Властта на президента

1. В наши дни

Черният джип „Бронко“, който се носеше бързо през бурята, разплискваше кал и вода с гумите си от застлания с чакъл път и чистачките не смогваха да изчистят проливния дъжд от предното стъкло.

Джипът караше със сто километра в час, когато задните му врати се отвориха и двама въоръжени мъже излязоха под дъжда - по един от всяка страна. Изправиха се на стъпенките, стиснали рамките на вратите с обвитите си в ръкавици ръце. Пазеха очите си от хвърчащите кал, камъни и вода, но калта само за миг покри черните им униформи от номекс и автоматите на гърдите, както и останалото им снаряжение - шлемове с вградени очила, противокуршумни плочи на гърдите и гърбовете, протектори за коленете и лактите и чанти с пълнители. Всичко това подгизна и се покри плътно с кал, когато джипът наближи къщата по средата на пасището.

Колата намали бързо скоростта, плъзна се и спря на пет-шест метра от предната врата. Двамата мъже на стъпенките скочиха и изтичаха към сградата, вдигнали автомати към дърветата в търсене на цели. Шофьорът на колата ги последва - и той, както другите, носеше автомат „Хеклер и Кох“ с дебел заглушител на края на цевта.

Тримата оператори се събраха около входа и мъжът най-близо до вратата протегна ръка и натисна дръжката.

Оказа се, че вратата е заключена.

Последният в групата - шофьорът - пристъпи мълчаливо напред. Остави автомата да увисне на гърдите му и бръкна в раницата си, от която извади пушка с пистолетна дръжка. В пълнителя й имаше пробивни патрони тип „Дезинтегратор“ -със седемсантиметрови гилзи „Магнум“ и с куршуми по петдесет грама от слепени с пластмаса фини стоманени стружки.

Операторът доближи дулото на пушката на петнадесет сантиметра от горната панта и стреля право в нея. Със страхотен гръм и с широк пламък куршумът от стоманени стружки блъсна пантата и я откърти от касата на вратата.

Мъжът изстреля втори куршум в долната панта, след което ритна вратата и я събори навътре в стаята.

Мъжът с пушката отстъпи встрани и двамата с автоматите се втурнаха навътре, а прожекторите на оръжията им описваха дъги в тъмнината. Шофьорът прибра пушката на място, хвана автомата и се присъедини към останалите.

Всеки от тях трябваше да прочисти определен сектор, и то бързо и ефикасно. Само след три секунди те вече вървяха по коридора към задната част на къщата.

Сега пред тях имаше две отворени врати - по една от всяка страна, и трета, затворена врата в края на коридора. Първият и вторият мъж от екипа се отклониха - номер едно застана до лявата врата, а номер две - до дясната. И двамата откриха цели и стреляха, а шумът от ударите на куршумите от автоматите им със заглушители се разнесе из малката къща.

Докато първите двама се занимаваха със стаите, третият мъж, останал в коридора, държеше автомата си насочен към предната врата, като знаеше много добре, че е уязвим отзад за всеки, влязъл в къщата отвън.

Двамата се върнаха бързо в коридора и насочиха автоматите си напред, а третият мъж се обърна, за да провери тила. След секунда тримата застанаха до затворената врата. Наредиха се отново до нея и първият провери тихо дръжката.

Вратата се оказа отключена и мъжът бързо се приведе леко, последван от другите двама. След това тримата тръгнаха в екип, насочили прожекторите си към определените им сектори.

Откриха ценния товар в средата на неосветената стая. Джон Кларк седеше на стол, с ръце в скута, присвил очи пред ярките лъчи на прожекторите. На сантиметри от лявата и дясната му страна се виждаха две изправени фигури и част от лицето на трети човек зад главата на Кларк.

Тримата стрелци на вратата - Доминго Чавес, Сам Дрискол и Доминик Карузо - стреляха едновременно. След пукота от кратките залпове и пламъците от дулата на оръжията стаята се изпълни с дим, чиято миризма измести неприятния мирис на влага и плесен в къщата.

Джон Кларк не помръдна, дори не мигна, докато куршумите се забиваха в трите тела около него.

В челата им се появиха дупки, но те не паднаха. Това бяха дървени стойки, на които висяха снимки в цял ръст на въоръжени мъже.

