Том Кланси - Властта на президента

40.

Президентът Джак Райън бързаше към Ситуационната стая в Белия дом в седем сутринта, с разкопчана яка и сако, което му подаде човек от охраната по пътя към резиденцията. Преди половин час му бяха казали, че в Украйна е възникнала ситуация с участието на американски военни и разузнавачи, и министърът на отбраната Бърджис искаше спешна среща.

Джак се изненада, че в конферентната зала няма старши съветници. Да, присъстваха военни от Белия дом и помощен персонал, както и няколко висши служители от Агенцията за Национална сигурност, но директорът на тази служба Колийн Хърст, Мери Пат Фоли, директорът на ЦРУ Джей Кенфийлд и министърът на отбраната разговаряха по видеовръзка от бюрата в кабинетите си. Посланикът на САЩ в Украйна също участваше във видеоконференцията от Киев, а държавният секретар Скот Адлър пък разговаряше на екран от защитената срещу подслушване комуникационна зала на американското посолство в Брюксел.

Джак седна на края на масата, след това даде знак на мъжете и жените край стената.

- Е, стига де. Това е смешно. Сядайте тук с мен на масата.

Няколко съветници от разузнаването и армията бързо се настаниха по местата, запазени обикновено за президента и за висшите служители. След като заеха останалите дванадесет свободни стола, до стените останаха само няколко от по-нископоставените служители.

Джак погледна редицата монитори, на които виждаше членовете на кабинета си, и откри директора на ЦРУ в далечния ляв край.

- Добре, какво става в Украйна?

Джей Кенфийлд се намираше в Маклийн, щата Вирджиния, на седмия етаж в главната щабквартира на ЦРУ.

- Господин президент - отговори той, - в Севастопол, Крим, имаме база за специални мисии, всъщност за подслушване. Кодовото й име е „Фарът“. Както повечето от инфраструктурата ни в Украйна, и тази база е компрометирана след случая със Украинската служба за сигурност по-рано тази седмица и нашите хора тъкмо я затваряха. В базата има доста много електронно оборудване, което трябваше да бъде демонтирано и изкарано оттам, което изискваше време. За нещастие, хората ни в базата не можаха да я освободят, преди врагът да научи за нея, и сега, изглежда, са нападнати.

- Какво значи „изглежда“?

- Преди няколко часа там започна протест, който се разраснал, загрубял и през последния половин час преминал в размирици, и сега „Фарът“ е под обстрел от малокалибрено оръжие от близките хълмове и сгради. Докладваха ни за ранени наши хора, но все още без фатални случаи.

- Кой е там, в базата?

Кенфийлд отговори:

- Обичайно в нея има само екип от четирима души от „Делта“, заедно с четирима техници от ЦРУ и половин дузина охрана. Обикновено имат подкрепа от украински охранители и разузнавачи, но не и сега. Резидентът ни там с двама свои служители от Киев са отишли да помагат за затварянето на базата, когато, за съжаление, започнали нападенията.

- Говориш за този, Биксби, когото спомена онзи ден, така ли?

- Кийт Биксби. Да, господин президент.

- И не могат да се измъкнат с колите?

- Не. Казват, че улиците са блокирани, стрелбата е доста силна и местните полицаи само гледат отстрани.

- Мамка му. Кой стреля?

Тук се намеси Бърджис:

- Говори се, че в района се намират нередовни войски, въпреки че не можем да сме сигурни все още.

- Трябва да говорим с украинското правителство - каза Райън.

- Президентът на Украйна е запознат със ситуацията - обади се Скот Адлър - и е наредил на хеликоптери от украинските ВВС да приберат американците. В момента са на път за там.

- Добре - каза Джак, но долови неловкото изражение на посланика в Украйна.

- Има ли проблем с това, Арлин?

Посланик Арлин Блек отговори:

- Господин президент, той иска или по-скоро настоява вие лично да се обадите и да поискате извеждането. Знаете го Кувчек - сви рамене Блек. - Много обича да се перчи.

Чуха се стонове от някои от по-младшите служители в залата.

