детето е заспало просто така, в ръцете му.

Райън знаеше, че не може да се откаже да дава най-доброто от себе си. Щеше да направи всичко необходимо, за да е в безопасност, за да живее дълго и да се грижи за семейството си, но знаеше, че колкото повече се стреми да подобри света, толкова по-голям шанс има Джак-младши да наследи малко по-добър и малко по-безопасен свят от този.

Джак реши, че покойният му баща, полицаят от Балтимор на име Емет Райън, вероятно също го е държал така на ръце и е мислил за тези неща. По дяволите, това желае всеки баща, но Джак не знаеше има ли някаква надежда да се сбъдне това желание. Сигурен беше само, че малкият Джак го очакват опасности, които Райън не може да си представи, но като стана и понесе спящия си син към стаята му, осъзна, че всеки баща е длъжен заради децата си да опита.

Том Кланси

ВЛАСТТА НА ПРЕЗИДЕНТА

превод Венцислав Градинаров

редактор Марин Гинев

художник на корицата Буян Филчев

коректор Станка Митрополитска

предпечат Калина Павлова

печат ИНВЕСТПРЕС АД

ИК „Прозорец“ ЕООД

тел. 02 9830485, тел./факс 02 9830486

e-mail: office@prozoretz.com

www. prozoretz. com