Лъчите на тактическите прожектори бързо осветиха различни части от стаята, след което единият се насочи към четвъртата и петата фигура в далечния край. На стойката отляво висеше образът на мъж с детонатор в ръка.

Динг Чавес изпрати два куршума в челото му.

Вторият лъч премина по ъгъла и освети изображението на красива млада жена с дете в дясната ръка. В лявата й ръка, чистично скрит зад крака й, се виждаше дълъг кухненски нож.

Без нито миг колебание Дом Карузо простреля жената в челото.

След секунда в стаята отекна глас:

- Чисто - каза Дрискол.

- Чисто - повтори Карузо.

- Чисто е - потвърди и Динг.

Джон Кларк стана от стола в центъра на стаята, като разтриваше очите си с длан под светлината на трите тактически фенерчета със сила на лъча от 200 лумена.

- Сложете предпазителите на оръжията си.

Тримата оператори включиха предпазителите на автоматите си и ги пуснаха да висят свободно на гърдите им.

Заедно, четиримата огледаха дупките от попаденията в петте фигури, след което излязоха от стаята и провериха мишените в другите помещения. Излязоха от тъмната къща и застанаха на верандата, за да не ги вали дъждът.

- Какво мислиш, Динг? - запита Кларк.

Чавес отвърна:

- Добре беше. Нещата се забавиха, когато се наложи да настигна другите, за да се наредим пред вратата. Но както и да го направим, ако ще влизаме с най-малко трима оператори, се налага да чакаме шофьора.

Кларк се съгласи:

- Така е. Друго?

Карузо се обади:

- Когато Динг и Сам влязоха в страничните стаи в коридора, аз останах сам. Покривах пространството, което все още не бяхме прочистили - вратата в края на коридора, но все си мислех, че няма да е зле да има още един, който да ни пази откъм шест часа. Влезе ли някой враг отвън, ще може да стреля свободно в тила ми. Постоянно се оглеждах, но не е същото като да има още някой.

Кларк кимна.

- Ние сме малка група.

- Така е сега, когато сме без Джак-младши - добави Дом Карузо.

Дрискол се намеси:

- Май трябва да се огледаме за нов човек за групата.

- Джак ще се върне - отговори Чавес. - Знаете не по-зле от мене, че активираме ли се отново, той няма да остане настрана.

- Може би - каза Дом. - Но кой знае какво ще стане.

Кларк отвърна:

- Спокойно, хлапе.

Но за останалите беше ясно, че и Кларк изгаря от нетърпение да използва времето си за нещо по-значимо. Той беше воин, участвал в почти всеки конфликт на Съединените щати от над четиридесет години, и въпреки че се оттегли от активните операции на Колежа, определено се чувстваше готов за нещо повече от обучение.

Сега Кларк погледна към автомобила - вратите му стояха широко отворени, а дъждът се усилваше. Вътре сигурно имаше два-три сантиметра вода и разкъсаната тапицерия на пода вече беше подгизнала.

- Е, добре, че ви казах да дойдете с тази барака.

Динг каза:

- Имаше нужда от вътрешно измиване.

Мъжете се разсмяха.

- Добре. Да се захващаме за работа - разпореди Кларк. - Върнете се обратно нагоре по пътя, изчакайте двайсет минути и опитайте пак. Това ще ми даде време да закача предната врата и да разместя фигурите. Дом, мисля, че можеше да групираш куршумите си върху втората цел в спалнята малко по-тясно.

- Разбрано - отговори Дом.

Той беше стрелял три пъти в цел номер две, като и трите куршума попаднаха в главата на мишената на около пет сантиметра един от друг, но нямаше да спори по този въпрос с Кларк. Особено след като попаденията на Дрискол и Чавес се оказаха по-близки.

- И, Сам - продължи Кларк, - бих искал да влизаш през вратата малко по-наведен. Ако наведеш главата си още десетина сантиметра, когато влизаш, може вместо куршум в челото да получиш само подстрижка.

- Ясно, мистър К.

Дом тръгна към колата и спря, загледан в дъжда.

- Няма ли някаква възможност да изчакаме дъждът да спре?

Динг излезе в калта и застана под проливния дъжд.

- Във Форт Орд имах един инструктор, селяндур от Алабама и адски добър строевак, който казваше: „Без дъждоваление няма учение“.

Кларк и Дом се разсмяха, а и Сам Дрискол, най-мълчаливият от групата, се усмихна.