Райън погледна през рамо към един от служителите до вратата:

- Свържи ме с Кувчек. Аз ще поискам изтеглянето. Той е тъпак, но няма време да се занимаваме с протокола. Ще му целувам задника, ако трябва, за да измъкнем хората си.

Стрелбата в базата на ЦРУ, известна като „Фарът“, се засилваше - прозорците от всички страни бяха потрошени, което значеше, че ги обстрелват отвсякъде, а покривът се покри с дупчици - най-малко един от стрелците се намираше някъде нависоко. До момента американците на балконите и на покрива не можеха да установят със сигурност кой от тълпата или по съседните хълмове стреля по тях.

Навсякъде из базата горяха огньове от коктейлите „Молотов“. Няколко кофи за боклук в южния край на двора бяха напълно погълнати от пламъци, а тревата от двете страни на пътя до паркинга димеше.

Един от хората от „Делта“ на втория етаж беше улучен високо в рамото от куршум, който счупи ключицата му, а дланта на един от охранителите беше разкъсана и с натрошени кости от рикоширал куршум. И двамата сега се намираха на закрито, но един от операторите от „Делта“ ги превързваше с материалите от малката аптечка на гърдите си, защото всички медикаменти се намираха в колите отвън, в източния край на двора.

Рекс, който лежеше на покрива с пушката с оптичен прицел, оглеждаше далечните покриви и търсеше снайперисти. Това ставаше бавно, защото той трябваше да лази под климатика, за да гледа в различните посоки. Мът помагаше с бинокъла си, но и той, изглежда, винаги насочваше бинокъла встрани от стрелеца. Останаха с впечатление, че тази далечна стрелба е координирана, за да не им позволява да предприемат нищо.

Един от хората от „Делта“ на горните балкони падна, ударен с куршум в стоманената плочка на гърдите. Човекът до него го завлече вътре, прегледа го и се обади на Мидас.

Мидас се намираше в комуникационната зала на втория етаж заедно с Биксби. Изгледа резидента на ЦРУ и каза:

- Тази стрелба е прекалено точна като за необучени цивилни задници.

Биксби кимна.

- Може да са местни полицаи или дезертьори от украинската армия, или пък запасняци, обучавани от ФСБ. По дяволите - добави той, - нищо чудно през границата дори да са дошли спецназовци с цел дестабилизиране. Но знай, че който и да е там, отвън, иска да ни превземе.

Джон Кларк, Динг Чавес и Доминик Карузо се появиха на вратата. Кларк запита:

- Момчета, какво казват от Ленгли?

Мидас отговори:

- Изпратили са хеликоптери. След двадесетина минути трябва да ни вземат два Ми-8 на украинските ВВС.

Карузо каза:

- Искате ли да измъкна нещо от колите, преди да се махнем оттук?

Мидас поклати глава.

- Ще ги взривим, след като излетим. Не искам никой да излиза, преди да ни осигурят прикритие от въздуха.

Няколко минути по-късно Кларк, Чавес и Карузо стояха в малкото фоайе, загледани в поредния коктейл „Молотов“, който прелетя над стената и избухна в пламъци на земята. Продължаваха да ги обстрелват от всички страни. Вече никой не пазеше портала - охраната се намираше по балконите заедно с хората от ЦРУ и от „Делта“.

Група протестиращи в цивилни дрехи, все млади мъже, блъскаха заключената метална порта, но до момента никой не беше успял да проникне вътре.

Телефонът в джоба на Кларк звънна и той отиде до стълбището, за да потърси по-тихо място, преди да отговори.

- Кларк.

- Господин К. Обажда се Сам.

- Какво има?

- Гавин следи предавателите, които снощи сложихме на колите. Две от тях напуснали града към четири сутринта, но не знаехме закъде. Гавин смята, че се е досетил.

- Къде отиват?

- За Севастопол. Ще стигнат там след час.

- Интересно. Имах усещането, че в нападението участват бандити от „Седемте каменни мъже“. Ти потвърди подозренията ми.

- Искаш ли да дойдем? Можем веднага да идем на летището, да се качим на нещо и да пристигнем бързо.

- Не - отговори Кларк. - Вие, момчета, си вършете работата. Ние тук сме притиснати, но идват да ни измъкнат по въздуха. Не знам къде ще ни откарат, но като кацнем, ще се обадя, ако ни трябва помощ да стигнем до Киев.

- Разбрано. Крийте се.

Докато чакаха хеликоптерите, въоръжените мъже във „Фарът“ се оглеждаха за цели в околните сгради и по хълмовете. Без оръжие в ръцете си, тримата оператори от Колежа се чувстваха безполезни и чакаха да ги измъкнат от тази опасност, но това се промени, когато по радиостанцията съобщиха за поредния ранен. Динг и Доминик затичаха нагоре по стълбите към третия етаж, където откриха един от техниците от ЦРУ, ранен от късметлийско попадение - куршумът беше преминал през прозореца на един балкон, оттам през вътрешната стена и попаднал в гърдите му. Намерили го бяха легнал с широко отворени очи и сега Динг и Доминик опитваха да го съживят. Но куршумът, изглежда, беше пронизал сърцето му и не можеше да се направи нищо. Двамата помогнаха на другите техници от ЦРУ да извлекат тялото надолу по стълбите -бавна, трудна и изморителна задача, след което го сложиха в чувал до предната врата, за да го занесат бързо в хеликоптера, когато той пристигне.

Двата тлъсти сиви хеликоптера Ми-8 дойдоха от север малко след три следобед. Хората на покрива уведомиха Мидас, който веднага се зае да събира хората от позициите им по балконите и да ги изпраща във фоайето. Помогнаха на двамата ранени да слязат и да се настанят до тялото на убития техник.

Мидас говореше с пилотите на хеликоптерите - предупреди ги за спорадичната стрелба, и те отвориха страничните си врати, откъдето изникнаха картечници. Но според Мидас пилотите изобщо не подхождаха така внимателно, както изискваше ситуацията. Летяха близо един до друг, точно над протестиращите в парка, и направиха само един бавен кръг в търсене на цели, преди единият от тях да се спусне към „Фарът“.

Мидас остана с впечатление, че пилотите смятат, че самото им присъствие ще обезкуражи стрелците, и се обади да ги предупреди, че наближават гореща зона и трябва да действат по съответния начин.

Но хеликоптерите отгоре не промениха изобщо своята тактика.

Между колите на паркинга и оградата отпред имаше достатъчно място само за един хеликоптер, затова първият кацна, а другият остана отгоре, за да го прикрива.

За момент стрелбата спря и, изглежда, виковете на тълпата поутихнаха при вида на кацащия хеликоптер. Мидас отвори входната врата на фоайето и двамата с Биксби излязоха отвън, за да напътстват хеликоптера.

Когато машината се спусна на около сто и двадесет метра над тях, Мидас и Биксби забелязаха ярка светлинка над източната ограда. Тя мина бързо между два жилищни блока от далечната страна на парка пред базата. И трепкаше бързо по пътя си нагоре към хеликоптера в синьото небе.

Някой на борда забеляза ракетата или пък имаха предупредителна система. Хеликоптерът се наклони рязко надясно. Биксби и Мидас видяха как стрелците до вратите отскочиха навътре при опита на машината да се отстрани от пътя на ракетата.

Тя мина край опашния винт и отлетя безобидно нагоре.

Но не и втората. Тя също дойде от изток - двамата мъже пред входа на сградата не видяха откъде, и се заби в корпуса на хеликоптера, малко зад отворената странична врата.

Първоначалната експлозия не беше нищо особено, но почти веднага последва втора, която разцепи машината и разкъса лопатите на парчета. Центробежните сили отхвърлиха разкъсаните парчета метал на почти километър във всички посоки, а горящите отломки паднаха от стотина метра и се забиха посред парка в група протестиращи.

Над стените на базата избухна огнено кълбо, последвано от колона черен дим, която се издигна към небето.

Вторият хеликоптер така и не отговори на стрелбата. Кръжеше на триста метра, но секунди след като първата машина падна на земята, той се обърна на север и избяга.

Хората в базата се разкрещяха, но Биксби и Мидас останаха безмълвни няколко секунди.

- Ще се обадя в Ленгли - каза резидентът на ЦРУ и влезе във фоайето.